Решение № 4894 от 10.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Галя МиМ ЕООД, със седалище гр. Сливен, чрез процесуалния представител адвокат Д. Сяров, срещу решение 182/26.09.2022 г., постановено по адм. дело 147/2022 г. по описа на Административен съд-Сливен, в частта му, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на горното дружество в частта й, с която се иска прогласяване на нищожност на уведомително писмо изх. 02-200-2600/7749#1/27.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Релевирани са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт в оспорената му част като необоснован, постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна в тази част, ведно с присъждането на разноски. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Гачев, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира оставяне в сила на обжалваното решение в атакуваната му част. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователната, по следните съображения: С атакуваното решение в оспорената му част е отхвърлена като неоснователна жалбата на Галя МиМ ЕООД в частта й, с която е отправено искане за прогласяване на нищожност на уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 05/20/300720/31749/01/06.04.2021 г., изх. 02-200-2600/7749#1/27.07.2021 г., на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема Училищен плод" и Схема Училищно мляко" /Наредбата/ във връзка с констатирано от органа неизпълнение на условието по чл. 11, ал. 3 от Наредбата, извършените от дружеството касатор, в качеството му на изпълнител по схемите, доставки на прясно мляко на 10.03.2021 г., на кашкавал на 04.03.2021 г. и на кисело мляко на 05.03.2021 г., 22.03.2021 г., 12.03.2021 г., 17.03.2021 г. и 19.03.2021 г., не са одобрени за финансиране и на Галя МиМ ЕООД е отказана финансова помощ в общ размер на 7 288.35 лв без ДДС /от които 957.57 лв без ДДС за доставките на прясно мляко, 926.82 лв без ДДС за доставките на кашкавал и 5 403.96 лв без ДДС за доставките на кисело мляко/. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на уведомителното писмо, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства от фактическа страна от съда е установено пълно съответствие между констатациите на административния орган от атакувания акт относно неизпълнението от страна на изпълнителя по схемите на изискването по чл. 11, ал. 3 Наредбата /предвиждащ, че когато доставчикът по схемите не е производител на мляко и млечни продукти, доставяните от него количества конвенционално произведени мляко и млечни продукти в учебните заведения се придружават от приемно-предавателен протокол, подписан от производителя, от когото са закупени, и от доставчика/ и данните по делото за липсата на подписан от Галя МиМ ЕООД в качеството му на доставчик по схемата и Полидей-2 ООД като производител на доставените млечни продукти, приемно-предавателен протокол /в това число от уведомително писмо вх. 02-200-2600/7749/02.07.2021 г. и приложен към него приемно-предавателен протокол между Полидей -2 ООД и Брадърс Комерс ООД л. 74 и л. 75 от делото/. При тези данни, след извършен кратък теоретичен анализ на института на нищожността, за да отхвърли като неоснователно искането на Галя МиМ ЕООД за прогласяване на нищожност на уведомителното писмо, административният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната в закона форма, без допуснато грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи, влечащо неговата нищожност, както и без да се установява актът да е изцяло лишен от законова опора, в която единствена хипотеза според съда нарушението на материалноправни разпоредби би довело до неговата нищожност. По тези мотиви първостепенният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение в оспорената му от касатора част. Предвид очертания в разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК предмет на касационната проверка и липсата на конкретно посочени в касационната жалба пороци на решението, настоящият съдебен състав счита, че не дължи произнасяне по общо формулираните оплаквания на касатора за необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на атакуваното решение, които преценява като бланкетни. При дължимата служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Фактическата установеност по делото налага именно формирания от първостепенния съд извод за валидност на оспорения акт, а оттам и за неоснователност на искането на Галя МиМ ЕООД за обявяването му за нищожен. Следва да се посочи, че прогласяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не може да породи правните последици, към които е насочен. За да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за това, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /за справка решение 4045/30.03.2021 г., постановено по адм. дело 10649/2020 г. по описа на Върховния административен съд/. В случая не се установява наличието на основания, обуславящия нищожността на атакуваното пред състава уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Данните от приобщените по делото доказателства не опровергават изводите на административния съд, че уведомителното писмо е издадено от компетентния за това орган /по аргумент от чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/, както и че процедурата и формата за издаване на акта са спазени. Правилно в решението е отчетено, че актът е издаден на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 Наредбата /според чиято новела ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а от същата наредба/ във връзка с чл. 11, ал. 3 от същия нормативен акт, при което законосъобразно е преценено, че той не е нищожен поради нарушение на приложимия материален закон. Горният извод, впрочем, съответства на възприетото от доктрината и съдебната практика, по настоящем трайно установено, схващане, че що се касае до основанието за оспорване по чл. 146, т. 4 АПК, за нищожен се приема само този акт, който е изцяло лишен от законова опора, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, а същевременно засяга права на своите адресати /справка Лазаров, К., Актуални трудове, издателство Сиела 2017 г., стр. 285 стр. 286/. Разглежданият случай не е такъв. Затова, предвид данните по делото, според състава атакуваното уведомително писмо не страда от особено съществени пороци, налагащи прогласяването му за нищожно, и като в решението си е достигнал до този извод административният съд е постановил правилен съдебен акт. Съставът споделя изцяло мотивите на административния съд, обусловили извода му за валидност на процесния акт, които намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото решение и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Само за изчерпателност следва да се посочи, че релевираните от касатора възражения в касационната му жалба, по същество идентични с тези, наведени пред първата инстанция, са относими към спор дали актът е законосъобразен, но не и към повдигнатия в случая спор, касаещ единствено твърдения за нищожност на обжалваното уведомително писмо и правилността на постановеното в тази връзка първоинстанционно решение. Най-общо, твърденията от касационната жалба за материална незаконосъобразност на процесното уведомително писмо са ирелевантни за дължимата от настоящия съдебен състав преценка относно правилността на съдебния акт в частта му, с която искането за прогласяване на нищожност на акта е отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения съставът приема, че атакуваното решение в оспорената му част е правилно и при установената липса на отменителни основания следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 100 лева за възнаграждение, в определен от състава размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,