Решение № 47 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3567/2016 г.

Решение № 47 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3567/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги "Д.", [населено място], чрез процесуален представител адв. М., с която обжалва изцяло решение от 31.05.2016 г., постановено по в. гр. д. № 315/2016 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.03.2016 г. по гр. д. № 5422/2015 г. на Плевенски районен съд за уважаване на предявените от А. И. Н. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ /последният в размер на 4 812,62 лв./ и чл. 242 КТ, във връзка с чл. 128 КТ, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за още сумата от 1 756,83 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 879 от 22.12.2016 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, по въпроса: "в случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест за тях и/или за кои от тях те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК", който е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в решение № 284 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 147/2014 г. по гр. д. № 5659/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 310 от 20.07.2010 г. по гр. д. № 1086/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 253 от 18.05.2011 г. по гр. д. № 1919/2010 г. на ВКС, IV г. о., както и на решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба А. И. Н., чрез процесуален представител адв. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна, като излага съображенията си в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от А. И. Н. срещу Земеделска кооперация за производство и услуги "Д.", искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 55/9.10.2015 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "тракторист" и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в размер на 4 812,62 лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за още сумата от 1 756,83 лв. Заповедта за уволнение е издадена въз основа на решение на Управителния съвет от 4.09.2015 г. за съкращаване на всички 7 щ. бр. от длъжността "тракторист" и заповед № 5/9.10.2015 г. на председателя на кооперацията за утвърждаване на новото щатно разписание, в което тази длъжност липсва. В. съд е приел уволнението на ищеца на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, за незаконно, по съображения, че решението за извършване промяна в щатното разписание не е взето от компетентния за това орган - Общото събрание на кооперацията. Прието е от съда, че към момента на уволнението на ищеца е налице недовършен фактически състав на промяна в щатното разписание, а именно - взетото на 4.09.2015 г. от Управителния съвет решение не е било утвърдено от Общото събрание, каквото е изискването на чл. 56, ал. 3 от Устава на З. "Д.", според който "щатното разписание на ръководните и изпълнителски кадри се предлага от Управителния съвет и се утвърждава от Общото събрание". В. съд е приел, че изискването на чл. 56, ал. 3 от Устава на З. "Д." се отнася и за изпълняваната от ищеца длъжност "тракторист" - промяна в щатното разписание по отношение на длъжността "тракторист" се предлага от Управителния съвет и се утвърждава от Общото събрание на кооперацията. Със задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 2 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, като е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, а само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В противоречие с посочената задължителна съдебна практика, въззивният съд с протоколно определение от 12.05.2016 г. е оставил без уважение доказателствените искания, направени от въззивника-работодател, без да обсъди в мотивите към това определение и към обжалваното решение, развитите в докладвана в същото съдебно заседание молба оплаквания, посочени във въззивната жалба, че при разпределяне на доказателствената тежест първоинстанционният съд не е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства, че промяната в щатното разписание е извършена от компетентен орган. Постановеното от въззивния съд решение е неправилно. Това е последица от неизпълнението на задължението да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд непълноти при изготвянето на доклада по делото и даде указания на страната за възможността да ангажира доказателствата, които не са събрани поради неточност на доклада, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство /т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Допуснатото процесуално нарушение обуславя основанието по чл. 281, т. 1 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действие /отстраняване неточностите на доклада по делото с допускане и събиране на доказателства за установяване на твърдението, че Управителният съвет е компетентният орган за извършване на съкращения в щата досежно заеманата от ищеца длъжност "тракторист"/, спорът не може да бъде разгледан по същество с настоящото решение. Разрешаването на спорния по делото въпрос относно това дали изискването на чл. 56, ал. 3 от Устава на З. "Д." се отнася и за изпълняваната от ищеца длъжност "тракторист" /промяна в щатното разписание по отношение на длъжността "тракторист" да се предлага от Управителния съвет и се утвърждава от Общото събрание на кооперацията/, е от значение за значимия за изхода на конкретния трудов спор въпрос относно компетентния орган за извършване на съкращението в щата. Съкращаването в щата не е въпрос, включен в кръга на тези, явяващи се изключително в правомощията на Общото събрание по чл. 15, ал. 4 ЗК. Ако уставът на конкретната потребителна кооперация не определя в изключителна компетентност на Общото събрание на кооперацията да взема решение за съкращаване в щата, то компетентният за това орган е Управителният съвет на кооперацията /чл. 21, ал. 1 ЗК/. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1-3 ГПК то трябва да се отмени и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение