Решение № 14735 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15197/2010 г.

Решение № 14735 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15197/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Михаил Симеонов Велчев от гр. Севлиево чрез пълномощниците си, против решение № 122 от 18.10.2010 г., постановено по адм. д. № 205/2010 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлено оспорването на писмен отказ, обективиран в писмо с изх. № 32027 от 10.08.2010 г. на директора на ОД на МВР - Габрово за отмяна на приложена със заповед № 1585/12.11.2008 г. принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на постановения отказ. Ответникът директорът на ОД на МВР - Габрово не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е приел, че атакуваният отказ за отмяна на приложена с нарочна заповед принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е законосъобразен като издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Установено е, че Михаил Велчев е сезирал административния орган с искане за отмяна на приложената спрямо него принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Като основание за издаване на обжалвания отказ органът е посочил липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД. Съгласно посочената правна норма не се разрешава напускане на страната на лица, за които е поискана забрана по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че административният орган, след като е констатирал наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ и липсата на основанията за отмяната й, посочени в писмото на публичния изпълнител при ТД на НАП, законосъобразно се е произнесъл при условията на обвързана компетентност, в производство по чл. 78а от ЗБЛД. Решението е неправилно. Административният орган е сезиран със самостоятелно искане от страна на Михаил Велчев да бъде отменена действаща спрямо него забрана по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, по което този орган дължи произнасяне след провеждане на надлежно производство. Т. е. компетентният да се произнесе административен орган следва да изиска и събере всички относими по спора доказателства, да обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, включително и настъпилите такива след прилагане на ПАМ. От доказателствата по административната преписка се установява, че издателят на писмения отказ се е позовал на доказателствата по преписката, събрани в хода на производството по издаване на заповед № 585/12.11.2008 г. Не е проведено самостоятелно административно производство, обуславящо дължимото произнасяне. Обстоятелството, че органът, по чието искане е приложена принудителната мярка, не е изпратил по служебен път доказателства, сочещи на отпадане на основанието за прилагане на мярката по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, не е условие за служебно произнасяне. Целта на всички принудителни мерки е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. От друга страна, по силата на притежаваното от Велчев българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), той е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Също така чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Правото на свободно напускане на територията на страната е основно човешко право, визирано в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Като такова, то е неотменимо - чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Ограниченията, които се допускат по отношение на упражняването му, трябва да са посочени в закон и да са свързани единствено със защита на националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани - ал. 1, изречение 2 на чл. 35 от Конституцията. Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с лична карта, респективно - паспорт, или заместващи ги документи. Това право не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани - чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД. Така цитираните разпоредби включват освен предвидените в конституционната норма основания за ограничаване на правото на напускане на територията на страната и основанието обществен ред. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД не визира конкретно основание за налагане на ограничението - защитата на националната сигурност или на обществения ред. По изложените съображения и предвид непосочване на конкретни основания за постановения отказ за отмяна на приложената мярка, които да са свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, налага се логичният извод, че в случая правото на излизане на адресата на акта от страната и в следствие на това правото му на свободно движение е ограничено. В случая разпоредбата на чл. 75, т. 5 (обявена за противоконституционна, ДВ, бр. 32/2011 г.) от ЗБЛД е насочена към обслужване на принудителното изпълнение на установените по-значителни задължения към физически и юридически лица, освен ако не представят надлежно обезпечение. Предназначението й e да доведе до по-бързо и ефективно удовлетворяване на определен имуществен интерес, който в повечето случаи по своя обхват и значимост не би могъл да се свърже с обективна необходимост да бъдат защитени животът, здравето и благосъстоянието на обществото като цяло. Приложимата правна норма не е съобразена с принципа на пропорционалност. Удовлетворяването на надлежно установени парични задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното вземане в патримониума на съответния кредитор. Като е отхвърлил жалбата на Михаил Велчев, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд,