Решение № 8978 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2010 г.

Решение № 8978 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9286/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Министерство на здравеопазването и Евгений Желев Желев от гр. София против Решение № 143/18.06.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която е установено, че за периода от 23.02.2009 г. до 09.02.2010 г. не е осигурен лекарственият продукт Cuprenil (D-Penicilamine) за пациенти с болест на Уилсон, какъвто е Петър Иванов Ангелов, с което задълженият субект Министерство на здравеопазването е извършило спрямо него дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.); наложена е на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр., вр. чл. 108, ал. 3 от КРБ на д-р Евгений Желев Желев, (министър на здравеопазването към датата на постановяване на административния акт) глоба в размер на 250,00 лева за допусната дискриминация спрямо Петър Иванов Ангелов по признаците "човешки геном" и "увреждане" и е предписано на министъра на здравеопазването да предприеме необходимите мерки, които да гарантират непрекъсваем процес на предоставяне на лекарствения продукт Cuprenil (D-Penicilamine) за пациенти с болест на Уилсон и недопускане на действия, накърняващи правото на живот и качество на здравеопазване на тази група лица. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. Заинтересованата страна - Петър Иванов Ангелов, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбите. Заинтересованите страни - д-р Цветан Райчинов, председател на Български лекарски съюз и д-р Нели Нешева, директор на НЗОК, редовно призовани, не се явяват и представляват и не изразяват становище по жалбите. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбите писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-2262/24.07.2009 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-2385/10.08.2009 г. на Петър Иванов Ангелов с оплаквания за дискриминация по признаци "човешки геном" и "увреждане" от страна на Министерство на здравеопазването, изразяващо се в това, че лекарствата за лечението на заболелите от болестта на Уилсън не се предлагат на свободна продажба в аптечната мрежа. За да постанови решението си КЗД е приела, че заболяването болестта на Уилсон е от категорията редки болести, отличаващи се със слабо разпространение и висока степен на сложност, чието лечение изисква специфичен медицински подход, включващ животоспасяващи и животоподдържащи дейности. Установено е, че към момента на завеждане на жалбата пред КЗД, и по конкретно от 23.02.2009 г., за пациентите страдащи от рядкото заболяване болест на Уилсон в България не са осигурявани необходимите за лечението им медикаменти, като лечението на тези лица с лекарството Cuprenil е задължително и осигуряващо живота им. Административният орган е изложил мотиви относно размера на наложената глоба. Отчел е усилията на Министерство на здравеопазването за въвеждане на подходящия медикамент за лечението на заболелите от болест на Уилсон в България, както и че към момента на постановяване на решението е възстановено равенството в третирането като е пуснат в употреба лекарственият продукт Cuprenil (D-Penicilamine). Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., каквито са признаците "човешки геном" и "увреждане". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на жалбоподателите, съдържащи се в жалбите им. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. Безспорно е по делото, че от началото на 2009 г. необходимите за лечението на заболяването болестта на Уилсон лекарства, включително и лекарственият продукт Cuprenil (D-Penicilamine) не са осигурени за пациентите с тази болест в България и независимо от причините за това, равното третиране в случая е било нарушено. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В полза на заинтересованата страна Петър Иванов Ангелов следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение