Решение № 8179 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14164/2018 г.

Решение № 8179 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14164/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Стоянов – АК – Пазарджик, в качеството му на пълномощник на С. Деянов от [населено място], срещу Решение № 545 от 05.10.2018 г., постановено по адм. дело № 501/2018 г. от Административен съд Пазарджик с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез пълномощниците си юрк. Тр. Чолаков и юрк. Л. Николова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на С. Деянов от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв., причинени му от бездействията и действията на администрацията на Арест – Пазарджик в периода от 14.05.2014 г. до 18.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата; Отхвърлил е иска над уважения размер от 300 лв. до претендирания размер от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 21.01.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба) до крайното изплащане на сумата; Оставил е без разглеждане исковата молба на С. Деянов в частта, с която е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен в Ареста – Пазарджик в периода от 19.06.2014 г. до 05.06.2018 г., ведно със законната лихва от 21.01.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба) до крайното изплащане на сумата и е прекратил делото в тази част. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът е бил задържан в Арест – Пазарджик на 14.05.2014 г. От тази дата до 18.06.2014 г. е пребивавал в килия № 7, с площ 11 кв. м заедно с още двама задържани. Въз основа на това е приел, че чистата жилищна площ е под международните стандарти. Установил е още, че килията е била постоянно заключена; не разполага със самостоятелен санитарен възел; арестът е разположен под нивото на земята, което затруднява проникването на свеж въздух и естествена дневна светлина; храненето се е извършвало също в самата килия без същата да е оборудвана с маса; ищецът е бил лишен от ежедневен престой на открито, с което е застрашено физическото му и психическо здраве, тъй като "раздвижването" се е извършвало в едно от помещенията на ареста; в килията е имало хлебарки, плъхове и мишки. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в посочения исков период – 1 месец и 5 дни - ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на множество неблагоприятни фактори, които несъмнено, в своята съвкупност, преминават прага на допустимите ограничения на задържаните лица, представляват нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. За този период е преценил, че обезщетение в размер на 300 лв. е достатъчно справедливо и кореспондира на преживените неудобства. От друга страна, съдът е приел, че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в периода от 19.06.2014 г. до 05.06.2018 г., ведно със законната лихва от 21.01.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба) до крайното изплащане на сумата е процесуално недопустима, тъй като през този период ищецът не е бил задържан в условията на ареста, оставил е без разглеждане иска и е прекратил производството в тази част. По отношение на претендираната лихва съдът е приел, че такава не следва да се присъжда от завеждане на исковата молба, а от датата, на която изтичат три месеца от датата, на влизане в сила на решението на съда. Началният момент, от който се дължи лихвата, е определен в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение "Нешков и други срещу България". Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. От доказателствата по делото - справката на ГДИН изх. № 3000 от 26.06.2018 г. е видно, че С. Деянов е бил задържан в ОС "Изпълнение на наказанията", сектор "Арести" гр. Пазарджик на 14.05.2014 г. с Постановление на РП – Пазарджик, на 16.05. с. г. му е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража", а на 18.06.2014 г. е бил приведен в Затвора гр. Пазарджик. За цялото време на изпълнение на мярката за неотклонение той е пребивавал в килия № 7 с площ от 11 кв. м заедно с още 3-ма арестанти, с изключение на времето от 19.05. до 20.05.2014 г., когато са били общо двама в помещението. В справката се сочи, че в килиите няма санитарен възел и течаща вода, но за целта има общ санитарен възел с 2 бр. тоалетни, 2 бр. мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като задържаните имат достъп до тях 24 часа в денонощието. В банята има душ с проточен бойлер. Арестът е разположен на 1 м 30 см. под кота нула. Дезинфекцията и почистването на килиите се извършва от задържаните лица, като за целта им се предоставят препарати и дезинфектанти от 10 % хлорна вар, поради което отговорността за почистването е на самите арестанти. Борбата с вредители е поверена на специализирана фирма, с която е сключен договор. Помещението за разходка е от закрит тип. Вентилацията на арестните помещения се осъществява посредством смукателна и нагнетителна аспирация. Писменото доказателство не е оспорено от страните и е прието от съда. По делото е разпитан, в качеството му на свидетел, В. Биволарски, който в показанията си сочи, че е пребивавал в Ареста – Пазарджик през 2005, 2009 и 2012 година, но не в килията, в която е бил настанен ищецът. От установените факти и анализа на доказателствата решаващият съд обосновано е приел, че за период от един месец С. Деянов е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража", изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, липса на достатъчно проветряване, липса на условия за двигателна активност, липса на достатъчно дневна светлина и свеж въздух, които представляват нарушения по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС, за които ответникът следва да понесе отговорност. Не се нуждае от доказване факта, че условията в Ареста унижават човешкото достойнство и не отговарят на изискването да се осигурят нормални условия за изтърпяване на мярка за неотклонение. При преценяване на условията на задържането съдът е взел предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането, характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, липсата на данни за настъпили вредни последици за задържания извън обичайните за лицата, поставени в такива условия и е определил обезщетението в съответствие с правилата на чл. 52 ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла на посочената норма не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Неправилно е решението на съда в частта за акцесорното задължение за лихви, в която част ще следва да се отмени. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението... е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им". В случая преустановяването на процесното незаконосъобразно бездействие е станало с привеждането на Деянов в Затвора гр. Пазарджик – 18.06.2014 г., но с исковата молба ищецът е поискал присъждане на лихва върху сумата на обезщетението от датата на завеждане на исковата молба – 21.05.2018 г. и такава следва да му бъде присъдена от тази дата до окончателното изплащане на задължението. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение