Решение № 5234 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2011 г.

Решение № 5234 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1784/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Стойков Иванов, чрез неговия пълномощник срещу решение № 14443/29.11.2010 г. по адм. д. № 7329/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за необосновано и неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба чрез своя представител намира същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 ЗМВР с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № К-3227 от 22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 31.08.2009 г. и на 11.09.2009 г., в нарушение на чл. 4, т. 3 от ЗМВР и т. 12 от Раздел II на Договор № 4168/10.07.2000 г. за създаване на Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - ТЕЦ "Марица изток - 2 " ЕАД с. Кочериново, използвайки служебното си положение, е изготвил докладни записки рег. № 185/31.08.2009 г. и № 189/11.09.2009 г. до Главния изпълнителен директор на дружеството за награждаване във връзка с празника на Пожарната безопасност и спасяване - 14 септември на седем от подчинените му служители от РУПБС, в резултат на което всеки от тях се е облагодетелствувал със сумата 400 лева и във връзка със седмицата на пожарната и аварийна безопасност за тържествена вечеря, проведена на 16.09.2009 г. неправомерно е изискана и усвоена сумата от 8281.30 лева, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 277, ал. 1, т. 7 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение за длъжността главен инспектор Иван Стойков Иванов - началник на Районно управление "Пожарна безопасност и спасяване" - ТЕЦ "Марица изток - 2" ЕАД с. Кочериново при Областната дирекция на МВР Стара Загора, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните норми и е необосновано. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Според чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В случая обжалваното решение е лишено от фактически констатации, както и от посочване на доказателствата, подкрепящи тези констатации. Фактическите основания /констатации/ са доказване или отричане на фактите, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Такива в случая липсват в мотивите на обжалваното решение. Последното не съдържа изобщо описание на деянията, извършени от касатора и квалифицирани от административния орган като тежки нарушения на служебната дисциплина, нито доказателствата, установяващи нарушенията. Видно от приложените доказателства - справка за извършеното нарушение - /стр. 77 от преписката/ и становище /стр. 73 - 75/ се третират други деяния, различни от описаните в оспорения административен акт. В административния акт пък са посочени фактически обстоятелства, различни от тези по приложената справка. Така например в последната се счита, че касаторът не е създал организация за привеждането на отчетна документация на гориво-смазочни материали при използването на служебни автомобили, без да се засяга въпроса за неправомерно усвоена сума от 8 282. 30 лв, посочена в уволнителната заповед. В случая касационната инстанция не може да провери законосъобразността на обжалваното решение с оглед преценката за правилното или не приложение на закона, тъй като в обжалваното решение липсват каквито и да е фактически констатации. Касационната инстанция не може за първи път да установява нови фактически констатации поради забраната на чл. 220 АПК. Липсата на установени такива от решаващия съд налага отмяна на обжалваното решение като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи кои са релевантните за спора факти и обстоятелства и обсъди същите при преценка валидността и законосъобразността на обжалваната заповед. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав