Решение № 7114 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Диагностично -консултативен център V София ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управител В. Заяков, чрез процесуален представител адвокат А. Тунчев против Решение 968/14.02.2024г. на Административен съд София град по адм. дело 10348/2023г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството против Заповед РД-05-8 от 9.10.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор, с която е отказана регистрация на дружеството, съгласно заявление АУ-3041-210 от 21.03.2023г. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно като се поддържат доводите пред първата инстанция, в хипотезата на касационни отменителни основания без да се посочват, поради което се извеждат служебно такива по чл. 209, вр. с чл. 218, ал. 2 АПК за валидност допустимост и съответствието му с материалния закон. Ответникът, Изпълнителният директор на изпълнителна агенция Медицински надзор взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед на изпълнителния директор на изпълнителна агенция Медицински надзор. С нея се отказва регистрация на дружеството по заявление АУ-3941-210/21.03.2023г. относно заличаване на специалност Клинична лаборатория. Заповедта е мотивирана, че с така подаденото заявление лечебното заведение не отговаря на изискванията на чл. 17 от ЗЛЗ, а отговаря на изискванията а чл. 16 от ЗЛЗ, във връзка с което следва да се представи допълнителна документация. Във връзка с такава кореспонденция за изпълнение на указанията и неизпълнението им е постановен отказ от регистрация за заявените обстоятелства за заличаване на специалност Клинична лаборатория. Възраженията са незаконосъобразност на отказа, тъй като няма законово задължение лечебното заведение да има клинична лаборатория, каквато може да бъде осигурена не само чрез собствена такава, а и наета чрез договор. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и я отхвърлил. По същество мотивите се свеждат до приложението на чл. 17 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, в който се изисква ДКЦ да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория, което означава собствена такава, която да е част от структурата и изключва да е наета. При тези съображения е постановено решението. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Видно от заявлението за регистрация на дружеството, с него се иска заличаване на клинична лаборатория, добавяне на лекари и заличаване на лекари. Кореспонденцията и отказът за регистрацията се свързват с обстоятелството, че съгласно чл. 17 от ЗЛЗ се изисква ДКЦ, каквото лечебно заведение е касаторът, да разполага с медико-диагностична лаборатория и след като я заличава, не може да има такава наета по договор, и попада в хипотезата на чл. 16 от ЗЛЗ, относими към лечебно заведение медицински център. При липса на документация относно лечебно заведение като медицински център, при неспазване на указанията регистрацията е отказана. За да се произнесе Върховен административен съд на първо място съобрази, разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от ЗЛЗ. Законът урежда устройството и дейността на лечебните заведения в РБ, и лечебни заведения по смисъла на този закон са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински е немедицински специалисти осъществяват всички или някои от дейностите по чл. 2, ал. 1 т. 1-6. Видове лечебни заведения според чл. 8 от ЗЛЗ за извънболнична помощ са по т. 1 Амбулатории за първична медицинска помощ, по т. 2 Амбулатории за специализирана медицинска помощ, в която група по б. г са посочени Диагностично-консултативен център, по т. 3 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории. Разпоредбата на чл. 17 от ЗЛЗ Посочва че ДКЦ е лечебно заведение, в което се осъществяват специализирана извънболнична помощ не по малко от 10 лекари с различни признати специалности. Центърът трябва да бъде съоръжен с необходимата медицинска апаратура, да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЛЗ посочва, че Медицински център е лечебно заведение в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по малко от трима лекари с различни признати специалности. При така цитираната уредба се установява, че Диагностично-консултативния център и самостоятелната медико-диагностична лаборатория са различни видове лечебни заведения по смисъла на чл. 8 от ЗЛЗ. Изразът самостоятелни медико-диагностични лаборатории означава, че могат да бъдат и несамостоятелни, например като част от структурата на други лечебни заведения. При това положение изискването в чл. 17 ал. 1 от ЗЛЗ ДКЦ като лечебно заведение да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория поставя въпросите, дали това да бъде собствена несамостоятелна медико-диагностична лаборатория, дали тя може да бъде друго лечебно заведение на разположение на ДКЦ и когато има няколко медико-диагностични лаборатории, те следва ли да са несамостоятелни и каква е пречката да бъдат и самостоятелни лечебни заведения. Тези въпроси при приложението на разпоредбата на чл. 17 от ЗЛЗ не са намерили отговор в административния акт, при липса на мотиви към издадената заповед в такъв смисъл. На следващо място, в заявлението се посочва клинична лаборатория за заличаване, а в чл. 17 и чл. 8 се посочва медико-диагностична лаборатория и не става ясно на съда това различни медицински структури ли са или е една и съща. На следващо място, следва да се посочи, че заявлението очертава предмета на действие на административния орган и тълкуването му и произнасяне в друг смисъл е излизане извън пределите на компетентността на органа, което е самостоятелно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което заповед РД-05-8/9.10.2023г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция Медицински надзор се отмени като незаконосъобразно и преписката се изпрати на органа за ново произнасяне в месечен срок от получаването, при съобразяване на настоящите мотиви по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на делото на касаторът се дължат разноските за двете инстанции в общ размер на 2820 лева, съгласно приложени списъци и своевременни искания за присъждането им. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение