Решение № 13785 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12851/2017 г.

Решение № 13785 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12851/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), гр. С., представлявана от председателя й доц. д-р И. Иванов, против решение № 4039 от 15.06.2017 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 8 състав по адм. дело № 2596/2015 г., в частта, с която съдът е отменил Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. и е върнал административната преписка за ново произнасяне от КЕВР при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Касационният жалбоподател счита, че така постановеният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде постановено решение, с което същото да бъде отменено и да се потвърди законосъобразността на Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР. В жалбата са развити подробни аргументи за така заявените пороци, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител Методиева поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Монт ЕЛ" ООД, гр. С., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник Ников оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на АССГ, или да се прогласи нищожността на административния акт на КЕВР, като издаден при особено съществени противоречия с предходно решение на ВАС. О. ответника - "Райтър" ЕООД, гр. С., чрез адвокат Александрова е постъпил Писмен отговор, в който се моли да не бъде уважавана касационната жалба, тъй като същата е необоснована и неправилна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, включително и заплатения адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание пред ВАС, пълномощникът оспорва жалбата и отново моли да не се уважава, а да се потвърди решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Представя и Писмени бележки, към които е приложен Договор за правна защита и съдействие за платена в брой сума от 2000 лева и Списък с разноски. От ответника "ДИБ - 2004" ООД, гр. С., чрез пълномощник адв. Иванова е постъпила Молба, в която оспорва касационната жалба и прилага Писмена защита в която претендира присъждане на направените по делото разноски. П. Д. за правна защита и съдействие за договорено и внесено в брой възнаграждение в размер на 200 лева. Ответникът "Енерго - П. Б.", гр. С., чрез надлежно упълномощен юрисконсулт Машева оспорва жалбата и моли да не бъде уважавана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От ответника Българско акционерно дружество "Гранитоид" АД, гр. С., чрез адв. Колева е постъпила молба и Писмени бележки, в които се изразява становище, че подадената от КЕВР касационна жалба е неоснователна и необоснована. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен Списък и доказателства за плащане в размер на 1200 лева. Ответникът "Д. А." ООД, гр. С., чрез адв. Зотева и адв. Дерелиева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", гр. Б., не заявява становище по касационната жалба. Ответникът ЕТ "Мактиди - М. Георгиев", гр. [населено място], чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "МИ - ВЕЦ" ЕООД, гр. Д., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "А. В." ООД, гр. Р., чрез адв. Зотева и адв. Дерелиева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът "Аверс" ООД, гр. Б., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Б. Е." АД, гр. С., чрез адв. Зотева и адв. Дерелиева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът "Микро ВЕЦ Косица" ООД, гр. С., чрез адв. Зотева и адв. Дерелиева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представя писмена защита. Претендира разноски. Ответникът "Хидроват" АД, гр. Б., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Погледец - Лесинвест" ООД, гр. Р., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Елпро - ЕС" ООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Снабдяване, заготовки и монтаж" ООД, с. П., община Б., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Малаков камък" ООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "МВЕЦ - Буйновска" ЕООД, с. Б., област С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Валидекс" ЕООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Ариел - ТН" ЕООД, гр. М., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "П и М Електрик" ООД, гр. Б., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Вария" ЕООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Хидроенергострой" ООД, гр. Б., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Хидро" ООД, гр. Б., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът ЕТ "Елкомерс - К. Николов", гр. [населено място], чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. П. П. становище. О. К. "Балканска екоенергийна компания" ООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Варуна" АД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Медиком - Електрик" ООД, гр. Т., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Р. - Цанкови" ООД, гр. А., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Ю. Х." ООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Трейдиом" ООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Центриом" ООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Б. М." ООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Ответникът "Ч. М." ООД, гр. С., чрез адв. Зотева оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. П. П. становище. Претендира разноски. Постъпило е и писмено Възражение от адв. Зотева, като пълномощник на 29 страни - ответници по делото. Ответникът "Енерджи инвестмънс" АД, гр. С., чрез адв. Райнова оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в размер на 1000 лева. П. П. защита с приложен списък - 2 броя. Ответникът ВЕЦ "М. - 2000" ЕООД, с. С., община М., чрез адв. Райнова оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в размер на 12 000 лева. П. П. защита с приложен списък и документи за плащане по банков път. От заинтересованата страна "Национална електрическа компания" ЕАД, гр. С. е постъпил Писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила. Заинтересованите страни: "ЧЕЗ Е. Б." АД, гр. С., "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П. и "Енерго - П. П." АД, гр. В., не вземат отношение по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Доводите на жалбоподателя са за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Решението на административния съд е правилно и обосновано. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти, за проверката по чл. 168 АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е за незаконосъобразност на атакуваното решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, тъй като в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, в мотивите на оспореното решение не се сочат фактически и правни основания относно въведения критерий "Съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт". Това обстоятелство препятства възможността за защита на засегнатите лица и осъществяване на съдебен контрол. Липсват фактически и правни основания за промяна извода на решаващия съд. В производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. С оглед изложеното, прокурорът от ВАП счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 АПК. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., вх...дирана в Административен съд С. - град (АССГ) на 04.07.2017 г. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 21.06.2017 г., и като подписана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваната част от решение № 4039 от 15.06.2017 г. по адм. дело № 2596/2015 г., Административен съд С. - град, Т. отделение (І отделение), 8-ми състав, ОТМЕНЯ решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ - 112, 48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа и ВРЪЩА делото като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне и отнасяне на процесните ВЕЦ към групите, по посочените критерии от т. 1 до т. 6 в решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР и при съобразяване изложените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение съдът ОСЪЖДА административния орган КЕВР да заплати на останалите страни направените по делото разноски, но в касационната жалба няма оплакване за тези части от решението. Няма оплакване и срещу тази част от съдебното решение, в която е оставена без разглеждане жалбата на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", гр. Б., против същото решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР и производството в тази част е прекратено. За да постанови посочения резултат, който е неблагоприятен за касатора, първоинстанционният съд, разглеждащ делото в състав от един съдия според разпоредбата на чл. 164 от АПК е приел, че всички жалби, с изключение на тази на "Съюз на производителите на екологична енергия - БГ", гр. Б., са подадени от надлежни страни и са процесуално допустими. Въз основа на установените фактически обстоятелства от представените с жалбите и административната преписка писмени доказателства, допълнително представените от страните доказателства, включително и изслушаните и приети без оспорване Съдебно-икономическа експертиза и Съдебно-техническа експертиза, съдът, в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, е приел от правна страна, че оспореното Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при противоречие на материалноправните разпоредби на чл. 21 от ЗВАЕИБ (отм.); , чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 62 от 2007 г.), не съответства на целта на закона - чл. 2 от ЗВАЕИБ (отм.); и дадените задължителни указания по прилагането на закона с решение № 2126 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. дело № 5492/2011 г., оставено в сила с решение № 16953 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 7175/2013 година. Първоинстанционният съд е констатирал, че ответникът по делото (КЕВР) не се е съобразил с посочените в мотивите на съдебния акт предписания, които са задължителни за него на базата на диспозитива на решението, поради което е допуснал съществено нарушение на материалния закон, което не води до нищожност на административния акт. По-конкретно съдът е посочил, че правилата, методите и критериите за определяне на преференциални цени са нормативно регламентирани със ЗВАЕИБ (отм.); и НРЦЕЕ. В тази връзка се е позовал на чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ (отм.); , на чл. 19а (редакция в ДВ, бр. 62 от 2007 г., относима към датата на издаване на процесното решение) на наредбата по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) - Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) и е констатирал, че нормативните изисквания са спазени от ДКЕВР при издаване на оспорения акт, но в нарушение на тези разпоредби е въведен допълнителен разграничителен критерий за отделните видове ВЕЦ - "съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт", а в ЗВАЕИБ (отм.); и в НРЦЕЕ не е регламентиран подобен критерий относим към формирането на преференциални цени за продажба на ел. енергия от ВЕЦ, нито е предоставена нормативна възможност за регулатора - ДКЕВР да използва критерий, който не е нормативно определен за диференциация на преференциалните цени според това, дали се касае за съществуващи или нови производители на ел. енергия до 10 МВт. Съдът е констатирал още, че в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, ДКЕВР в мотивите на оспореното решение не е посочила фактически и правни основания относно въведения критерий - "съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт", нито подобни мотиви се съдържат в доклада на експертната група представен за обществено обсъждане, нито при провеждане на заседанието за приемане на решението. Съдът е изложил и подробни съображения, които обуславят материална незаконосъобразност на обжалваното решение, а именно - на чл. 21 от ЗВАЕИБ (отм.); , чл. 4, ал. 3 и чл. 19 а, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ, с които не е дадена възможност за използване на допълнителен критерий - "съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт". Според съда посочването в обжалваното решение изискване "съществуващи" не е нормативно обосновано и не следва да се свързва с обнародването на закона в Д. вестник, както и да представлява критерий за диференциация на ВЕЦ, като е отбелязал, че в предходни регулаторни периоди при определяне на преференциални цени при приложение на същата нормативна уредба, не е въвеждан такъв времеви критерий - Решение № Ц-15 от 31.03.2008 г., Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г., Решение № Ц-018 от 31.03.2010 година. На следващо място съдът е констатирал и че решението не съответства и на целта на закона. Като е цитирал разпоредбата на чл. 2 от ЗВАЕИБ (отм.); е приел, че въвеждането на времеви критерий по отношение производителите на електрическа енергия от ВЕЦ, според въвеждането на съоръженията в търговска експлоатация, предпоставя условия за нелоялна конкуренция, неравнопоставеност и дискриминиране на отделните производители на ел. енергия от ВЕЦ. Като краен извод от всичко изложено, съдът е отменил обжалваното решение, като е върнал административната преписка за ново произнасяне за определяне на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, с указание административният орган да ги прегрупира, съгласно посочените от т. 1 до т. 6 от решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР критерии и при съобразяване изложените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС констатира, че така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се отразява изобщо на законосъобразността на решението погрешното посочване на отделението на съдията, който е постановил съдебното решение - съставът е 8 (осми), а дали организационно осми състав е в Първо или в Трето отделение на АССГ е без правно значение за спора. Тази очевидна фактическа грешка може да бъде поправена без ограничение във времето по реда на чл. 175 от АПК. Не се спори по делото, че с решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по това време, а понастоящем съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обн. в "Д. вестник", бр. 17 от 6 март 2015 г. е преименувана на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на основание чл. 21 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ - отменен още към момента на постановяване на обжалваното понастоящем съдебно решение), в 26 точки е определена, считано от 01.04.2011 година, преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС. Н. се спори, че е била обжалвана точка 7 от това решение на ДКЕВР, като в производство по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (изменен впоследствие с посоченото по-горе изменение и допълнение на закона от м. март 2015 година, при което чл. 13, ал. 9 от ЗЕ вече предвижда решенията на Комисията да се обжалват не пред Върховния административен съд, а по реда на Административнопроцесуалния кодекс), тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановява решение № 2126 от 13.02.2013 г. по адм. дело № 5492/2011 г., с което ОТМЕНЯ Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което е определена, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, В ЧАСТТА по т. 7 - "Водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. - 112. 48 лв. /МВтч". С втори диспозитив съдът ВРЪЩА делото като административна преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Това решение на тричленния състав на ВАС е влязло в сила, тъй като в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, е било оставено в сила с решение № 16953 от 17.12.2013 г. на петчленен състав на ВАС, Първа колегия, постановено по адм. дело № 7175/2013 година. Не се спори, че дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни, както и че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В конкретния случай обаче не е налице твърдяната нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, защото административният орган, на когото е била върната преписката за ново произнасяне, се е произнесъл съобразно указанията, но това произнасяне отново е в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По-конкретно, предходният тричленен състав е констатирал, че е въведен допълнителен разграничителен критерий за отделните видове ВЕЦ - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. ", а в ЗВАЕИБ (отм.); и в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) не е регламентиран подобен критерий относим към формирането на преференциални цени за продажба на ел. енергия от ВЕИ, нито е предоставена нормативна възможност за регулатора - ДКЕВР да използва критерий, който не е нормативно определен за диференциация на преференциалните цени според датата на въвеждане в експлоатация на ВЕЦ до 10 МВт. Също и в разпоредбите на чл. 21 от ЗВАЕИБ (отм.); и на чл. 4, ал. 3 и чл. 19а, ал. 1 и ал. 2 от НРЦЕЕ не е дадена възможност за използване на допълнителен критерий - "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. ", поради което посочването на датата "19.06.2007 г. " не е нормативно обоснована и не следва да се свързва с обнародването на закона в "Д. вестник", както и да представлява критерий за диференциация на ВЕЦ и определяне на преференциални цени на тази основа. Освен това, въвеждането в т. 7 на времеви критерий за производителите на електрическа енергия от ВЕИ според въвеждането на съоръженията в търговска експлоатация, нарушава принципите на чл. 2 от ЗВАЕИБ (отм.); и предпоставя условия за нелоялна конкуренция, неравнопоставеност и дискриминиране на отделните производители на електрическа енергия от ВЕИ. С второто си решение № Ц-5 от 20.02.2015 г. ДКЕВР е определила, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ - 112, 48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа. При постановяване на това решение отново е въведен ограничителен и дискриминационен критерий. Изразът "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. ", на практика се заменя с израза "съществуващи водноелектрически централи" което отново се свързва с времето на обнародването на ЗВАЕИБ в "Д. вестник". Разделянето на "съществуващи" и "нови" водноелектрически централи (ВЕЦ) отново представлява времеви критерий за определяне на преференциалната цена. Отново е налице диференциация по отношение на ВЕЦ според момента, от който започват да текат срокове за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяемите източници. Разделянето на "нови" и "съществуващи" не следва да е в зависимост от това, дали е изтекъл технико-икономическия живот на активите и възвръщане на вложената първоначално инвестиция. Обособяването на отделна група производители на електрическа енергия, формирана по признака "съществуващи водноелектрически централи" отново е незаконосъобразно. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение. За пълнота обаче следва да се отбележи, че в решението на предходния тричленен състав на ВАС не се съдържа указание за прегрупиране по критериите, посочени от т. 1 до т. 6 на Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Даденото в този смисъл указание от АССГ не е съобразено с факта, че решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. е влязло в сила по посочените точки и не може да бъде променяно въз основа на обжалването по друга точка - 7, а в случая и на друго решение с № Ц-5 от 20.02.2015 година. Затова при връщането на преписката за ново произнасяне, административният орган в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва сам да избере законосъобразната възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото - ал. 4. С оглед изложените коригиращи мотиви, обжалваното решение на Административен съд С. - град следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, макар и да са своевременно поискани. На ответниците се дължат разноски за юрисконсулт и за адвокат според качеството на представляващия. Следва да се вземе предвид, че процесуалният представител на КЕВР е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, което съдът намира за основателно. Делото не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, защото идентични факти по едни и същи нормативни актове са обект на обсъждане. Затова всички адвокатски възнаграждения и то само за един адвокат, макар и внесени и доказани в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), следва да бъдат намалени наполовина на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като се вземе предвид минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на юрисконсултското възнаграждение - същото се дължи на друго основание - не на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, към която законът препраща. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,