Решение № 12285 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2015 г.

Решение № 12285 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14610/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Х. П. Х. от [населено място] срещу Решение № 20 от 05.11.2015 г. по адм. дело № 23 по описа на Административен съд – Габрово за 2015 година. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От съда се иска отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт. Ответникът-Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИА "АА"/, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна по подробно развити доводи в писмени бележки и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от Х. Х. иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/, за заплащане на обезщетение в размер на 200 лева, за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването и отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 27- 0000107/28.04.2015 г. издадено от и. д. директора на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация" Габрово. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като е приел, че направените разноски за адвокатско възнаграждение не са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП. Изложил е доводи, че в административнонаказателното производство, подобно на наказателното, не се дължи присъждане на разноски. Така постановеното решение е неправилно. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. За доказване на твърденията на ищеца, че е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение, по делото пред Районен съд-Габрово по НАХД № 568/15 г. е бил представен договор от 18.05.2015 г. за правна помощ между Х. Х. и адвокат П. С., като е посочено договорено и съответно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. С Решение от 02.07.2015 г. по НАХД № 658/2015 на Габровския РС, е отменено изцяло наказателно постановление № 27- 0000107/28.04.2015 г. издадено от и. д. директора на РД "АИ" Габрово, с което на Х. Х., е наложена глоба в размер на 200 лв. Решението на съда не е оспорено и е влязло в сила. При тази фактическа обстановка, е неправилен изводът на административния съд, че направените от ищеца разноски за адвокатска защита не подлежат на обезщетяване. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия. В конкретния случай, е безспорно, че е налице незаконосъобразно Наказателно постановление, което е отменено по силата на влязло в сила съдебно решение. Съобразно посоченото по-горе Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Също така е безспорно, че във връзка с оспорването му, са направени разноски за адвокат, в размер на 200 лв., видно от представения пред Габровския РС договор за правна помощ. Съдът намира, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт – оспореното пред СРС наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в това производството. Предвид изложеното, оспореното решение следва да се отмени и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, да се постанови акт по същество, като се уважи предявената искова молба. С оглед изхода на спора, следва на касатора да му се присъдят и направените разноски за двете инстанция, каквото искане е направено и които са в размер на 10 лв. за държавна такса за първата инстанция, половината й размер за касационната – 5 лв. и по 300 лв. адвокатско възнаграждение за първата и за касационната инстанция или общо в размер на 615 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. ІІ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение