Решение № 4652 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2017 г.

Решение № 4652 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП - С., подадена чрез юрк. Раева против решение № 2467/12.04.2017 г., постановено по адм. Дeло № 649/2017 г. на Административен съд С. - Град /АССГ/. С решението е отменена по жалба на "ДЖИ ЕМ РЕСТ" ЕООД, заповед № F244646/26.10.2016 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП - С. за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - ресторант, находящ се в гр. С., ул. "С.", ..№... и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. В полза на "ДЖИ ЕМ РЕСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* са присъдени разноски в размер на 750 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора "ДЖИ ЕМ РЕСТ" ЕООД и "РЕСТОРАНТ ДЖИ МАР" с ЕИК ********* са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" ДР на ДОПК, тъй като и двете дружества се представляват от И. А. И.. В конкретния случай целта на ПАМ е промяна в дейността на обекта така, че същата да бъде отчитана правилно и да не се допуска вреда за фиска. Касаторът претендира юрисконсултско възнаграждение. С частна жалба зам. директора на ТД на НАП - С., представляван от юрк. Раева, обжалва и определение № 3352/23.05.2017 г., постановено по същото адм. Дело на АССГ. Иска отмяна на определението, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта на постановените разноски и постановяване вместо него на друго определение, с което да се изменят присъдените разноски като не се присъждат такива или да се намали размера им до нормативно установения минимум. Ответникът по касация - "ДЖИ ЕМ РЕСТ" ЕООД - не взема становище по касационната и частна жалби. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото безспорно е установена фактическата обстановка, така както е изложена в издадената заповед за налагане на ПАМ № F244646/26.10.2016 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП - С. - на 22.08.2016 г. е извършена контролна покупка от инспектори по приходите при ТД на НАП С. на стойност 25,47 лв. в търговски обект - ресторант, находящ се в гр. С., ул. "С.", ..№..., стопанисван от "ДЖИ ЕМ РЕСТ" ЕООД. Не е издаден фискален касов бон от намиращото се в обекта фискално устройство /ФУ/. Съставени са констативен протокол от 22.08.2016 г. и АУАН от 12.09.2016 г., въз основа на който е издадено и наказателно постановление от 26.10.2016г С процесната заповед от 26.10.2016 г., на основание чл. 187, ал. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "ДЖИ ЕМ РЕСТ" ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта за срок от 15 дни. Според административния съд дружеството е имало задължението като лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. да издаде на клиента фискален бон от наличното устройство, но към датата на издаване на процесната заповед № F244646/26.10.2016 г., на зам. директора на ТД на НАП - С., "ДЖИ ЕМ РЕСТ" ЕООД не е стопанисвало и ползвало в дейността си търговския обект на ул. "С.", ..№..., както и регистрираното в него ФУ. Административният съд е отменил като незаконосъобразна ПАМ. В решението е посочено, че оспорената заповед противоречи на целта на закона. Обжалваното решение валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Фактите по делото са установени по безспорен начин. Процесната заповед е издадена и съответно ПАМ е наложена повече от два месеца след извършване на проверката и констатиране на нарушението. Принудителната административна мярка се налага с превантивна цел, за предотвратяване или преустановяване на нарушения - чл. 22 ЗАНН . Видно е по делото, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена повече от два месеца след проверката, респективно налице е констатирано бездействие на приходните органи в цитирания времеви период. Цитираното бездействие е обезсмислило налагането на ПАМ, с цел извършване на нарушението. Решението на административния съд е правилно при наличие на отменително основание на издадения акт по чл. 146, т. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го оставя в сила. В същия смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 3123/13.03.2018 г. на ВАС, Осмо отделение по адм. д. № 7257/2017 г., решение № 3122/13.03.2018 г. на ВАС, Осмо отд. по адм. д. № 8354/2017 г. С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се присъждат разноски. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като по делото няма искане в този смисъл и не са представени доказателства за сторени разноски в касационното съдебно производство. Подадената от зам. директора на ТД на НАП - С. частна жалба срещу определение № 3352/23.05.2017 г. по адм. дело № 649/2017 г. по описа на АССГ е допустима и неоснователна. Определението е постановено по реда на чл. 248 ГПК, приложим на основание § 2 ДР ДОПК като по искане на страната - зам. директор на ТД на НАП С. - административният съд е отхвърлил претенция за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като присъдените в тежест на бюджета на приходния орган разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева в полза на "ДЖИ ЕМ РЕСТ" ЕООД бъдат намалени до нормативно установения минимум или изцяло премахнати. Съдът правилно е отхвърлил искането като е преценил, че по делото са налице данни за сторени разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение и надлежно е заявено искане за присъждането им. Съдът законосъобразно е счел, че нормативно установения минимум на разноските съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. към ЗА в случая е 500 лева като присъденото възнаграждение от 700 лева. е близко по размер до минимума и съответства на фактическата и правна сложност на спора. Изводите на първоинстанционния съд са обосновани и се споделят от касационната инстанция. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение