Решение № 11607 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11404/2014 г.

Решение № 11607 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11404/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1281 от 8.07.2014 г. по адм. дело № 2412/2013 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 021300515 от 25.06.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Бургас, частично потвърден с решение № 269 от 02.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, с който на жалбоподателя са определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен период м. 08.2008 г. в размер на 32 262,06 лв и лихви за забава в размер на 17 147,96 лв и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Бургас разноски в размер на 2800 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон и материалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като по делото не е доказано, че лекият автомобил е ползван само за отдаване под наем. Поддържа, че ревизираното лице е целяло заобикаляне на закона, като с позволено правно средство - сключване еднократно на договор за наем цели постигане на неправомерен резултат, а именно да възстановяване на данъчен кредит за автомобил, който реално не е използван за икономическата дейност на дружеството. Моли да бъде отменено решението на административния съд и да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Миг-1" ООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд и претендира разноски по делото. Подробни съображения излага в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е била законосъобразността на РА № 021300515 от 25.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, частично потвърден с решение № 269 от 2.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Миг-1" ООД за данъчен период м. 08.2008 г. общо в размер на 32262,06 лв на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, във връзка с протокол № 3 от 13.08.2008 г., издаден във връзка с придобиването на лек автомобил "Мерцедес Бенц" (на стойност 79 679,87 евро) по фактура № 80800164 от 13.08.2008 г., издадена от "Pappas Automobilvertriebs Gmbh" - Германия. Основната дейност на ревизираното лице е била търговия с чорапи и извършване на СМР. За да уважи жалбата на ревизираното лице против РА съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства. По делото не е било спорно, че дружеството е придобило "лек автомобил". По време на ревизионното производство е представена спорната фактура - № 80800164 от 13.08.2008 г., издадена от Pappas Automobilvertriebs Gmbh - Германия, с предмет на доставка "Мерцедес Бенц" S 320CDI 4 MATIK на стойност 79 679,87 евро. На основание чл. 84, във връзка с чл. 63 и чл. 86 ЗДДС, на ревизираното лице, във връзка с вътреобщностно придобиване е издаден протокол № 3 от 13.08.2008 г. по чл. 117, ал. 1 ЗДДС, с който е начислен ДДС 32262,06 лв върху данъчна основа в размер на 161310,28 лв. По време на ревизията от задълженото лице са представени: свидетелство за регистрация от 4.09.2008 г. на лек автомобил "Мерцедес Бенц" S 320CDI 4 MATIK - лимузина с рег. № СН 7777 СА; процесната фактура; договор от 8.09.2008 г. сключен между ревизираното лице, в качеството му на наемодател и "Савулен Сокс" ЕООД, в качеството му на наемател, съгласно който спорният автомобил е отдаден под наем за срок от една календарна година, считано от 1.10.2008 г., срещу уговорен месечен наем в размер на 250 лв без включен ДДС. По делото е установено, че ревизираното лице е издало на наемателя една фактура № 265 от 27.11.2008 г. с данъчна основа в размер на 750 лв и ДДС в размер на 150 лв, с предмет на доставка "наем автомобил СН7777СА за м. 09, м. 10 и м. 11.2008 г. " Пред първоинстанционния съд е представен приходен касов ордер № 108 от 7.09.2009 г. и приходен касов ордер № 132 от 9.09.2009 г. Съдът е обсъдил подробно представените доказателства по делото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е кредитирал и след анализ на всички доказателства, събрани по делото е приел, че съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, ал. 1, т. 4 от цитираната разпоредба не се прилага, ако превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови услуги, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително и при последващата им продажба. Съдът е изложил мотиви, че за да се признае правото на данъчен кредит по доставка на автомобил, е необходимо разходът да е чисто стопански, т. е. автомобилът да се използва от данъчнозадълженото лице единствено във връзка с конкретно предоставяни от него услуги, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС или да е предназначен за продажба. От заключението на вещото лице и доказателства по делото, е направен извод, че автомобилът е отдаван под наем. Посочено е, че разпоредбите на ЗДДС не въвеждат ограничение относно периода, през който лекият автомобил следва да бъде използван единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови услуги, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително и при последващата им продажба. Предназначението на лекия автомобил може да бъде преценено едва след като същият бъде използван от получателя. Законът не фиксира момента на използването на вещта за независимата икономическа дейност на лицето, в който смисъл е и т. 44 от мотивите на Решение от 22.03.2012 г. на СЕС по дело С-153/2011 г. ("Клуб" ЕООД"). Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че спорният автомобил е използван единствено за отдаване под наем, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е имало право и е упражнило приспадане на ДДС като данъчен кредит, за закупения лек автомобил за данъчния период м. 08.2008 г. От заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че автомобилът е бил заведен в счетоводството му като ДМА по с/ка 205 "Транспортни средства". Установено е безспорно, че дружеството е сключило и наемен договор, като от доказателствата по делото и заключението на вещото лице по ССЕ е установено, че автомобилът е отдаден под наем на "Савулен Сокс" ЕООД, съгласно представения договор за наем от 8.09.2008 г. Видно от представените доказателства, ревизираното лице е издало фактура № 265 от 27.11.2008 г., с предмет на доставка "наем автомобил СН7777СА за м. 09, м. 10 и м. 11.2008 г.". От допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ е видно, че през м. 09.2009 г. в счетоводството на ревизираното лице са осчетоводени два касови ордера за получени суми от "Савулен Сокс" ЕООД, с основание "плащане по фактура № 265 от 27.11.2008 г. ". Приходните касови ордери са намерили счетоводно отражение, като постъпилата сума е отразена в дебита на сметка 501 (Каса е лева) за м. 09.2009 г. Твърдението на касатора, че не е налице изключението на чл. 70, ал. 2 ЗДДС, защото дружеството е използвало автомобила за цели, които не са свързани със стопанската му дейност не е доказано. Обстоятелството, че през периода от закупуването на този автомобил до края на 2013 г., дружеството не е разполагало с друг автомобил, а редовно е осчетоводявало фактури за дизелово гориво и части за поддръжка на автомобил, не доказва, че процесният лек автомобил е ползван за лични цели. В тежест на приходната администрация е било да докаже, че автомобилът е използван за лични цели, но това, както правилно е приел и първоинстанционният съд не е направено, поради което не е налице ограничението по чл. 70, ал. 1 ЗДДС. В настоящият случай е приложимо решение от 16.02.2012 г. по дело С-118/11 на СЕС в Люксембург, тъй като безспорно е установено по делото, че процесният автомобил е заприходен от дружеството като дълготраен материален актив по с/ка "Транспортни средства" и затова дружеството има право незабавно да приспадне данъчния кредит. СЕС приема в т. 63 от решението си, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане, на "Миг-1" ЕООД не се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства, че такива се направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,