Решение № 2655 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2018 г.

Решение № 2655 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. Методиев от [населено място], чрез адв. Панджарова срещу решение № 4341 от 26.06.2018 г. по адм. дело № 3585/2017 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповедта на началника на СГКК-София, със законните последици. Ответникът началник на СГКК-София не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците А. Янакиева и З. Янакиева, чрез адв. Ангелов, заявяват становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и молят за неговото потвърждаване. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 18-1550/7.03.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър- София /СГКК-София/, с която е отказано изменение на действащата КККР по заявление № 01-8518/13.01.2017 г. на Методиев за промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори 32216.2297.3011 и 32216.2297.3010, поради изричното противопоставяне на съсобствениците на засегнатия съседен имот /32216.2297.3010 и липса на нови обстоятелства след разрешаване на спора за собственост с влязло в сила съдебно решение на ВКС по гр. д. № 679/2009 г. и решение на СГС по гр. д. № 7322/2012 г. Прието е, че заповедна е издадена от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на разписаната в ЗКИР процедура, и в съответствие в изискванията на чл. 54, ал. 2 ЗКИР - наличие на спор за собственост, който не е окончателно разрешен с визираните в заповедта съдебни решения на ВКС и СГС. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви в следния смисъл: Незаконосъобразен и противоречащ на изяснената по делото фактическа обстановка е решаващият правен извод на административния съд, че процесния отказ, материализиран в оспорената заповед, отговаря на изискването по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който изключва възможността за изменение на КККР при установена "индиция за спор за собственост" между заявителя и съсобствениците на съседния, засегнат от изменението имот. Нормата визира, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след провеждане на исково производство за установяване на спорната граница. В конкретния случай, обратно на приетото от административният съд, спорът за собственост между заявителя и съсобственичките на съседния имот, засегнат от поисканото със заявление № 01-8518/13.01.2017 г на Методиев изменение на общата граница между имотите, е разрешен със сила на присъдено нещо по приключилите съдебни производства с влезли в сила решения по гр. д. № 679/2009 г. на ВКС и по гр. д. № 7322/2012 г. на СГС, визирани в процесната заповед. С решение от 29.09.2010 г. по гр. д. № 679/2009 г. по описа на ВКС е отменено въззивното решение на СГС от 3.07.2008 г. по гр. д. № 653/1999 г. и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от М. Методиев и Н. Методиева /по чл. 120 ГПК- С. Трифонов Стефанов/ иск по чл. 108 ЗС срещу Л. Янакиев и З. Янакиева за предаване владението на придаваемо място от 132 кв. м., означено на скицата-неразделна част от решението. Безспорно е обстоятелството, че А. Янакиева е наследник на Л. Янакиев, поради което силата на присъдено нещо по описаното съдебно решение се простира по реда на чл. 298, ал. 2 ГПК и по отношение на нея. Видно от приложеното по административната преписка и цитирано в процесната заповед, решение по гр. д. № 7322/2012 г. по описа на СГС, влязло в сила на 17.03.2014 г., с него е частично обезсилено решение от 17.02.2012 г. по гр. д. № 63507/2010 г. на СРС, в частта, с която М. Методиев и Н. Методиева са осъдени да предадат владението на въпросните 132 кв. м., описани в същата скица-неразделна част от решение от 29.09.2010 г. по гр. д. № 679/2009 г. по описа на ВКС, на З. Янакиева и А. Янакиева и е прекратено производството, тъй като спорът за собственост на тези 132 кв. м. между страните е разрешен с влязлото в сила съдебно решение на ВКС /цитирано по-горе/ и не подлежи на пререшаване по смисъла на чл. 229 ГПК. С това влязло в сила решение на СГС по гр. д. № 7322/2012 г. е оставено в сила решението от 17.02.2012 г. по гр. д. № 63507/2010 г. на СРС, в частта, с която М. Методиев и Н. Методиева са осъдени по искове с правно основание чл. 109 от ЗС, предявени от З. Янакиева и А. Янакиева да преместят оградата от телена мрежа и метални колове, изградена по линията, заключена между букви Б-В на скица, издадена на 4.06.1999 г. от СО, район Банкя, представляваща неразделна част от решението от 29.09.2010 г. по гр. д. № 679/2009 г. на ВКС, по линията заключена между букви А-Г на същата скица, в изпълнение на решението на ВКС за въпросните 132 кв. м. придадени към имота на Янакиеви. Видно от приложените по адм. преписка документи, в изпълнение на обсъдените съдебни решения и по изрично заявление на З. Янакиева и А. Янакиева, подадено с рег. № 94-313/10.08.2015 г. до АГКК, препратено с рег. № 07-9338/11.08.2015 г. на СГКК-София, е допуснато изменение на действащата КККР по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР без издаване на изрична заповед, за което е изготвено уведомление от 8.12.2015 г. Съгласно това изменение на КККР, въпросните 132 кв. м. по скицата-неразделна част от решението от 29.09.2010 г. по гр. д. № 679/2009 г. на ВКС са приобщени с изместване на общата граница между имоти с идентификатори 02659.2297.18 и 02659.2297.17 в полза на съсобствения на З. Янакиева и А. Янакиева /в КК е вписан праводателят й Л. Янакиев/ имот с идентификатор 02659.2297.18. Променени са съответно освен квадратурата на двата имота и идентификаторите - 32216.2297.3010 е с площ 951 кв. м. /предишен идентификатор 02659.2297.18/, а имот с нов идентификатор 32216.2297.3011 е с площ от 586 кв. м. /предишен идентификатор 02659.2297.17/, записан в КР на М. Методиев. В описания по-горе вид /идентификатори, квадратура и собственици/ е действащата КККР към момента на подаване на заявление № 01-8518/13.01.2017 г. от Методиев за промяна на границата между поземлени имоти с идентификатори 32216.2297.3011 и 32216.2297.3010, с което видно от скицата- проект, се иска промяна на същата граница между имотите с "връщането" й по очертанията в КК, одобрена със заповед № КД-14-68/05.06.2013 г. на изп. директор на АГКК, която е издадена в съответствие с указанията по решение № 1466/31.12.2013 г. по адм. д. № 11445/2012 г. на ВАС, т. е. искането е за нанасяне на границата по стария кадастър. От изложеното следва, че оспорената по съдебен ред от Методиев заповед № 18-1550/7.03.2017 г. на началника на СГКК, с която е постановен отказ за изменение на КККР с "връщане" на границата и нанасянето й по тази по отм. кадастър е законосъобразно, тъй като не са налице изискванията за претендираната от Методиев "непълнота и грешка" в КККР. КК е актуализирана по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР с отразяване на процесната граница в съответствие със влязло в сила съдебно решение, което обстоятелство изключва приложимостта на реда по чл. 54 ЗКИР. Обосновано е прието от административният орган, че заявеното от Методиев изменение не е подкрепено с документ за собственост върху частта от съседния имот с идентификатор 32216.2297.3010, която се засяга от изменението. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че не е зачетена силата на присъдено нещо на постановеното от ВАС съдебно решение № 1466/31.12.2013 г. по адм. д. № 11445/2012 г., тъй като това решение касае законосъобразността на първоначалната КККР, одобрена със заповед № 18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК досежно границата между имоти с идентификатори 02659.2297.18 и 02659.2297.17 и то е породило разписаните в него правни последици - изп. директор на АГКК в изпълнение на решението е постановил нова заповед № КД-14-68/5.06.2013 г. при спазване задължителните указания, залегнали в съдебното решение. Последвалото изменение на КККР по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР съставлява самостоятелна, последваща процедура с произнасяне от друг компетентен орган /началника на СГКК/ и не е обвързано с решението на ВАС по адм. д. № 11445/2012 г., а с "изпъление на влязло в сила съдебно решение", постановено в исково производство. Съгласно изричната норма на чл. 53а ЗКИР, изменението на КККР в изпълнение на влязло в сила съдебно решение се извършва "без издаване на заповед", т. е. чрез волеизявление на административния орган с фактически действия, представляващо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, предл. 2 АПК. Предвид изложеното се явява неоснователно възражението по касационната жалба за опорочена процедура /липса на заповед/ за последното изменението на КККР, довело до нарушаване правото на собственост на Методиев. Предвид горното, обжалваното решението следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от пълномощника на ответниците претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените разноските за настоящата инстанция в общ размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 26.09.2018 г. и представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение