Решение № 3849 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2021 г.

Решение № 3849 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11488/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Павликени срещу Решение № 299 от 11.10.2021 г. по адм. д. № 459/2021 г. на Административен съд Велико Търново, в частта му, с която, по жалба на Областния управител на област Велико Търново са отменени разпоредбите на чл. 2, ал. 1; чл. 4, ал. 1, т. 2, т. 3; чл. 4, ал. 2; чл. 6, т. 4 и т. 6; чл. 7, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 и чл. 7, ал. 4, т. 3 от Правилника за реда и условията за отпускане на еднократна финансова помощ за насърчаване на раждаемостта в Община Павликени, приет с Решение № 349/27.05.2021 г. и потвърден със следващо такова № 377/21.06.2021 г. на Общинския съвет - Павликени. Касационният жалбоподател Общински съвет Павликени, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че при приемане на оспорените текстове не са допуснати нарушения на Закона за защита от дискриминация и Конституцията и че в неговите правомощия е да стимулира раждаемостта в общината с цел задържане на младите образовани семейства и недопускане на ранни раждания. Моли за отмяна на решението и отхвърляне жалбата на Областния управител. Ответникът – Областният управител на област Велико Търново чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд гр. Велико Търново е сезиран с оспорване от Областния управител на област Велико Търново, включително против разпоредбите на чл. 2, ал. 1; чл. 4, ал. 1, т. 2, т. 3; чл. 4, ал. 2; чл. 6, т. 4 и т. 6; чл. 7, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 7 и чл. 7, ал. 4, т. 3 от Правилника за реда и условията за отпускане на еднократна финансова помощ за насърчаване на раждаемостта в Община Павликени, приет с Решение № 349/27.05.2021 г. и потвърден със следващо такова № 377/21.06.2021 г. на Общинския съвет - Павликени. С обжалваното решение на Административен съд Велико Търново тези оспорени текстове са отменени. Съдът е установил, че Правилникът е приет по силата на законова делегация, като ЗМСМА и ЗОС предоставят правомощия на общинския съвет да регулират разглежданите обществени отношения. Поради това съдът е счел, че протестираните разпоредби са приети от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и изискванията за форма. По същество обаче съдът е констатирал, че с разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 6, т. 6 от Правилника, с въвеждането на изискване парична помощ да получават единствено родителите/осиновителите на дете, родено в Република България, ответникът е нарушил принципа за равенството пред закона, като е допуснал привилегия/подпомагане само по отношение на родителите, чиито деца са родени в Република България. По този начин е поставил в изключително неблагоприятно положение децата на всички български граждани, родени извън страната. По отношение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Правилника, които въвеждат като условие за отпускане на парична помощ образователен ценз, въпреки че е признал легитимната защитима от издателя на акта цел - закрила на децата чрез насърчаване на социално отговорно родителство, съдът е установил противоречие с чл. 53, ал. 2 от Конституцията, както и с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). За противоречащи на ЗЛС и СК са счетени и разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 3 и, ал. 2 от Правилника, въвеждащи изискване за възраст 18 години на майките на децата, за които се отпуска парична помощ. Съдът е отчел целта на местния законодателен орган родителите да достигнат определена възраст, характеризиращо се с необходимото физиологично развитие на организма и нравствено и психическо оформяне на личността, след което да създадат семейство или да живеят на семейни начала с всички произтичащи от това последици, но е счел, че това е следвало да стане при разумна и съответна на ЗЛС и СК времева рамка, а не 18 години. Отменени са и нормите на чл. 4, ал. 1, т. 3, чл. 6, т. 4 и чл. 7, ал. 4, т. 3 от Правилника, в които е предвидено, че право на получаване на еднократна финансова помощ за новородено/осиновено дете имат родителят/родителите или осиновителят/осиновителите на детето, вписани в удостоверението за раждане /акта му за осиновяване, които нямат задължения към Община Павликени към датата на подаване на заявлението-декларация, освен когато е допуснато отсрочване, разсрочване или обезпечение на задължението по акт, който не е влязъл в сила. Съдът е счел, че подобен финансов автоматизъм не е допустим, а когато заплащането на задължения към общината се въвежда като условие или предимство за ползване на други услуги или упражняване на други граждански права, това се явява скрит способ за принуда на длъжника, чрез който се заобикаля предвидения от закона ред. За незаконосъобразна е счетена и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 7 от Правилника, предвиждаща, че към заявлението-декларация (въз основа на което се отпуска еднократна парична помощ) следва да се представи Удостоверение от отдел "Закрила на детето" към дирекция "Социално подпомагане" гр. Павликени, че родителите на новороденото или осиновителите на детето нямат предоставени за отглеждане/осиновяване дете/деца в социални заведения. Това изискване съдът е счел за несъобразено с чл. 36, ал. 6 от АПК, чл. 9, чл. 11 и чл. 13а АПК Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Административният съд е формирал обосновани и съответстващи на материалния закон изводи, които следва да бъдат изцяло споделени. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Конституцията е наложила принципа на равенство, за да гарантира равенството в ценностите – чл. 6. Конституционния съд е имал възможност да посочи, че Конституцията забранява "третирането на равното като неравно и обратното, при положение, че няма същностно оправдание за някакво отклонение" (решение № 1 от 27.01.2005 г. по конституционно дело № 8/2004 г.). Разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на защитените признаци, изрично изброени в закона, сред които са и признаците образование и възраст, като в ал. 2 посочва, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Очевидно предоставянето на парична помощ за раждане на деца само на родители, които имат поне средно образование и навършена възраст от 18 години и изключването на тази възможност на родители, които нямат тези присъщи характеристики, представлява по-неблагоприятно третиране на основата на признаците образование и възраст и в този смисъл изпълнява хипотезата на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона. Обстоятелството, че общинският съвет сам взема решение за отделяне на бюджетни средства за стимулиране на раждаемостта на територията на общината не изключва задължението му да упражнява правомощията си в съответствие със законите и Конституцията на страната. Правилен е изводът на Административен съд Велико Търново, че с оспорените разпоредби, в противоречие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр са въведени дискриминационни изисквания към лицата, ползващи се от правото на еднократна помощ за раждане на дете, основано на защитените признаци образование и възраст. Прилагането на дискриминационното изискване би довело до пряка дискриминация по смисъла на закона. Пряката дискриминация е абсолютно забранена, като при нея, за разлика от непряката дискриминация не се изследва дали мярката е обективно оправдана с оглед на законова цел, както и дали средствата за постигане на целта са подходящи /пропорционални/ и необходими. Поради това са ирелевантни за спора твърденията, че с въвеждане не процесната мярка се цели постигане на предвидени от закона цели. Освен това, задължителното по закон образование несъмнено е предвидено в защита на легитимна цел на обществото, но то не се противопоставя и не игнорира легитимната цел за защита от дискриминация, включително чрез въвеждане на образователен ценз за получаване на помощи за раждане на деца. Съгласно чл. 6 от ЗЗДискр, забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи. Алинея 2 на същия текст изрично предвижда, че при изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. В допълнение, социалната закрила и придобивки изрично са включени в приложното поле на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, а приложимата при това положение Харта на основните права на Европейския съюз в чл. 1 определя, че човешкото достойнство е ненакърнимо и трябва да се зачита и уважава. Член 24 предвижда право на децата "на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие", както и че "при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение". Целта на подпомагането при раждане на дете е свързана най-вече със закрилата на детето. Всяко дете, независимо кои са родителите му и колко са образовани, следва да има равна възможност за парична помощ при своето раждане, ако подобна парична помощ е предвидена от местните власти. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв за настоящата инстанция. По отношение на разноските пред първоинстанционния съд е постановено решение, като изменение по реда на чл. 248 ГПК не е поискано в предвидения от закона срок. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение