Решение № 11126 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ч. от гр. Банско, чрез представител по пълномощие адв. З. Иванова от Адвокатска колегия - Благоевград против Решение 1911/01.11.2023 год., постановено по административно дело 245/2023 год. по описа на Административен съд Благоевград. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалните и процесуалните разпоредби. По мнение на оспорващия, съдът при постановяване на акта си не е обсъдил и подложил на изследване в цялост изложената фактическа обстановка, погрешно е интерпретирал показанията на свидетелите на ответника в първоинстанционното дело, въпреки, че същите не са присъствали при установяване на твърдяното административно нарушение. Оспорени са доводите на съда относно размерите на твърдяните парични суми, заплатени за превоза, както и мотивите относно часа на извършената проверка. Противно на приетото от съда, в жалбата се твърди, че проверяващите органи на ответника не са присъствали на място на проверката и не са установили лично колко са били лицата. Развити са и аргументи, че когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка. По мнение на касатора, от събраните доказателства не се установява по безспорен начин извършено плащане, поради което и липсват доказателства за осъществен от касатора обществен превоз на пътници. В допълнение се твърди и наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на административното производство, което не е съобразено от първоинстанционния съд, изразяващо се в неизясняване в пълнота на фактическата обстановка, съставляващо нарушение на чл. 35 от АПК и неправилна преценка на събраните доказателства нарушение на чл. 36 от АПК.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът началник на Областен отдел Автомобилна администрация Благоевград към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация не изразява становище по оспорването.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. И. Ч. от гр. Банско, чрез адв. З. Иванова против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-552/10.02.2023 год. на началник на Областен отдел Автомобилна администрация Благоевград, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) са наложени следните принудителни административни мерки (ПАМ):

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от ЗАвтП временно спиране от движение на лек автомобил Фолксваген Транспортер с рег. [рег. номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца;

2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтП временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водача Г. И. Ч. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В мотивите на заповедта, като фактическо основание за постановените ПАМ е посочено, че на 09.02.2023 год. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор в Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София е установил, че Г. И. Ч. от гр. Банско около 12.00 часа в района на Бъндеришка поляна при спирка на лифта управлява лек автомобил Фолксваген Транспортер с рег. [рег. номер], собственост на същото лице, който извършва нерегламентиран превоз на пътници от началната станция на лифта в гр. Банско (на 7 бр. пътници), които по обяснението на водача са заплатили за извършената транспортна услуга за превоз до Бъндеришка поляна без да притежава необходимите документи за дейността. Посочено е, че проверката е извършена със съдействието на НАП и ГДНП.

Така констатираното е прието като основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б от ЗАвтП.

При постановяване на оспорения съдебен акт, състав на Административен съд Благоевград е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът е приел, че същата е постановена при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. След анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е установил по безспорен начин извършването на превоз на пътници срещу заплащане. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието обществен превоз , дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, приложеното по делото писмено сведение от жалбоподателя Г. Ч., както и свидетелските показания на свидетеля Г. А. Й., съдът е формирал извод за наличие на доказателства за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като обществен превоз на пътници.

В допълнение, съдът се е позовал и на материалната доказателствена сила на съставения против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) относно удостоверените в него факти и обстоятелства, като е приел за безспорно доказано, че на посочената в ЗППАМ дата, място и обстоятелства, жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници.

Предвид горното, съдът е обосновал наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б от ЗАвтП за постановяване на оспорената заповед и прилагане на процесните ПАМ. В съответствие с този извод, съдът е приел оспорената ЗППАМ за законосъобразна, постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, по отношение съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното възпроизвеждане.

В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП е указано, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. От друга страна, за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Наложените в настоящият случай принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б от ЗАвтП изискват от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено удостоверение за обществен превоз на пътници. В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП е дадено легално определение на понятието превоз на пътници , съгласно което, това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Предвид така даденото легално определение, следва изводът, че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от превоз на пътници за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.

Видно от оспорената ЗППАМ, като правно основание за налагане на процесните ПАМ са посочен разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4 б от ЗАвтП. В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от ЗАвтП е указано, временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници, а в текста на т. 4, б. б е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници.

С оглед така цитираната правна регламентация, за установяване наличието на материалноправните предпоставки, обосноваващи законосъобразното прилагане на процесните ПАМ, в тежест на административният орган по арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга.

Анализът на събраните в хода на административното производство доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд за наличие на превоз на пътници срещу заплащане.

На първо място, още в хода на извършената проверка, касаторът Г. Ч. е изготвил саморъчно писмено обяснение, в което безпротиворечиво е удостоверил извършения от него превоз на пътници срещу заплащане декларирал е, че три от лицата са му заплатили предварително договорената сума от 45 лева, а останалите 4 лица са му заплатили 50 лева. Така заявеното в писмените обяснения на лицето изцяло се потвърждава и от разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Г. А. Й., който потвърждава заплатената лично от него сума от 15 лева, като и факта, че е възприел и извършените и от останалите пътници плащания на предварително уговорените с Ч. суми. Показанията на свидетеля Й. изцяло оборват обективираните в касационната жалба твърдения, че свидетелите не са присъствали при извършване, респ. установяване на нарушението.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, относно доказателствената сила на АУАН и възложената на жалбоподателя тежест да обори тази доказателствена сила. Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, оспорващият не е ангажирал надлежни доказателства, които да оборят обективираните в АУАН фактически обстоятелства, относно осъществения обществен превоз на пътници. Така събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства изцяло оборват обективираните в касационната жалба твърдения за недоказаност на съществен елемент от понятието обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно наличието на извършено плащане. Предвид тези доказателства следва извода, че осъщественият от касационния жалбоподател превоз изцяло покрива обективните признаци на понятието обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАП - извършено плащане или уговорка за извършване на плащане на превозната услуга.

С оглед горното, първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,