Решение № 8830 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11294/2016 г.

Решение № 8830 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11294/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Т., гражданин на Р. Т., против Заповед № ОЧ-633/28.07.2016 г., на началника на Гранично полицейско управление/ГПУ/ гр. С., с която на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 10, ал. 1, и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б., му е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ " забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 (пет) години. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е нищожна, алтернативно - незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправни разпоредби и процесуалните правила. Иска се обявяването на нищожността й или отмяната й.

Ответникът - Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваната заповед изпълняващият длъжността началник на ГПУ С. на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б./ЗЧРБ/, е наложил на М. Т., гражданин на Р. Т., ПАМ "забрана за влизане в Р. Б. за срок от 5 години".

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че с действията си чужденецът може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава. Посочено е и друго обстоятелството, а именно, че лицето е осъдено от РС- С.

Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган/приложена е заповед № 4070з-878/04.07.2016 г. на директора на РДГП Е./, в установената от закона форма, като при издаването й са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 42з, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, ПАМ "забрана за влизане в Р. Б." се налага на чужденец, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 от с. з. В конкретния случай от изложените от органа съображения може да се извлече наличие както на предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 1, така и на тези по чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ.

Според чл. 10, ал. 1, т. 1 цитираната по-горе ПАМ се налага на чужденец, когато същият с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност;

А в чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ като условие за налагане на ПАМ е предвидено осъждането на чужденеца за извършено умишлено престъпление на територията на Р. Б., което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода.

По отношение наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ:

Извършеното от страна на чужденеца деяние само по себе си не се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Независимо от горното обаче, незаконното превеждане на имигранти и бежанци през българската граница/, която е и външна граница на ЕС/ осъществено в конкретния момент би могло да се приеме за действие, което може да постави в опасност сигурността и интересите на българската държава поради следните съображения:

1.Деянието е извършено на фона на усложнена имиграционна обстановка в страната и в целия ЕС.

2.Непрекъснатото нарастване на бежанската и миграционната криза в цяла Европа е сериозна предпоставка за повишаване на риска от терористични атаки на територията на страната и ЕС.

1. Заповедта е издадена непосредствено след извършване на противозаконното действие от страна на чужденеца.

Следователно в конкретния случай основателно може да се приеме, че с поведението си чужденецът може да постави в опасност сигурността и интересите на българската държава.

По отношение наличието на предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ:

Видно от доказателствата по делото чужденецът е осъден за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 вр. ал. 1 НК като му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 4 месеца.

Престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4 НК е умишлено и за него се предвижда наказание "лишаване на свобода от 1 до 10 години". Следователно в случая е налице и условието на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ за налагане на процесната ПАМ.

Изложените по-горе съображения водят до извод, че в случая са били налице както предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, така и тези по чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ за налагане на ПАМ "Забрана за влизане в Р. Б." за срок от 5 години.

Неоснователни са възраженията за немотивираност на акта. В него са изложени достатъчно подробно фактите, които са послужили като основание за издаване на заповедта. Непосочването на конкретните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗЧРБ не съставлява съществено нарушение на формата и не нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като от изложените мотиви могат да се извлекат напълно конкретните правни норми, послужили като правно основание за издаването на акта.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата против Заповед № ОЧ-633/28.07.2016 г., на началника на Гранично полицейско управление, гр. С. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение