Решение № 8592 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14591/2012 г.

Решение № 8592 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14591/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът Ивайло Бировски моли да бъде отменено решение № 441/25.09.2012 г. по адм. д. № 364/2012 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 151100754/14.11.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, е отхвърлил жалбата против РА № 151100754/14.11.2011 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. общо 36 097,40 лв с лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения на ревизираното лице за 2005 г. и 2006 г. Правилен е изводът на съда, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и обосновано е приел, че не са основателни. Възраженията на жалбоподателя се повтарят и в касационната жалба. Правните изводи на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилно съдът е приел, че по делото не е установено от какви доходи или дейности роднините на касатора и третите лица са разполагали със спорните значителни суми, за да направят вноски по банковите сметки на касатора. Не са доказани твърденията за сключени заемни договори между ревизираното лице като заемодател и роднините и трети лица - като заемополучатели, нито е доказано предаване на спорните значителни суми от касатора на заемополучателите. Разпитаната свидетелка Колева е дала показания, че внесената сума по сметка на касатора й е дадена от него, за да я внесе по сметката, които показания правилно са преценени от съда като потвърждаващи констатациите в РА за наличие на укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Преводните документи, подписани от вносителите имат основание "по фактура", "вноска" и "захранване на сметка". Така оформените преводи на значителни суми по сметки на касатора от роднини и трети лица не подкрепят тезата на касатора, че сумите са преведени за връщане на заеми. След подробен анализ на доказателствата и противоречията в тях обосновано съдът е приел, че сумите по сметките на касатора представляват доходи по чл. 10, т. 18 ЗОДФЛ /отм./ след като не са необлагаеми по чл. 12 ЗОДФЛ (отм.) и правилно са включени при определяне на данъчната основа за облагане по чл. 40, ал. 1 и чл. 26, т. 7 ЗОДФЛ (отм.). В РА са определяни данъчни основи на тримесечия за двете години на основание чл. 40, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.). Лихвите са определени по чл. 51 ЗОДФЛ (отм.) за двете години. Така определените данък по чл. 40, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) и лихви от органите по приходите правилно са преценени от съда като законосъобразни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,