Решение № 10475 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2019 г.

Решение № 10475 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. и И. С. против решение № 217 от 26.11.2018 г., постановено по адм. д. № 167/2018 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол изменя решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-07-0225/02.03.2018 г. на кмета на Община Тунджа, обективирано в Протокол от 19.03.2018 г. за определяне на размер на обезщетения във връзка с учредяване на сервитути върху имоти, засегнати от трасето на въздушен електропоровод при изграждането на обект "Нова ВЛ 400 к\/ п/ст "Марица - изток"-"Бургас"-Лот 3, в землището на с. Маломир като увеличава определения размер на обезщетение за сервитут от 0. 139 дка в ПИ 46783.37.15; за сервитут върху 0, 058 дка от ПИ 46783.37.52; за сервитут върху 1, 306 дка от ПИ 46783.53.74; за сервитут върху 0,597 дка от ПИ 46783.74.70; за сервитут върху 3, 516 дка от ПИ 46783.81.99; за сервитут върху 2,334 дка от ПИ 46783.14.66; за сервитут върху 3,693 дка от ПИ 46783.14.67; за сервитут върху 2, 178 дка от ПИ 46783.14.103 и за сервитут върху 8,840 дка от ПИ 46783.81.134. За да постанови този резултат съдът приема, че определеното обезщетение е незаконосъобразно, тъй като не съответства на пазарната цена на частта от поземлените имоти, включени в границата на сервитута. За размера на увеличението съдът възприема, приложената в административното производство от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, експертна оценка, изготвена от "Велинов консулт" ЕООД, определена чрез прилагане на нормативен, приходен и сравнителен подход съответно с тежест 10%, 40% и 50% и приема определената оценка по сравнителния метод, като излага съображения, че същата съответства на пазарната цена на засегната част от имотите, а именно изчислена е пазарната стойност на площта от имота, заета от сервитута, и са приложени Кс - коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право (приет 0.9) и Ксп - коефициент, отчитащ вида на сервитута в зависимост от ограниченията, които се налагат на собственика на земята за ползването й (0.94). Посочено е, че първият коефициент е съответстващ на максималният допустим по чл. 23, ал. 1 от Приложение 2 на ЗМДТ. Вторият е в съответствие с видовете ограничения на ползването на имота, които са определени в чл. 64, ал. З, т. 2 от ЗЕ и в чл. 14 от НАРЕДБА № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (не се допуска застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция). Съдът не възприема заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, като приеме, че неправилно пазарна оценка на сервитута е определена като съответната засегната площ е умножена по стойността на декар земеделска земя. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно съдът се позовава на експертна оценка, приложена от една от страните в административното производство, а именно от дружеството в полза, на което се учредяват сервитутите. По същество същата представлява частна експертиза, изготвена по искане на една от страните, но не в административното производство, поради което и по аргумент на чл. 171, ал. 1 АПК същата няма сила пред съда. Освен това видно от оценителния доклад е, че пазарната оценка по сравнителния метод – използване на пазарни аналози е изготвена на база офертни цени, публикувани в специализираната преса (стр. 16 от доклада), а не на база реално извършени сделки, вписани в службата по вписванията. В нарушение на чл. 171, ал. 4, вр. ал. 2, изр. 2 АПК съдът не изяснява делото от фактическа страна и след като не възприема заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, не назначава допълнителна такава. Правилно съдът приема, че определените от вещото лице цени за учредяване на сервитути не съответстват на пазарната стойност на ограниченото вещно право, а същите отразяват пазарната стойност на частта от земята, заета от сервитута. Освен това при определяне на пазарната стойност от вещото лице като пазарни аналози са взети предвид направени оферти на имоти със сравними характеристики, а не сключени сделки, вписани във службата по вписванията по местонахождението на имота т. е. не са налице действителни пазарни аналози. При тези констатации е следвало да бъде назначена нова експертиза, която да даде отговор на поставените задачи, а именно да даде заключение за пазарната стойност на сервитутите като използва за аналози действително осъществени сделки на имоти със сходни характеристики и се приложат корекционните коефициенти, отчитащи срока, за който е учредено ограниченото вещно право и коефициент, отчитащ вида на сервитута в зависимост от ограниченията, които същия налага на собственика на земята за ползването й съобразно чл. 14 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. При липса на вписани сделки в службата по вписванията по местонахождението на имотите следва да се вземат предвид офертните сделки като пазарен аналог за определяне на справедлива пазарна цена с прилагане на корекционните коефиценти и на тази база да се определи цената на ограниченото вещно право. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - решение по адм. д. № 6327/2017 г.; адм. д № 13871/2017 г. и др. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,