Решение № 2655 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2011 г.

Решение № 2655 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" град София при ЦУ на НАП срещу Решение № 691/17.02.2011 г., постановено по адм. д. № 2462/10 г по описа на Административен съд София-град, първо отделение, осемнадесети състав., с което по жалба на " Нордик пропърти" ЕООД град София е отменен РА№ 2000904260/04.12.2009 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП София, в частта на извършено намаление на ползвания данъчен кредит по фактура № 16/01.08.2007 г.; ф. № 17/01.08.2007 г.; ф. № 19/01.10.2007 г., ф. № 22/30.11.2007 г.; ф. № 24/03.12.2007 г. и ф. № 2000000008/14.05.2008 г. с 15 712,42 лева. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения за неправилност на правните и фактически изводи на съда относно това, че договореното възнаграждение не се отличава от пазарната цена, поради което не са били налице основания от страна на данъчните органи за коригиране на ползвания данъчен кредит. Неправилно съдът се е позовал на изготвената и приета в съдебно заседание СТЕ, където необосновано е определена цена от 110 евро на час по отношение на дружеството, тъй като списъкът на произволно посочените от вещото лице дружества не може да се квалифицира по никакъв начин като представителна извадка. Обосновано е заключението на вещото лице Джелебов, изготвило експертиза в хода на административното производство. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Нордик пропърти" ЕООД град София, чрез процесуалния си представител адвокат Младенов оспорва касационната жалба и заявява претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил РА№ 2000904260/04.12.2009 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП София, в частта на извършено намаление на ползвания данъчен кредит по фактура № 16/01.08.2007 г.; ф. № 17/01.08.2007 г.; ф. № 19/01.10.2007 г., ф. № 22/30.11.2007 г.; ф. № 24/03.12.2007 г. и ф. № 2000000008/14.05.2008 г. с 15 712,42 лева. За да уважи жалбата и отмени РА, съдът подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Установил е, че през ревизираните периоди "Нордик Пропърти" ЕООД е извършвало основно реализация на норвежки инвестиции в областта на недвижимите имоти на територията на Република България. "Нордик Пропърти АС"АД се явява 100% собственик на дяловете на ревизираното дружество. Основен доставчик за периода е "Нордик" ООД, като собственици на капитала са Евгени Апостолов, притежаващ 1/3 от капитала и "Нордик Пропърти АС"АД- Норвегия, притежаващо 2/3 от капитала. Между свързаните лица "Нордик Пропърти" ЕООД възложител и "Нордик" ООД като изпълнител на 20.05.2005 г. е сключен договор за административно обслужване, финансови консултации и инвестиционни проучвания. В договора не е фиксирана точно определена цена за възнаграждение на изпълнителя "Нордик" ООД град Варна, като тя е определена впоследствие с издаване на фактурите с предмет на доставка - услуги по договор от 20.05.2005 г. Към тях са приложени двустранно подписани протоколи за отчитане на представените консултантски услуги с договорено възнаграждение в размер на 105 евро или 205,36 лева за консултантски час. Поради специфичния характер на консултантските услуги, изискващи специални познания, както и наличието на свързаност между възложителя и изпълнителя по договора при извършената проверка от страна на данъчния орган е възложена експертиза по реда на чл. 60, ал. 1 от ДОПК за определяне на пазарна цена на услугите по договора. От експерта е дадено заключение, че пазарната цена на извършените от "Нордик" ООД услуги е 80,00 лева за един консултантски час. Като се е позовал на това заключение органът по приходите е извършил корекция на ползвания от ревизираното лице кредит за процесните периоди с 15 712,42 лева. Съдът правилно е отделил спорното от безспорното по делото като е приел за установено по безспорен начин, че възложителят "Нордик Пропърти" ЕООД и изпълнителят "Нордик" ООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б"д" от ДР на ДОПК, като лица, в чиито управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице. В договора за административно обслужване, финансови консултации и инвестиционни проучвания от 20.05.2005 г. управител и представляващ "Нордик Пропърти" и представляващ "Нордик" ООД е Евгени Любомиров Апостолов. С оглед това обстоятелство правилно ревизиращия орган е приел, че е налице доставка между свързани