Решение № 3203 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 1562 от 03.10.2023 г., постановено по адм. д. 2991/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Т. Тодоров, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед 8121К-12981/07.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение на Т. Тодоров на длъжност началник сектор Човешки ресурси" в ОД на МВР Пловдив - поради съкращаване на длъжността. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изводът на съда, че спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. съкращаване на длъжността, е необоснован. За да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на цитираното правно основание, следва да е налице съкращаване на длъжността, за което възникване да е настъпило фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на понятието длъжност в администрацията, установено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. Следователно за да е налице съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - вече да не фигурира и като наименование, и като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната държавна администрация, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. В случая по делото е приложено единствено извлечение от поименно длъжностно разписание на длъжностите в сила към 15.11.2022 г. т.е. след прекратяване на служебното правоотношение на Тодоров. Не са изискани и не са приложени длъжностно и поименно длъжностно разписание, действащи преди прекратяване на служебното правоотношение и длъжностно разписание в сила към 15.11.2022 г. От приложените по делото длъжностни характеристики и заповеди на министъра на вътрешните работи не може де се направи извод за наличие или липса на съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Именно при съпоставянето на тези длъжностни и поименни разписания може да бъде установено дали спрямо държавния служител са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. При постановяване на съдебния акт тези факти не са изяснени и не са събрани доказателства, в този смисъл, тъй като поименни и длъжностни разписания предхождащи поименно разписание в сила към 15.11.2022 г. не са изискани от съда и представените по делото. Липсата на относими за изясняването на правния спор доказателства води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. При липсата на поименните и длъжностни разписания на длъжностите, в сила преди посочената дата и длъжностно разписание в сила към 15.11.2022 г., обстоятелството дали длъжността, заемана от жалбоподателя е реално премахната остава неизяснен, а крайният извод за липсата на изискванията на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл е незаконосъобразен. Изричната забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция - чл. 220 от АПК и констатираната необоснованост на изводите на първоинстанционния съд налагат обжалваното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора следва да бъдат събрани доказателства (писмени доказателства, а по преценка на решаващия състав и заключение на съдебна експертиза) за установяване посочените в мотивите на настоящото решение факти, които са от значение за правилното приложение на материалния закон. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,