Решение № 5365 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 352/2021 г.

Решение № 5365 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 352/2021 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Т., чрез проц. представител адв. К., против решение № 1597 от 18 ноември 2020 г., постановено по адм. д. № 802/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Т. против заповед № РД 16-703/03 април 2020 г. на кмета на община Поморие, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж "Постройка с идентификатор 57491.501.302. 4 по КККР" на гр. Поморие, находяща се в УПИ III, кв. 97 по плана на гр. Поморие, с адрес [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Неоснователен е основният касационен довод, изразяващ се в позоваване на изтекла давност по чл. 34 ЗАНН. В Закона за устройство на територията не е регламентирана давност, след изтичането на която незаконните строежи да не могат да бъдат премахвани. Освен това производството пред органа не е административнонаказателно по ЗАНН, а е административно по АПК, поради което давността по чл. 34 ЗАНН не може да намери приложение. Правилно е преценено, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ - кмета на общината, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените. В случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ. Безспорно е, че за процесния строеж не са налице валидни строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, предвид което строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Първоинстанционният съд е изследвал търпимостта на строежа и с оглед установеното от доказателствата по делото за извършено строителство в периода 2009-2010 г., същият не попада в приложното поле на § 16 на ДР на ЗУТ и § 127 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, в полза на община Поморие следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав