Решение № 4702 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2014 г.

Решение № 4702 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), представляван от юрисконсулт М. П., против Решение № 2627 от 22.04.2014 г. постановено по адм. дело № 11565/2013 г. по описа на Административен съд С.-град. В касационната жалба се излагат доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени решението и да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на земеделския производител срещу обжалвания административен акт. Ответната страна - М. В. Ц. от гр. Х., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. В. Ц. от гр. Х., против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-260-6500/10554 от 31.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С акта на административния орган в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., е отказано финансово подпомагане по подадено заявление по схема за единно плащане на площ (СЕПП) с УИН 26/050612/01579, в размер на 568,40 лв. поради това, че площ от 0,68 ха от общо заявената е приета като недопустима за подпомагане. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени от съда. С оглед изхода на делото административният орган е осъден да заплати сумата в размер на 260 лева, представляващи разноски по делото. Съдът е приел депозираната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване, разгледана по същество - основателна. За изясняване на фактите по делото е допусната съдебно-техническата експертиза, чието заключение е прието от съда и не е оспорено по законоустановения ред от страните. От анализа на писмените доказателства по делото и след обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че оспореното уведомително писмо е немотивиран и е издадено при липса на фактически и правни основания за издаването му. Съдът е приел, че видно от уведомителното писмо в таблица за съответната мярка, в настоящия случай СЕПП, точно и ясно е посочено, по отношение на кой блок на земеделския стопанин (БЗС) е установена недопустимост за подпомагане, съответно е посочено каква площ е недопустима за подпомагане. Приел е за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че оспореното писмо е издадено в противоречие с материалния закон и в частност в противоречие с чл. 58 от регламент № 1122/2009 г. Приел е също така за несъществено административнопроизводствено нарушение това, че жалбоподателят не е уведомен за извършената проверка на място и не му е предоставен препис от протокола от извършена теренна проверка, тъй като най - напред теренната проверка е извършена по отношение на физически блокове и също така с извършването на теренната проверка и отразяване на констатациите в протокола за нея, не се преклудира възможността на жалбоподателя да възрази срещу констатациите от нея. Първоинстанционният съд обаче е приел, че при извършената административна проверка са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Предвид изложената фактическа обстановка и представените по делото доказателства съдът е счел, че не са събрани всички относими към спора доказателства и не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно, не са изследвани и изяснени релевантните за спора факти относно допустимата за подпомагане площ съобразно правилата, очертани в Наредба № 5 от 10.03.2010 г. относно допустимата за подпомагане и недопустимата за подпомагане площ при заявени за подпомагане пасища, мери и ливади (Наредба № 5). Приел е, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с материално правните разпоредби на чл. 9, 15, 16 и 17 от Наредба № 5 от 2010 г. както и в несъответствие с чл. 34, т. 4 от регламент № 1122/2009. При така изложените констатации съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в резултат на което процесното уведомително писмо е в несъответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд, считайки същите за обосновани с оглед безспорно установената фактическа обстановка и съответстващи на приложимия материален закон. Безспорно по делото е установено, че М. В. Ц. от гр. Х. е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (с УРН 574581) и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП е подала общо заявление с № УИН 26/050612/01579 за плащане на площ за 2012 г. за подпомагане по СЕПП, в резултат на което е издадено обжалваното уведомително писмо. С уведомителното писмо изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е отказал, в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., финансово подпомагане за 2012 г. в размер на 568,40 лв., поради това, че площ от 0,68 ха от общо заявената е приета като недопустима за подпомагане, която представлява 5,53 % на надеклариране. В УП е отбелязано, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки, проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на земеделския производител са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Съгласно приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания, материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са: бенефициентът да е земеделски производител, да ползва земеделски площи в определен размер, земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние съгласно разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП определя кои площи са допустими за подпомагане и кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. В чл. 15 - 16 от Наредбата са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите - пасища, мери и ливади. Настоящата инстанция намира възраженията, изложени от касационния жалбоподател, за неоснователни. Административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 35 от АПК). Вида, характера и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени, преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая уведомителното писмо съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения за недопустимост на части от конкретните парцели, предмет на подаденото заявление, които не се и подкрепят с доказателства по делото. С обжалваното решение, съдът е обсъдил представените по делото доказателства, както и приетата и неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза, въз основа на които е направил правилни изводи обосноваващи допустимостта на заявените за подпомагане площи, предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. (за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища). Законосъобразно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт, след като кандидатът през 2012 г. е стопанисвал и поддържал в изискуемото състояние изцяло заявените площи и като е отменил уведомителното писмо. От значение за това обстоятелство е също така и причината за недопустимостта на площите, определени като негодни за подпомагане. В заключението на съдебно-техническата експертиза като недопустима за подпомагане площ е определена част от заявения парцел в размер на 0,68 ха, съгл. извършена теренна проверка от служители на ОСЗ С. като конкретни причини не се сочат. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза не става ясно, защо част от терена на парцел БЗС 84036-19-11-1 е неподдържан и какви са конкретните причини за тази преценка. Не става ясно също така, дали захрастения терен в парцел е с компактно разположена храстовидна растителност, каква е гъстотата и височината на тази храстовидна растителност, както и дали става въпрос за слабопродуктивно или не пасище по отношение на посочените два парцела. На тези въпроси е необходимо да се отговори, за да може да се прецени, доколко конкретните причини попадат в предпоставките на чл. 15 или чл. 16 от посочената Наредба № 5/2010 г. Първоинстанционният съд като е обсъдил всички представени по делото доказателства е направил правилни изводи обосноваващи допустимостта на заявените за подпомагане площи, съгласно разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 от 10.3.2010 г., в резултат на което законосъобразно е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт и е издал административен акт в нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,