Решение № 107 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 618/2014 г.

Решение № 107 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 618/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 307 ГПК.

Постъпила е молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1617/16.10.2012 г. по гр. д. № 1258/2012 г., с което Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав отменя решение № 600/06.11.2009 г. по гр. д. № 193/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 2-ри състав и осъжда В. Б. П. ЕГН [ЕГН ] да плати на А. Д. М. ЕГН [ЕГН ]:

• на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 25 100 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 50 000 лв.);

• на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и за периода 22.02.2008 - 09.03.2009 г. сумата 1 000 лв. и

• на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 173 лв.

Молителят В. Б. П., ответница по уважените искове, иска отмяна на посоченото решение. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с твърдението, че е открила нов документ от съществено значение за делото, за който макар да е знаела, че съществува, е била в невъзможност да представи своевременно.

Ответникът по молбата А. Д. М. я оспорва, като счита, че документът няма значение за решаването на делото. Претендира разноски.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 48/11.02.2014 г. по настоящото дело. Върховният касационен съд я намира неоснователна. Съображенията за това са следните:

С влязлото в сила решение ищецът е признат за кредитор по вземанията по двата осъдителни частични иска, защото ответницата е нямала основание да получи сумата 50 000 лв. по нареждането за кредитен превод в левове B. 0065611/12.02.2008 г. от банковата сметка на ищеца и с нотариалната покана, връчена на 19.02.2008 г, ищецът като кредитор по вземането за неоснователно обогатяване я е поставил в забава по паричното притезание за връщане на получените без основание 50 000 лв. Документът, представен към молбата за отмяна, е издаден от ищеца в свидетелство, че се отказва от нотариалната покана. Документът е с дата 11.06.2008 г. Тя предхожда 24.09.2012 г. - датата, на която въззивната инстанция е дала ход на производството по същество и към която е установено съществуването на вземанията по уважените частични искове. Въпреки това удостоверителното изявление на ищеца няма значение и за двете притезания. Първо, отказът от нотариалната покана не рефлектира върху наредената от ищеца на 12.02.2008 г. сума от 50 000 лв, нито е годен да установи основание за получаването й от ответницата. Второ, нотариалната покана с връчването й на 19.02.2008 г. е породила действието, предвидено в чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С изтичане на срока, даден с поканата (два работни дни) ответницата е поставена в забава по паричното притезание при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Отказът на кредитора от възникналото акцесорно вземане по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на законни лихви в обезщетение на забавеното изпълнение на паричното притезание от неоснователно обогатяване не осъществява погасителен способ. Следователно молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и за този извод е без значение дали представеният удостоверителен документ е нов по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предпоставките на визираното основание на извънредния способ за контрол на влязлото в сила решение са кумулативни. За отхвърлянето на молбата е достатъчна липсата и на една от тях.

При този изход в тежест на П. следва да се поставят разноските, извършени от М. в настоящото производство.

При тези мотиви Върховният касационен съд