Решение № 8224 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4710/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Р. И. от гр. София, чрез адв. Каналиев, срещу решение 8657 от 13.03.2025 г. по адм. дело 10389/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С решението е отхвърлена жалбата й срещу заповед РСЛ23-РД09-503/02.11.2023 г. на кмета на Столична община район Слатина. Със заповедта е отказано компенсиране на разходите по заявление рег. РСЛ23-ГР94-4103/02.10.2023 г., подадено от Й. И., за обучението на И. С. И. за месец септември 2023 г. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменен съдебният акт и вместо него да се постанови друг, с който да се отмени оспорената заповед. Счита, че не са били налице основания за постановяване на отказ по подаденото заявление за компенсация. Твърди, че посещаваната от детето база Детска къща отговаря на всички условия за частна детска ясла, като няма изрични нормативни изисквания да бъде регистрирана като такава. Намира издаденият административен акт за незаконосъобразен като постановен в нарушение на изискванията за форма при липса на мотиви, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. В съдебно заседание поддържа жалбата и претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответника. Ответникът кметът на Столична община - район Слатина, чрез процесуалния представител В. Дъбов, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Същата е недопустима като просрочена и не съдържа посочване на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи и за неоснователност на жалбата. Няма основания за исканото компенсиране, тъй като детето е посещавало заведение детски център, което не представлява частна детска ясла или частна детска градина с яслова група, съгласно нормативното изискване в чл. 4, ал. 2, т. 1 от ПМС 231/2022 г. и приетата наредба от 27.10.2023 г. Претендира разноски и възразява срещу размера на възнаграждението на представителя на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Решението на АССГ е съобщено на процесуалния представител на ответника на 25.03.2025 г., а касационната жалба е входирана в Административен съд София-град (АССГ) на 08.04.2025 г. - в рамките на 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение 10871 от 14.10.2024 г. по адм. дело 5424/2024 г. делото е върнато от Върховен административен съд, със задължителни указания за конституиране на кмета на СО - район Слатина като ответник, вместо заместник-кмета на СО - район Слатина, издал процесната заповед по заместване, съгласно заповед РСЛ23-РД-436/25.09.2023 г. на кмета на СО -район Слатина. Процесната заповед е издадена по заявление рег. РСЛ23-ГР94-4103/02.10.2023 г., подадено от Й. И. за изплащане на компенсация за обучението на дъщеря й за месец септември 2023 г. Приложила е договор за обучението на детето в детски център Родителски кооператив Детска къща към Кидс Хаус ООД от 31.08.2023 г. със срок една година, и платежен документ за такса от 700 лв. за месец септември 2023 г. Заявлението е разгледано от комисия, назначена със заповед РСЛ23-РД-09-73/10.02.2023 г., за което е изготвен протокол от заседанието, проведено на на 18.10.2023 г. Проверката установила, че Родителски кооператив Детска къща не отговаря на условията посочени в Наредбата, приета с ПМС 231/01.08.2022 г. във връзка с ПМС 7/19.01.2023 г. Установено е, че детето е кандидатствало, но не е прието в общинска детска ясла или яслена група в общинска и държавна градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият му адрес, поради липса на свободни места. Административният орган е посочил като правно основание за издаване на процесната заповед чл. 4, ал. 1 от Постановление 231/01.08.2022 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране през 2023г. на разходи за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети, поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни градини във връзка с Постановление 7/19.01.2023 г. на Министерски съвет за уреждане на бюджетни отношения през 2023 година (ДВ, бр. 7 от 2023 г.). Според мотивите на процесната заповед, разходите се удостоверяват с договор за обучение между родителя и частната детска ясла или детска градина с яслена група и платежен документ за плащане на таксата за съответния месец, съгласно чл. 5 от ПМС 231/01.08.2022 г. във връзка с ПМС 7/19.01.2023 г. Според органа, посещаваният от детето център не е ясла или детска градина с яслена група и не отговаря на изискванията за кумулативно наличие на предпоставките по чл. 4, ал. 2, т. 1 и 2 от Постановление 231/01.08.2022 г., във връзка с Постановление 7/19.01.2023 г. и заповед 1425/18.08.2023 г. По тези съображения и въз основа на събраните в административната преписка писмени доказателства, органът е отказал компенсиране на средствата за обучение на детето. АССГ е приел заповедта за законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административно производствените правила и материалноправните разпоредби. Приел е за правилен извода на административния орган, че посоченият по-горе детски център не представлява частна детска ясла или яслена група в частна детска градина, поради което не са налице предпоставките за компенсиране за престоя на детето в детския център. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от касационната инстанция, и към които тя препраща по аргумент от чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК. Правилен и обоснован е и изводът, че не са налице предвидените в нормативните актове условия за компенсиране на плащането, тъй като детето не е пребивавало в официално регистрирана и отговаряща на законовите изисквания детска ясла или яслена група в детска градина. В процесната заповед са изложени мотиви и е цитирана приложимата към момента на подаване на заявлението за компенсиране с рег. РСЛ23-ГР94-4103/02.10.2023 г. и периодът, за който се претендира компенсирането м. септември 2023 г.) - правна рамка, уредена с Постановление 231 от 1 август 2022 г. на Министерския съвет за определяне на реда и условията за предоставяне на средствата от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини (в сила от 05.08.2022 г.). Съгласно чл. 1 от Постановление 231/01.08.2022 г., (изм. ДВ., бр. 18 от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.), с постановлението се уреждат условията и редът за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември в годината, в която навършват тригодишна възраст, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини. Според чл. 2, ал. 1 от ПМС 231/2022 г., месечният размер на средствата за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение за едно дете, не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за 2022 г., определен със заповед на министъра на образованието и науката съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с Постановление 76 на Министерския съвет от 2021 г. (ДВ, бр. 20 от 2021 г.). Според чл. 2, ал. 2 от ПМС 231/2022 г., средствата за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение, се изплащат на родителя в размер на действително извършените разходи за съответния месец, но не повече от размера по ал. 1. Средствата за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение, се изплащат до приемането на детето в общинска детска ясла или в яслена група в общинска или държавна детска градина (арг. от чл. 2, ал. 3). Съгласно чл. 3, ал. 1 от ПМС 231/01.08.2022 г., родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им, ако едновременно са изпълнени следните условия: 1. детето е кандидатствало за прием в общинска детска ясла или яслена група на общинска или държавна детска градина, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, по ред, определен от съответната община, и същото не е прието поради липса на свободни места; 2. детето не е записано в общинска детска ясла или в яслена група на общинска или държавна детска градина; 3. общината по настоящия адрес на детето не е предложила на родителите друго място в общинска детска ясла или яслена група в общинска детска градина поради липса на свободни места във всички общински детски ясли и общински детски градини в прилежащия район; 4. родителите не получават подпомагане от държавния бюджет, с изключение на месечни помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца, или подпомагане за сметка на оперативни програми за същите дейности на друго основание за месеца, за който се изплащат средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение, по реда на това постановление; 5. за отглеждане на детето не се ползва отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда за отглеждане на дете до навършване на [възраст] му възраст. Съгласно чл. 3, ал. 5 от ПМС 231/2022 г., обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 3 се установяват служебно от общината по настоящия адрес на детето, а обстоятелствата по ал. 1, т. 4 и 5 - с декларация, подписана от родителя на детето. В чл. 4, ал. 1 от същото постановление е предвидено, че на компенсиране със средства от държавния бюджет подлежат направените от родителите по чл. 3 разходи, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им, ако са допустими. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ПМС 231/01.08.2022 г., допустими разходи, които подлежат на компенсиране, са: 1. разходи за заплащане на такси по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с частна детска ясла или с частна детска градина с яслена група; 2. разходи за заплащане на възнаграждения по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с физически лица. Според чл. 5 от ПМС 231/01.08.2022 г., разходите за заплащане на такси по договори за отглеждане, възпитание и обучение по чл. 4, ал. 2, т. 1, сключени с частна детска ясла или с частна детска градина с яслена група, се удостоверяват със следните документи: 1. договор за отглеждане, възпитание и обучение между родителя и частната детска ясла или частната детска градина с яслена група; 2. платежен документ за извършено плащане на таксата за отглеждане, възпитание и обучение за съответния месец - фактура и платежно нареждане или фискален бон. Аналогични разпоредби се съдържат в издадената след престоя на детето през м. 09 2023 г., и действаща към датата на издаване на процесната заповед РЛ23-РД09-503/02.11.2023 г. - Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места. (обн. ДВ., бр. 90 от 27.10.2023 г.). Следователно, за да са налице условия за компенсиране, от родителя трябва да е представен сключен договор с частна детска ясла или частна детска градина с яслена група. Видно от приложения от касаторката договор с детски център, същият не представлява частна детска ясла или частна детска градина с яслена група. Липсват доказателства, удостоверяващи по безспорен начин надлежната регистрация на детския център като частна ясла или частна детска градина с детска ясла (по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 5, т. 1 и т. 2 от ПМС 231/2022 г. и/или чл. 4, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 5, т. 1 и т. 2 от цитираната по-горе Наредба. Не се удостоверява също, че детският център отговаря на изискванията на Наредба 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, (обн. ДВ. бр.103 от 2 декември 2008 г.), издадена от министъра на здравеопазването. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за процесуална и материалноправна законосъобразност на оспорената заповед. За да е налице компенсиране, цитираните разпоредби на ПМС 231/2022 г. и Наредбата от 27.10.2023 г. изискват детето да е посещавало частна детска ясла или частна детска градина с яслена група, регистрирани като такива по законоустановения ред и отговарящи на нормативните изисквания. В аналогичен смисъл е съдебната практика - решение 261 от 10.01.2024 г. по адм. дело 8141/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение. Според цитираното решение на ВАС, Законът за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за съответната година определя само политиката на държавата спрямо децата, които не са класирани в държавни или общински ясли или градини, а реда и условията за компенсирането на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца от 3 месечна до три годишна възраст са определени с ПМС 231/01.08.2022 г., издадено на основание § 19 от ПЗР към ЗДБРБ за 2022 г. Посоченото ПМС е относимо за процесния период - месец март 2023 г., тъй като съгласно ПМС 7 от 19.01.2023 г., същото е в сила до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. В чл. 3, ал. 1 от ПМС 231 са посочени кумулативните условия, при които родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им. На компенсиране със средства от държавния бюджет подлежат обаче само допустимите разходи, които съгласно чл. 4, ал. 2 от ПМС са: 1. разходи за заплащане на такси по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с частна детска ясла или с частна детска градина с яслена група и 2. разходи за заплащане на възнаграждения по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с физически лица. Посредством този механизъм държавата цели да обезщети гражданите за невъзможността да предостави на децата им достъп до държавни или общински възпитателни услуги в най-ранна детска възраст. Срещу правото на обезщетение обаче се поставя изискването възпитателните услуги, които гражданите са избрали да ползват за децата си, да отговарят на държавния стандарт заложен в дейността на детските ясли, като с това се цели недопускане на разходване на бюджетни средства за услуги, с които не се постигат тези изисквания. По делото безспорно е установено, че детето на касационната жалбоподателка е записано в целодневен детски център за отглеждане на деца, който не е нито частна детска ясла, нито частна детска градина с яслена група. Ето защо и направените разходи за отглеждането му се явяват недопустими за компенсиране със средства от държавния бюджет, предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от ПМС 231/01.08.2022 г. Съобразявайки горното, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. ПМС 231/01.08.2022 г. не противоречи по съдържание на актове от по-висок ранг, в т. ч. Конвенцията на ООН за правата на детето и Хартата на основните права на ЕС. Тези международни актове предоставят на държавите избора на законови механизми за защита интересите на децата. В случая тази защита е обезпечена посредством държавната политика в тази сфера, като процесното ПМС и множеството други подзаконови актове са издадени в изпълнение на същата. Законосъобразно и обосновано АССГ е приел за установено, че заповедта на кмета на район Слатина", Столична община е действителен административен акт, издаден от компетентен орган. Оспореният административен акт е издаден при условията на делегиране на основание заповед СОА22-РД09-1425/18.08.2022 г. на кмета на Столична община относно разпределението на функциите между кмета на общината и кметовете на кметствата и районите, с която изрично се възлагат на кметовете на райони в Столична община правомощия да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в ПМС 231. Процесният административен акт е издаден на основание чл. 9, ал. 2 от постановлението, в която разпоредба изрично е предвидена възможността за упълномощаване на друго длъжностно лице, което да издава заповеди за определяне размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния месец или мотивирано да отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи, т. е. - да изпълнява правомощията на кмета за компенсиране на подобни разходи. Възможността за делегиране на правомощия за издаването на заповеди като процесната е предвидена не само в ПМС 231/2022 г. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 8 и т. 9 и ал. 2 от ЗМСМА във връзка със задълженията, възложени на общините с ПМС 231/01.08.2022 г. С разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА е предвидена законова възможност за кмета на общината да възлага свои функции на кметовете на райони. Тази законова възможност за делегиране на правомощията на кмета на общината, включително и тези по ПМС 231/2022 г. за отказ за изплащане на средства, не е ограничена от специален закон, който да е равен по степен на ЗМСМА. (В този смисъл е решение 6625 от 18.06.2025 г. по адм. дело 1860/2025 г., VІ отд. на ВАС). Съдът е изложил подробни съображения досежно релевантните за спора обстоятелства, направил е правилен анализ на приложимата нормативна уредба и аргументирано и подробно е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства, поради което не е допуснато нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК и необоснованост на решението. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспореното решение - при разглеждане на спора и постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, спазен е материалният закон и е обосновано с доказателствата по делото. Ето защо, първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и възражението на касаторката за прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, на Столична община следва да се присъди сумата от 200 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,