лица и предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа за облагане с ДДС е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, а не върху уговорената между страните. Единственият спорен момент се явява въпросът по отношение начинът на определяне на пазарната цена. В хода на административното производство при изготвяне на възложената от ревизиращите органи експертиза оценката на процесните услуги е изготвена на базата на основните принципи на образуване на минималните цени в инженерното инвестиционно проектиране, съгласно Наредба № 1 от 17.05.2004 г. и изходната информация, предоставена от възложителя. Посочени са и стойностите на консултантските услуги по АЕЦ"Белене", но като абсолютна величина, не почасово. Оценителят е посочил като използван метода на сравнимите неконтролирани цени, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г., без обаче да бъдат съпоставяне цени на реални доставки. Следователно при прилагането му е необходимо да се съпоставят цените на реалните сделки. За изясняване на този въпрос в хода на съдебното производство е назначена и приета СТЕ, при която вещото лице въз основа на методите, посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начина на прилагане на методите за определяне на пазарните цени е определило пазарната цена на предоставените от "Нордик" ООД услуги на 110 евро на час, като при това е извършило изискуемия от приложимите разпоредби анализ на оценяваните услуги. Извършена е изискуемата съпоставка на цените на услугите по т. нар. контролирани сделки с цената на услуги по съпоставими неконтролирани сделки, осъществени при сходни условия. При изготвянето на тази оценка вещото лице се е позовало на представителна извадка за почасово заплащане на консултантски услуги на шест дружества и на седем дружества, занимаващи се с консултантска дейност и доверително управление на инвестиции, като са взети предвид реални цени за почасово заплащане. Същите са съпоставими като вид с процесните услуги, изразяващи се в правно обслужване, финансови консултации и инвестиционни проучвания. Доставчикът "Нордик" ООД е фактурирал представените услуги към получателя по часова ставка от 105 евро на час и следователно цената на услугата съответства, като не надвишава тази, определена от експертизата. Установен е и кадровия и професионален капацитет на доставчика да извърши фактурираните услуги. . Неправилно в хода на ревизионното производство е дадена оценка за пазарната цена на извършената услуга не въз основа на съпоставка с реални цени по съпоставими сделки, а на базата на основни принципи за образуване на минималните цени в инженерното инвестиционно проектиране. Посочени са като стойности, стойностите на консултантските услуги по АЕЦ"Белене", които са несъпоставими с консултанстските услуги за закупуване и изграждане на ваканционни имоти по българското Черноморие. В случая несъпоставими са не само обектите, посочени в експертното заключение, но и представените във връзка с тях консултантски услуги. След като процесните доставки не се отличават от пазарните цени по съпоставими сделки не е налице хипотезата на установени съществени различия между сравняваните сделки, съответно не са налице и предпоставки, които да влияят съществено върху цените при пазарни условия. Няма основания и за извършване на корекции на ползвания данъчен кредит по тези доставки. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, който много обстойно и задълбочено е обсъдил представените пред него доказателства и е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което и не се преповтарят. Тези изводи на съда по никакъв начин не се опровергават от изложеното в касационната жалба, в която се преповтарят възраженията от първоинстанционното производство без да се обосновават твърдените касационни основания. Поради изложеното решението на административния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 228 АПК такива се дължат на ответника по делото, чийто процесуален представител пред касационната инстанция е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете касационни инстанции. По отношение на претендираните разноски в размер на 800 лева за касационната инстанция следва да бъдат уважени . Същите са своевременно заявени и е представен списък съгласно изискванията на ГПК. По отношение на останалата претенция за присъждане на разноски съдът намира същата за неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение