Решение № 4700 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14722/2018 г.
ВАСVIII отделение29.03.2019 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5988 от 19.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1681/2018 г. по описа на Административен съд София-град Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4700 от 29.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14722/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП София срещу Решение № 5988 от 19.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1681/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F368664/10.01.2018 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП София. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Мира Тел" ООД в подаден писмен отговор от адв. Шопов и в с. з. чрез адв. Иванова оспорва касационната жалба, излага съображения за правилност и законосъобразност на решението, което счита, че следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № F368664/10.01.2018 г., издадена от директор на Дирекция Контрол при ТД на НАП София, с която на основание чл. 186 от ЗДДС, спрямо "Мира Тел" ООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" – офис, находящ се в гр. София, бул. "Андрей Ляпчев" № 51, ет. 1, стопанисван от дружеството, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, тъй не е изпълнило задължението си да регистрира и отчете извършената от него продажба чрез интернет магазин, доставена чрез куриерска фирма и заплатена в брой чрез издаване на фискална касова бележка. За да обоснове този резултат съдът е приел е, че от наличните по делото доказателства не е установено по безспорен начин извършването на продажба на 30.10.2017 г., което да е основание за издаване на касова бележка за извършена продажба на мобилен телефон на стойност 265 лева. Приел е, че срокът от 14 дни – запечатване на търговски обект не съответства на целта на закона, както и че е налице несъразмерност на наложената ПАМ с твърдяното за извършено нарушение, констатирано за първи път. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства стокова разписка и протокол за извършена проверка № 0316941/5.01.2018 г. не се установява, че на посочената дата е извършена продажба на мобилен апарат чрез интернет магазин, доставена чрез куриерска фирма, както и че не е издаден фискален бон от ФУ. По делото липсват каквито и да било доказателства за извършване на такава продажба, освен заповедта за налагане на ПАМ. Тя документира извършената проверка, но не представлява доказателство за извършено административно нарушение. В нея не са посочени конкретни и обективирани в действителността факти, въз основа на които е направена констатацията на органите по приходите за извършено администативно нарушение, поради което тази констатация се явява напълно необоснована. Стокова разписка № 0000016166 от 30.10.2017 г., предоставена от клиент, по чийто сигнал е извършена проверката на търговския обект не удостоверява нито получаването на телефона от клиента, нито предаването му от търговеца на клиента, предвид че в нея липсват имена на получателя, адрес и подпис на лицето, получило мобилния телефон. Следователно и въз основа на тези доказателства, не може да се приеме за безспорно доказано нарушението, което е мотивирало органът да приложи разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС и да наложи принудителната мярка. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилна преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. От ответната страна е заявено искане за присъждане на разноски, но по делото не са приложени доказателства за направени такива. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,