Решение № 10728 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Сливо поле, представлявано от председателя И. Иванов, чрез адв. В. Минчева, против решение 100 от 05.04.2023 г., постановено по адм. д. 52/2023 г. на Административен съд Русе, с което е отменена т. 2 от негово решение 538, обективирано в протокол 46/23.12.2023г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваният съдебен акт е недопустим, алтернативно неправилен, поради нарушения на материалния закон, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, относно незаконосъобразността на атакуваното решение и сочи, че същото е отменено при упражненото от органа право на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът Областен управител на област Русе оспорва касационната жалба като неоснователна и излага аргументи за потвърждаване обжалваното съдебно решение. Не претендира присъждане на разноски в производството пред ВАС. Ответникът Д. Лападжов не изразяват становище по касационната жалбa. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според участващия по делото прокурор при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което решението на първостепенния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд се е развило по жалба на Областния управител на Област Русе против т. 2 от Решение 538/23.12.2022 г. на Общински съвет Сливо поле, обективирано в Протокол 46/23.12.2023 г. Администраивният акт е издаден на основание чл.21, ал.1, т. 8, предложение трето от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.45, ал.1, предложение второ и ал.7, предложение първо от Закона за данък върху добавената стойност чл.8, ал.1, предложение трето, чл.34, ал.4, предложение шесто и чл.39, ал.3 от Закона за общинската собственост, чл.11, ал.1, предложение първо, хипотеза втора, ал.2, предложение второ и чл.12 от Закона за пчеларството, чл.71, ал.З, чл.73, ал.2, т.4 от Наредба 1 на Общински съвет гр. Сливо поле за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи, общинска собственост. С решението Общински съвет Сливо поле е решил да се учреди възмездно право на ползване върху реално определена част от поземлен имот с идентификатор 67444.100.342 /шест седем четири точка едно нула точка три четири две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сливо поле, община Сливо поле, област Русе, целият с площ 10679 кв. м. /десет хиляди шестстотин седемдесет и девет квадратни метра/, местност ДО ШОСЕТО, категория на земята - шеста, с начин на трайно ползване гори и храсти в земеделска земя, с трайно предназначение на земята - ЗЕМЕДЕЛСКА, с площ на частта в размер на 2000 кв. м. /две хиляди квадратни метра/, посочена в Ситуационна схема за устройване на постоянен пчелин, изготвена от правоспособен геодезист и съдържаща координати на граничните точки, индивидуализиращи частта, при съседи на имота следните поземлени имоти с идентификатори: 67444.70.346, 67444.100.325, 67444.100.341, 67444.85.31, 67444.85.30, 67444.85.358, 67444.85.357, 67444.85.28, 67444.85.360, 67444.85.359, 67444.85.362, 67444.85.361, 85.60, с предназначение за устройване на постоянен пчелин с над 10/десет/ пчелни семейства по смисъла и при спазване на Закона за пчеларството, в полза на лицето Д. Лападжов, за срок от 10 години. За имотът е представен Акт за частна общинска собственост 3789/24.01.22022г. В т.2 от решението Общинския съвет била определена цена на правото на ползване върху имота, за целия срок от 10 /десет/ години, в размер на 512,74 лева /петстотин и дванадесет лева и седемдесет и четири стотинки/ без вкл. ДДС, респективно 615,29 лева /шестстотин и петнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ с вкл. ДДС, или по 61,53 лева /шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ годишно с вкл. ДДС. Тази цена била различна от експертната оценка и Докладна записка вх. 419/14.12.2022 г., изготвена в административното производство, относно пазарната стойност за учредяване право на ползване за пчелин, за срок от 10 години, в част от ПИ 67444.100.342 по КККР на гр. Сливо поле - в размер на 436,00 лева без ДДС. По делото е представено становище от Постоянната комисия по общинска собственост, екология и комунална дейност по докладната записка на кмета на общината и същата е внесена за разглеждане. Общински съвет сливо поле постановил обжалваното Решение 538/23.12.2022 г. обективирано в Протокол 46/23.12.2023 г. С Определение от 01.02.2023 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него незаконосъобразност на обжалвания административен акт, както и указания на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С писмо вх. 924/06.03.2023 г., председателят на Общински Съвет -Сливо поле е уведомил съда, че с решение 571/23.02.2023 г. по Протокол 48/23.02.2023 г. Общински съвет - Сливо поле е отменил Решение 538/23.12.2022 г., което било предмет на оспорване. В проведеното по делото единствено съдебно заседание на 08.03.2023 г., жалбоподателя и заинтересованата страна - Д. Лападжов, чрез процесуалния си представител са заявили, че не са дали съгласия за оттегления акт и е налице правен интерес от оспорване на акта. Заинтересованата страна е поискала решение 538/23.12.2022 г., което е предмет на делото, да бъде оставено в сила. Оспорил е и решение 571/23.02.2023 г. на Общински съвет- Сливо поле. За да постанови обжалваното решение, съдът приел, че искането на Д. Лападжов относно законосъобразността на Решение 571/23.02.2023 г. по Протокол 48/23.02.2023 г. на Общински съвет- Сливо поле е недопустимо за разглеждане, тъй като това решение е самостоятелен административен акт и същото може да бъде обжалвано в отделно производство. Относно извършеното оттегляне на Решение 538/23.12.2022 г. на Общински съвет Сливо поле, съдът приел, че съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК, административният орган не е уведомил заинтересованото лице за намерението си да оттегли приетото в негова полза Решение 538/23.12.2022г. Съдът приел, че с определянето на цена, различна от тази, която е била определена от лицензирания оценител на имота е налице нарушение на изискването на чл. 73, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 на Общински съвет Сливо поле за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост (Наредба 1). Констатирано било, че за приемане на решение на заседанието на 23.12.2023 г следва да е налице необходим кворум да присъстват всички 17 общински съветници, а са гласували 16, всичките за, като този който не е гласувал, било единствено посочено, че той е подал декларация по чл.63, ал.2 и няма да участва в гласуването, без да е посочено норамтивно основание за отказа от гласуване и за какво е самата декларация. На следващо място съдът приел, че е нарушен реда на гласуване, предвиден в чл. 76, ал. 1 от Правилника, съгласно който гласуването се извършва по следния ред: първо -предложения за отхвърляне; второ- предложения и допълнения; трето - основното предложение. В настоящият случай, се установило, че не са били проведени гласувания по предложения за отхвърляне и предложения и допълнения. Предложението било докладвано от г-н Ясенов, за когото в протокола не е вписано в какво качество извършва това действие. Съдът констатирал, че кметът на Община Сливо поле не е направил промени във внесената от него докладна записка, нито е предложил нова. Не е била налична информация председателя на посочената комисия да е направил предложение за друга цена, както и информация дали в посочената Постоянна комисия са се провели дебати във връзка с цената на учреденото право на ползване. Съдът установил, че няма общински съветник, който да е направил изказване по същността на учреденото право на ползване и относно определената цена. С тези правни изводи, първоинстанционният съд е извел решаващ извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт, налагаща неговата отмяна, поради което е уважил подадената жалба. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При тази фактическа обстановка, настоящият състав не приема за основателни доводите на касатора, за недопустимост на производството на основание чл. 159, т. 3 от АПК, поради оттегляне на оспорения административен акт. За да е налице хипотезата на чл.91 АПК, следва да е спазен преклузивният срок за преразглеждане на въпроса от административния орган. В настоящия случай той е изтекъл на 07.02.2023г., тъй като жалбата срещу оспорения акт е подадена чрез административният орган на 24.01.2023г., а предложението за отмяна на акта е направено на 13.02.2023г., поради което не са налице предпоставките на тази хипотеза. Решение 571/23.02.2023г., по Протокол 48/23.02.2023г. на Общински съвет е постановено след конституиране на страните, разпределение на доказателствената тежест и насрочване на съдебното заседание, с предмет на делото - т.2 от решение 538/23.12.2022г., в която е определена наемната цена на имота. Съдът правилно е приел, че правото на отзив в конкретния случай, неправилно е упражнено от надлежния административен орган. Съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтерсованите страни, за които оспорения акт е благоприятен, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. С оттеглянето на административния акт, административният орган едностранно прекратява правата и задълженията, които е разпоредил с акта. С оглед това действие на оттеглянето, законовата разпоредба изисква за оттегляне на оспорен пред съда административен акт съгласието на останалите ответници в производството. В случая законодателя очевидно е имал предвид лицата за които акта е блягоприятен. Този извод се налага и с оглед употребения израз "останалите ответници", т. е. има се предвид други страни с такова процесуално качество, които са различни от административния орган, който оттегля оспорения административен акт. При това тълкуване може да се направи извод, че за оттегляне на оспорения административен акт е необходимо съгласието на всички страни в производството, а в случая не е налице съгласие на страните и оргънът няма как да оттегли оспорения индивидуален административен акт. Правилно е прието от съда, че оспореният акт е благоприятен за заинтересованата страна по делото. Видно от решение 571/23.02.2023г., по Протокол 48/23.02.2023г. на Общински съвет, се установява, че административният орган е отменил изцяло обжалваното решение 538/23.12.2022г., включително и разпоредителната част, с която е взето решението за отдаване на имота, а не т.2, което в случая, само и единствено е предмет на настоящето производство. След като не е извършено надлежно оттегляне на административния акт не е налице предпоставката на чл. 159, т. 3 от АПК за прекратяване на образуваното производство. Не могат да се споделят доводите на касатора, че с уведомяването на заинтересованата страна, е направено изявлението за съгласие за оттегляне на оспорения акт. Съдът правилно е установил, че заинтересованата страна изрично е заявила несъгласието си за оттегляне на оспореното решение, тъй като за него е благоприятен оспорения административен акт, с които се създава право да придобие вещно право на ползване върху общински поземлен имот. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е допуснал нарушения като се е произнесъл по незаявени от оспорващия възражения. Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът не е обвързан само от твърденията и сочените основания за отмяна на акта. Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Същият е постановен въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, и след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти по делото. Първоинстанционният съд е установил, че определената с решението на общинския съвет цена на ползване на имота не съвпада с пазарната оценка, изготвена от лицензирания оценител и преложението на кмета до Общинския съвет обективирано в докладна записка 419/14.12.2022г. По делото не са представени становища от общинските съветници на постоянната комисия по общинска собственост или на кмета на общината, относно основанията за изменения на размера на наема, което е нарушение на нормата на чл.73, ал.2, т.4 от Наредба 1, а със нея и принципите на съразмерност, достоверност на информацията в административното производство, последователност и предвидимост. Съгласно цитираната разпоредба с решението си Общинският съвет определя начина на учредяване правото на ползване търг, конкурс, възмездно или безвъзмездно, срока на ползване, цена (начална или крайна), начина на плащане и евентуални обезпечения, ако това се налага и други условия и изисквания към участниците, когато това се налага от вида на обекта. Извода на съда е правилен, че оспореното решение е постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, с оглед липсата на мотиви за новата наемна цена, която самостоятелно основание за отмяна. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за незаконосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Следва да бъде отбелязано и, че съда, подробно е изложил данните по делото и дава категоричен отговор кои доказателства са ценени, въз основа на които от тях прави изводите си за допуснатото нарушение на материалния закон. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,