Решение № 15594 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2020 г.

Решение № 15594 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" ("ОДОП") Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 308/15.06.2020 г. по адм дело № 1130/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001318004849-091-001/1.04.2019 г., потвърден с Решение № 378/20.06.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Томи-В. Папазова" в качеството му на едноличен търговец по реда на чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорност за данък добавена стойност (ДДС) в размер на 534 458, 75 лв. главница и 180 564, 25 лв. лихви, което е дължим и невнесен ДДС от "Орион 2002"ООД за издадени фактури към ЕТ за период 1.10.2013 г. до 31.12.2016 г. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Развива подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 177 ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се потвърди изцяло ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 50 000 лв. за двете съдебни инстанции и разноски за заплатена държавна такса в размер 1 700 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "Томи-В. Папазова", чрез процесуалния представител адв. Божилов, оспорва основателността на касационната жалба в представена писмена молба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по представен списък на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001318004849-091-001/01.04.2019 г., потвърден с Решение № 378/20.06.2019 г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец по реда на чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорност за данък добавена стойност в размер на 534 458, 75 лв. главница и 180 564, 25 лв. лихви, което е дължим и невнесен ДДС от "Орион 2002" ООД за издадени фактури към ЕТ за период 01.10.2013 г. до 31.12.2016 г. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. ЕТ "Томи – В. Папазова" е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит по 584 фактури, издадени от "Орион 2002" ООД. Не е спорно, че доставчикът ЕТ "Томи – В. Папазова" е регистриран за процесните периоди по ЗДДС и че "Орион 2002" ООД не е внесъл ефективно дължимия ДДС по процесните фактури. Установено е също по делото, че управител на "Орион 2002" ООД е С. Папазов от 9.07.2008 г. до 27.03.2015 г., който е баща на И. Папазов, който е съпруг на В. Папазова с ЕТ "Томи- В. Папазова" и притежава дружествен дял в размер на 2 061 500 лв. За периода 19.03.2012 до 20.11.2013 г. и от 31.05.2016 г. до 3.02.2017 г. В. Папазова е назначена на трудов договор на длъжност управител в магазин на дружеството, както и след вписването на нов управител на "Орион 2002" ООД е била пълномощник на управителя К. Янков с пълномощно от 22.04.2015 г. Въз основа на изложените факти е прието, че са налице всички материални предпоставки за ангажиране на отговорност на В. Папазова с ЕТ"Томи- В. Папазова" на основание чл. 177 от ЗДДС и е прието, че следва да се вмени солидарна отговорност за периодите, в които е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Орион 2002" ООД. За да отмени РА, административният съд е приел, че липсват доказателства, от които да е видно, че ЕТ "Томи-В. Папазова" е знаела или е била длъжна да знае, че "Орион 2002" ООД няма да внесе дължимия ДДС. Касационният съд намира жалбата за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС, регистрираното лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал. 2 солидарната отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. В разпоредбата на чл. 177 ЗДДС е установен особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че данъкът се дължи от доставчика, поради което текстът на разпоредбата следва да се тълкува стриктно. По тази причина всяка от предпоставките за ангажиране на отговорността следва да бъде установена. Настоящият състав не споделя извода на съда за липса на субективния елемент от състава – знанието на ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. РЛ е получател на доставки от "Орион 2002" ООД - доставчик по издадените фактури, по които РЛ е ползвало данъчен кредит. Установено е, че доставчикът не е внесъл начисления и деклариран от него данък по доставките. Във връзка с ангажиране на солидарната отговорност по реда на чл. 177 ЗДДС, спорно между страните и по делото е останало наличието на кумулативно необходимата предпоставка по чл. 177, ал. 2 ЗДДС - отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган в ревизионното производство. В случая е явно, че се поддържа тезата, че е налице предварително знание от страна на РЛ по смисъла на чл. 177, ал. 2, пр. първо ЗДДС. Касационният съд намира, че доколкото за знанието следва да се изхожда от обективни критерии, то събраните в тази връзка доказателства като достатъчни и безпротиворечиви, са годни да създадат сигурно убеждение за истинността на горното фактическо твърдение. По делото са събрани доказателства, според които правилно органите по приходите са приели, че се установяват взаимовръзки между двете дружества, с оглед на които може да се обоснове извод за наличие на знание в ревизираното лице, че данъкът по доставките няма да бъде платен от третото лице. Установено е, че двете дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление, обслужвани са счетоводно от едно и също дружество, електронният им адрес за кореспонденция е един и същ, адресът им за кореспонденция с НАП е един и същ. Показателно е, че управител на "Орион 2002" ООД е С. Папазов от 9.07.2008 г. до 27.03.2015 г., който е баща на И. Папазов, който е съпруг на В. Папазова с ЕТ "Томи- В. Папазова". Съпругът на В. Папазова притежава дружествен дял в размер на 2 061 500 лв. в "Орион 2002" ООД. За периода 19.03.2012 до 20.11.2013 г. и от 31.05.2016 г. до 3.02.2017 г. В. Папазова е назначена на трудов договор на длъжност управител в магазин на "Орион 2002" ООД, както и след вписването на нов управител на "Орион 2002" ООД е била упълномощена да представлява "Орион 2002" ООД от управителя К. Янков с пълномощно от 22.04.2015 г. По изложените съображения касационният съд намира касационните оплаквания за основателни. Изводът от установените обективни факти, според преценката им от настоящия състав е, че знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, е доказано. Като е достигнал до различен краен извод административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. Решението следва да се отмени и в частта на разноските. С оглед резултата по делото и предвид отправеното искане, в полза на касатора следва да се присъди сума в общ размер на 21 060 лв., от които 19 360 лв. юрисконсултско възнаграждение общо за две инстанции и 1 700 лв. направени разноски за държавна такса. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение