Решение № 9323 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2017 г.

Решение № 9323 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2017 г., II о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. М. М. и В. Г. М., чрез пълномощника им адв. Д. С., срещу решение № 2055 от 09.12.2016 г., постановено по адм. д. № 198/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-ЮИР-26 от 10.11.2015 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Югоизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Югоизточен район, чрез пълномощника си юрк. М. А., намира за неоснователна касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на Г. М. М. и В. Г. М. срещу заповед № ДК-02-ЮИР-26 от 10.11.2015 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във дръзка с § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е наредено премахването на установения незаконен строеж: "Масивна двуетажна сграда", находящ се в северната част на УПИ V-51, кв. 15 по плана на с. Р., община Несебър и попадащ частично в УПИ IV-51, кв. 15 по плана на същото село. С. е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Установено е по делото, че през 1999-2000 г. жалбоподателите са изградили масивна двуетажна сграда на северната регулационна линия на собствения си недвижим имот. Не е спорно и обстоятелството, че за извършване на строителството не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано строително разрешение. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от първа, втора и трета категория се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Следва да се отбележи, че процесният строеж е пета категория, но тъй като производството по премахването му е започнало преди изменението на цитираната норма, (обн., ДВ, бр. 82/2012 г.), то по силата на § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ компетентен да издаде заповедта - предмет на настоящото производство, е именно началникът на РДНСК Югоизточен район. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ. Неоснователни са доводите на касаторите относно това, че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими. Предвид установения период на извършване на незаконното строителство, обосновано административният съд е приел, че случаят попада в хипотезата на § 16, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ, чиито предпоставки не са налице. Неоснователно е и възражението относно това, че въпросът за търпимостта на строежа е разрешен с влязло в сила решение № VI-68 от 25 юни 2014 г., постановено по въззивно гр. д. № 566/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Преди всичко следва да се посочи, че предмет на разглеждане в гражданското производство не е търпимостта на строежа. Освен това в частта, изградена в собствения на касаторите имот, строежът не е бил и предмет на разглеждане в гражданското производство, тъй като в тази му част не засяга правната сфера на ищците по делото, както изрично е посочено в цитираното съдебно решение. Поради това в диспозитива на решението липсва произнасяне по търпимостта на процесния строеж, а само диспозитивът на съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо, на което се позовават касаторите. Следва да се отбележи и това, че - както правилно се сочи в касационната жалба, въпросът за търпимостта на даден незаконен строеж е правен такъв. В тази връзка в представеното по делото решение по гражданското дело липсват разсъждения на решаващия съд в тази насока, а само е цитирано заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която обаче не може да се произнася по правни въпроси. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,