Решение № 10314 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от „ХОСПИС ХАСКОВО“ ЕООД представлявано от К. Янева чрез адв.Чалъкова срещу решение № 957/09.03.2026 год. постановено по административно дело № 1874/2025 год. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-04-398/19.11.2025 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и са присъдени разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Дружеството счита, че не е нарушило разпоредбите на действащото законодателство относно дейността и устройството му. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Ответникът по касация изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" чрез пълномощник в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Въвежда и претенция за присъждане на направените разноски за производството пред касационната инстанция. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково е заповед № РД-04-398/19.11.2025 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", с която на основание чл.45, ал.1, т.3 от Закона за лечебните заведения „ХОСПИС ХАСКОВО“ ЕООД е заличено от регистъра на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ и хосписите воден от ИАМН. Издателят на административния акт се е мотивирал с това, че при извършена проверка на адреса на дейност на хосписа е установено наличието само на една стая и липсват пациенти, а съгласно чл.28, ал.1 от ЗЛЗ хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти. В „ХОСПИС ХАСКОВО“ ЕООД няма разкрити легла и същото не функционира като лечебно заведение с помещение или стационар за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти. Направен е извод, че дружеството осъществява дейности в нарушение на регистрацията си като лечебно заведение-хоспис. Заповедта е оспорена пред административният съд, който с процесното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че дружеството има издадено Удостоверение за регистрация № 661/04.09.2000 год. ведно с промяна на обстоятелство от 06.01.2014 год. и осъществява дейност съгласно удостоверението, а именно лечебно заведение - хоспис за грижи по домовете, с предмет на дейност: хоспис – лечебно заведение по чл. 10, т. 5 от ЗЛЗ, в което медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти, както и предоставяне на социални услуги по реда на ЗСП – чл. 28, ал. 1 и ал. 4 от ЗЛЗ. При извършената проверката е установено, че в хосписа няма разкрити легла и същият не функционира като лечебно заведение със стационар за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти, т.е. налице е нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗЛЗ. Съдът е приел, че правилно административният орган в изпълнение на правомощията му по чл. 45, ал. 1 от ЗЛЗ е предприел действия по заличаване на регистрацията на ЛЗ. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения за процесуалните правила и същата е издадена в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗЛЗ „Хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти“. Съгласно ал.4 на същия текст хосписите – лечебни заведения могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги, но за да съществува като лечебно заведение всеки хоспис следва да осъществява дейността, за която е регистриран като лечебно заведение, т. е. да осъществява палиативни грижи за терминално болни пациенти като тази грижа следва да се осъществява в хосписа, а не в дома на пациента. Първоинстанционният съд като е взел предвид резултатите от проверката на място, където не е установено да има стационар за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти е приел, че дружеството осъществява дейност в нарушение на регистрацията си като лечебно заведение-хоспис. При тези констатации на проверяващите и при предоставената възможност на дружеството да извърши пререгистрация, съобразена със ЗЛЗ, и като се установи, че няма последващи действия от дружеството за промяна на вида лечебно заведение, то правилно административният орган е пристъпил към заличаване на основание чл.45, ал.1, т.3 вр. ал.3 от ЗЛЗ. Решение е валидно, допустимо и правилно. Проверяваният съдебен акт е обоснован и е постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда за законосъобразност на оспорената заповед. Административният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е съобразил, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл.45, ал.1, т.3 от ЗЛЗ като въз основа на извършената проверка на място и събраните по преписката доказателства е извел правилният извод, че е дружеството осъществява дейност в нарушение на регистрацията си като лечебно заведение-хоспис, тъй като същото не отговаря на нормативно установените условия за това. Изложените възражения в касационната жалба не могат да обосноват различни правни изводи от тези формирани от административния орган и от първоинстанционния съд, поради което същите се преценят като неоснователни. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение в обжалваната част, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде удовлетворена. Искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва да се осъди „ХОСПИС ХАСКОВО“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение