Решение № 168 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2016 г.

Решение № 168 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 386 от 16.07.2018 г. по касационна жалба на Х. Г. П. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 572 от 20.01.2016 г. по възз. гр. д. № 1908/2006 г. на Софийски градски съд, г. о., с което е потвърдено решение от 5.10.2005 г. по гр. д. № 8808/2001 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е намалено извършеното от И. П. И. в полза на Х. Г. П. с нотариален акт №....., т......, рег. №....., нот. д. №..... от 14.09.1999 г. дарение на апартамент в С., индивидуализиран в решението. Въззивната жалба на Е. Г. Й. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е намалено извършеното от И. П. И. в полза на Е. Г. Й. дарение, е върната, разпореждането е съобщено на процесуалния му представител на 19.01.2006 г., не е обжалвано и е влязло в сила. С решение № 1171 от 23.02.2018 г. по възз. гр. д. № 1908/2006 г. Софийски градски съд в производство по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.); е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 572 от 20.01.2016 г. по същото дело, като в диспозитива вместо "потвърждава" да се чете "оставя в сила" и не е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в частта с каква дробна част извършеното в полза на Х. Г. П. дарение се намалява. Съдът е приел, че не е налице несъответствие между формираната в мотивите на съдебното решение воля на съда и изразената в диспозитива такава. Това решение е съобщено на страните: на 6.03.2018. г. на Х. Г. П. и на 3.04.2018 г. - И. И. П., не е обжалвано и е влязло в сила. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички доводи на въззивния жалбоподател, представляващи възражения срещу допустимостта и основателността на иска, който е приет за обуславящ и разрешен в противоречие с приетото в посоченото от жалбоподателя разрешение в т. 19 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща дейност, което е пояснено в мотивите на тълкувателното решение в смисъл, че въззивният съд следва да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Съгласно правилото на чл. 130, ал. 2 ГПК тълкувателните решения са задължителни за съдилищата. Поради това не следва да се излагат доводи в подкрепа на приетото в тълкувателното решение, за да бъде то прилагано. Ответникът по касация И. И. П., конституиран по делото като правоприемник на П. И. П., оспорва основателността на касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: Първоинстанционното и въззивното производство са проведени по ГПК от 1952 г. (отм.); За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: Наследството на И. П. И. се е изчерпвало с 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, с която той се е разпоредил с нотариален акт №....., т......, рег. №....., нот. д. №..... от 14.09.1999 г., с което е дарил на Х. Г. П. и Е. Г. Й. апартамента. Запазената част на ищеца е 1/4 от имуществото на И. П. И. и е равна на 1/8 от процесния апартамент. Двете дарения следва да бъдат намалени за възстановяване на запазената част от ищеца от имуществото на И. П. И.. Искът срещу Х. Г. П. е основателен – намаляването на извършеното в нейна полза дарение е необходимо за допълване на запазената част на ищеца в размер на общо 1/4 от наследството на И. П. И. (т. е. на 1/8 от процесния апартамент). При тези изводи в диспозитива на решението си, в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд е оставил в сила решение от 5.10.2005 г. по гр. д. № 8808/2001 г. на Софийски районен съд, 59 с-в. в частта, с която е намалено извършеното от И. П. И. в полза на Х. Г. П. с нотариален акт №....., т......, рег. №....., нот. д. №..... от 14.09.1999 г. дарение на апартамент в С., индивидуализиран в решението. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на правния въпрос е основателен доводът на касационния жалбоподател, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск: ищецът е предявил иск за намаляване на дарението на 1/2 ид. ч. от процесния апартамент до размера на запазената му част 1/8 от процесния апартамент, а в диспозитива на първоинстанционното решение е посочен целият апартамент Непроизнасянето по доводите за недопустимост представлява процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на въззивното решение, поради което е съществено. От изложеното следва извод, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от настоящата съдебна инстанция по същество. Настоящият състав приема, че е основателен доводът за неправилност на въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение в частта по иска на П. И. П. срещу Х. Г. П. с правно основание чл. 30 ЗН, с което е постановено намаляване на извършеното с посочения нотариален акт дарствено разпореждане с 1/4 част. Въззивният съд, както и първоинстанционният, не се е произнесъл по непредявен иск, макар и в диспозитива да липсва произнасяне с каква дробна част от процесния апартамент се намалява извършеното дарение в полза на Х. Г. П. и липсва произнасяне с каква част се възстанови запазената част на ищеца от процесния апартамент. Този въпрос се отнася до правилността на обжалваното решение. По правилността на решението: Въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел за установени твърденията на ищеца и за основателен неговият иск срещу Х. Г. П. (първоинстанционното решение е обжалвано пред въззивния съд единствено в тази част). От значение са следните правни изводи на въззивния съд: Наследството на И. П. И. се е изчерпвало с 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, с която той се е разпоредил с две дарения; Запазената част на ищеца е 1/4 част от имуществото на И. П. И., което се изчерпва с 1/2 ид. ч. от процесния апартамент (т. е. запазената част на ищеца е равна на 1/8 от процесния апартамент); Искът срещу Х. Г. П. е основателен – намаляването на извършеното в нейна полза дарение е необходимо за допълване на запазената част на ищеца в размер на общо 1/4 от наследството на И. П. И. (т. е. на 1/8 от процесния апартамент). При тези изводи, настоящият състав намира, че следва да се приеме и следното: Тъй като с нотариалния акт №....., т......, рег. №....., н. д. №..... от 14.09.1999 г. съпрузите Л. Б. Т. – П. и И. П. И., наследодател на ищеца, са извършили две дарения на ответниците Х. Г. П. и Е. Г. Й., които са дъщеря и син на дарителката Л. Б. Т. – П., поравно на всеки един от дарените, то всеки един от дарителите е дарил на всеки един от дарените половината (по 1/2) от своята 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, т. е. по 1/4 ид. ч.. От значение в настоящото производство е дарението от И. П. И. в полза на Х. Г. П. на 1/4 ид. ч. от процесния апартамент. С това дарение е накърнена запазената част на ищеца, която е в размер на 1/4 от имуществото на неговия баща И. П. И., съответно искът срещу Х. Г. П. с правно основание чл. 30 ЗН е основателен за тази 1/4 част (запазената част). Следователно, извършеното от И. П. И. в полза на Х. Г. П. дарение на 1/4 ид. ч. от процесния апартамент следва да бъде намалена с 1/4, което е равно на 1/16 от процесния апартамент, за възстановяване на запазената част на ищеца от имуществото на неговия баща. Въззивният съд е потвърдил решение на първоинстанционния съд, с което е прието нещо различно – че се намалява с 1/4 дарствено разпореждане, извършено от И. П. И. с нотариален акт № 76, с което той е дарил на Х. Г. П. и Е. Г. Й. процесния апартамент. Поради това въззивното решение, постановено по иска срещу Х. Г. П., е неправилно, то следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което извършеното от И. П. И. в полза на Х. Г. П. дарение на 1/4 ид. ч. от процесния апартамент да бъде намалено с 1/4 част, което е равно на 1/16 ид. ч. от процесния апартамент, за възстановяване на запазената част на ищеца в размер на 1/4 част от имуществото на неговия баща, представляваща 1/16 ид. ч. от процесния апартамент. С оглед изхода от това производство искането на Х. Г. П. за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 355 лева, от които 30 лева държавна такса за допускане на касационно обжалване, 25 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, чието заплащане е доказано с представените платежни документи и договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на направените разноски. С оглед изхода от това производство ответникът по касация няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът