Решение № 7955 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11265/2024 г.

Производството е по реда на чл. 251 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от С. К. Д. от гр.Петрич , подадена чрез пълномощника адвокат П.Точкова от АК-Благоевград за тълкуване на решение 4848 от 12.05.2025г. по адм. дело 11265/2024г. на ВАС, трето отделение. Иска се "чрез тълкуването" съдът да се признесе за това какъв е размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди на Д. от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице N 314зз-70/09.03.2022г., издадена от Б. И. Д.-ПИ при РУ Петрич. По изложени в молбата доводи, се твърди, че за молителя остава неясно дали ОДМВР е осъдена да заплати обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в размер на 4 000лв. или в размер на 5 000лв. Ответната страна- Областна дирекция на МВР Благоевград , представлявана от директора чрез главен юрисконсулт В. Янева изразява становище за неоснователност на искането, тъй като не е налице неяснота в решението. Същото е с ясен диспозитив и не е налице противоречие между него и мотивите на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира молбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда възможност за тълкуване на влязло в сила решение на съда, който го е постановил. Съгласно разпоредбата на чл. 172а АПК съдебното решение има задължително съдържание, като съгласно ал. 2 към него се излагат мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Или, решението е диспозитива, като не са част от него мотивите на съда. Необходимостта от тълкуване се поражда когато е налице невъзможност или затруднение да бъде разбрана действителната воля на съда и е затруднено неговото изпълнение. В конкретния случай, искането за тълкуване на решението в хипотезата на чл. 251 ГПК, предвид наличието на противоречие между мотиви и диспозитив, водещи като цяло до неяснота в съдебния акт, е неоснователно. Това е така, защото волята на съда е ясно изразена в диспозитива на съдебното решение и е в пълно съответствие като смисъл и съдържание на изложените мотиви. С решение N 2175 от 02.07.2024г. по адм.д.N 276 по описа на АС-Благоевград за 2024г., решаващият състав е осъдил ОДМВР-Благоевград да заплати на С. К. Д. сумата в размер на 1000/хиляда /лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на отменена Заповед за задържане на лице N 314зз-70/09.03.2022г., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.11.2023г.- датата, на която влиза в сила съдебният акт, с който е отменена заповедта до момента на изплащане на обезщетението. С решението, чието тълкуване се иска, касационната инстанция по подробно изложени мотиви е приела, че за справедлив размер на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д. следва да се определи такъв в размер на 5 000лв. Тъй като от първоинстанционният съд вече е определено обезщетение в размер на 1 000лв., в тази част решението е оставено в сила и съвсем правилно и логично решението е отменено в частта за разликата до 5 000лв. и вместо него ОДМВР-Благоевград е осъдена да заплати още 4 000лв., т.е. общо сумата, която следва да се изплати на С. К. Д. , представляваща дължимото се от ответника обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 08.11.2023г.- датата, на която влиза в сила съдебният акт, с който е отменена заповедта до момента на изплащане на обезщетението. Няма противоречие между мотиви и диспозитив, както се твърди в молбата. За пълнота следва да се отбележи, че на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Самото решение се отъждествява с диспозитива му и както вече се посочи не е налице неяснота във волята на съдебния състав. Поради изложеното и искането за тълкуване на решение 4848 от 12.05.2025г. по адм. дело 11265/2024г. на ВАС, трето отделение, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Във връзка с горното и на основание чл. 176 от АПК и на основание чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение