Решение № 15203 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2019 г.

Решение № 15203 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Профидел" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника адв. Димитрова, против решение № 7489 от 11.12.2018 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 10081 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22002217004487-091-001/17.05.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1184/9.08.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за периода м. 11. 2015 г. в размер на 25 200 лв., ведно със съответните лихви в размер на 4 026,91 лв. за периода 14.12.2015 г. - 17.05.2018 г. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдебният акт не е съобразен със събраните по делото доказателства. Счита, че са налице писмени доказателства, от които се установява реалното изпълнение на процесните доставки на стоки. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация – директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22002217004487-091-001/17.05.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1184/9.08.2018 г. от директора на дирекция "ОДОП" - София, с който при деклариран за периода м. 11. 2015 г. данък за възстановяване в размер на 105 920,43 лв., на "Профидел" ЕООД е установен данък за възстановяване в размер на 80 720,43 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 25 200,00 лв. За да постанови първоинстанционното решение, с което е отхвърлил жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното: През ревизирания период проверяваното дружество е извършвало основно посреднически услуги по извършване на СМР, търговия на едро с ядки, плодове и други стоки. В отчетните регистри за данъчния период м. 11. 2015 г. "Профидел" ЕООД е отразило покупки с доставчик "Суифт Рафаелтрейд" ЕООД на стоки - 60 тона орехи с черупки, документирани с фактура № 2/10.11.2015 г. с начислен ДДС в размер на 5 040,00 лв. и с предмет на доставката "орехи с черупка в чували, с вкл. транспорт до Разград - 12, т. с ед. цена 2 100,00 лв. ", и фактура № 5/13.11.2015 г. с начислен ДДС в размер на 20 160,00 лв. и предмет на доставката: "орехи с черупка в чували, с вкл. транспорт до Разград - 48, т. с ед. цена 2 100,00 лв. ". Органите по приходите са извършили анализ на събраните доказателства, както и на възможността именно посочения във фактурите доставчик "Суифт Рафаелтрейд" ЕООД да е изпълнил доставки на родово определени вещи (орехи), с наличния кадрови, материален и технически ресурс. Установили са, че доставчикът не е разполагал със служители, наети по трудово правоотношение за ревизирания период; не е представил информация за изплатени доходи и удържан данък на наети на извън трудови правоотношения физически лица; няма данни за наличие на склад или друг търговски обект, където да са съхранявани стоките; липсват данни и за собствени или наети транспортни средства и др. В хода на производството органите по приходите са констатирали, че на доставчика е извършена ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт, с който е направен извод, че "Суифт Рафаелтрейд" ЕООД не е разполагало със стоки, с които да извърши последващи доставки към "Профидел" ЕООД. Не са представени разрешителни за добив на орехи или други доказателства, свидетелстващи че дружеството е развивало подобен вид търговска дейност. С оглед горното е приложена разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. С цел изясняване реалността на декларираните от превозвача "Про Транспортер" ЕООД услуги по превози на стоки на "Суифт Рафаелтрейд" ЕООД от органите по приходите е извършена насрещна проверка на превозвача, от който е изискана конкретна информация, касаеща превоза на стоки, в т. ч. данни от къде е натоварена стоката, до къде е транспортирана, чия собственост е същата и за чия сметка е извършен превоза. Документи и обяснения не са представени. Предвид изложеното е счетено, че не е доказано изпълнението на транспортни услуги. Направен е анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, на базата на който е прието, че липсват доказателства за придобиване, превозване и съхранение на стоките от прекия доставчик. При тези фактически установявания на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 6 от ЗДДС, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 25 200 лв. за данъчния период 1.11.2015 г. - 30.11.2015 г. След анализ на събраните доказателства съдът е приел, че изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките са законосъобразни. Според съда, за целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението (сделката) или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата (арг. чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС). В тази връзка е възприел изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките за правилни. Счел е, че от приетите писмени доказателства и поведението на доставчика на стоките по безспорен начин се установява, че "Суифт Рафаелтрейд" ЕООД не разполага с оборудване, транспортни средства, персонал и други ресурси, необходими за осъществяване на фактурираните доставки, нито със складова база - собствена или наета, за складиране на посочената стока. Извършил е задълбочен анализ на представените с първоинстанционната жалба доказателства като е приел, че същите не водят до извод, различен от вече направения от проверяващите. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Осъществяването на доставките на стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е успял да обори констатацията в ревизионния акт за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, доколкото не е установено данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Предвид разпределението на доказателствената тежест съобразно общия принцип, че всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици, съдът правилно е приел, че фактите относно реалното извършване на доставките са недоказани в процеса. След обсъждане на събраните по делото доказателства, е изложил мотиви защо приема, че касаторът не е получател по издадените от "Суифт Рафаелтрейд" ЕООД фактури с предмет 60 тона орехи с черупка в чували, с включен транспорт до гр. Разград, които се споделят от настоящата инстанция. Стоката по фактури № 2/10.11.2015 г. и № 5/13.11.2015 г. е индивидуализирана съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД между страните по пряката доставка. Предвид родовоопределения характер на престацията за осъществяването й е необходимо да се установи предаването на стоката 60 тона орехи с черупка. От наличните по делото доказателства не се установява прекият доставчик "Суифт Рафаелтрейд" ЕООД да е разполагал със стока от вида и количеството на фактурираната, за да може да прехвърли собствеността върху нея, фактическото й предаване получателя "Профидел" ЕООД, както и, че доставчикът е разполагал с оборудване, транспортни средства, персонал и други ресурси, необходими за осъществяване на доставки, складова база - собствена или наета, за съхранение на стоката, която следва да е натоварена от София в посока Разград. Не е установено и счетоводното отчитане на стоките като материален запас в счетоводството на прекия доставчик. При липса на представени в производството документи в тази насока, основателно не са ценени от съда като годни доказателства, удостоверяващи реалност на доставката, представените с жалбата протоколи за покупко-продажба на селскостопанска продукция, експедиционни бележки, товарителници и пътен лист, според които превоза на стоката е извършен от "Про Транспортер" ЕООД с товарни автомобили, за които е установено, че не разполагат с техническа възможност да превозят общо 60 тона орехи. С оглед изложеното правилно решаващият съд е приел, че в случая не е установено наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС с предмет орехи с черупка от прекия доставчик, поради което не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 25 200 лв. за данъчния период м. 11. 2015 г. Извън горното съдът намира за необходимо да отбележи следното: С решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2153/28.03.2019 г. съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка на оспореното решение № 7489/11.12.2018 г. по адм. дело № 10081 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, като в диспозитива на същото са допълнени след думите "съответните лихви" думите "в размер на 4 026,91 лв. за периода 14.12.2015 г. - 17.05.2018 г. ". Посоченият в диспозитива на решението период 14.12.2015 г. - 17.05.2018 г. е извън обхвата на ревизията. Ревизионният акт, предмет на разглеждане в съдебното производство, е с обхват на видовете задължения по ЗДДС само за периода от 1.11.2015 г. до 30.11.2015 г. С него е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 25 200 лв. и е определен друг резултат за периода – 80 720,43 лв. ДДС за възстановяване, вместо декларирания от лицето – 105 920,43 лв. ДДС за възстановяване. Поради това, с ревизионният акт не е определена лихва за забава върху сумата от 25 200 лв. за периода от 14.12.2015 г. до датата на издаван на ревизионния акт - 17.05.2018 г. В този смисъл първоинстанционният съд е постановил решение свръх петитум. Предвид факта, че решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2153/28.03.2019 г. не е обжалвано от "Профидел" ЕООД в законоустановения срок и същото е влязло в законна сила настоящата касационна съдебна инстанция не може да го ревизира в тази му част. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 286 лв., изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,