Решение № 16963 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2013 г.

Решение № 16963 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Родопски дом" ООД, гр. Батак, против решение № 660/20.03.2013 г., постановено по адм. д. № 3907/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата за нищожност на ревизионен акт № 800526/12.08.2009 г. и на ревизионен акт за поправки № 903491/10.12.2009 г., издадени от ТД на НАП - Пазарджик и е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Д "ОДОП" - Пловдив в размер на 150 лева. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се прогласи нищожността на посочените ревизионни актове и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Ревизионните актове, чието прогласяване за нищожни се е искало с жалбата пред АС-Пловдив, са били предмет на първоначално подадена от "Родопски дом " ООД жалба, производството по която е било прекратено с определение № 5915/15.11.2011 г. по адм. д. № 336/2010 г. на Пловдивския административен съд, оставено в сила с определение по адм. д. № 16401/2011 г. на Върховния административен съд, поради просрочие на жалбата. Производството пред първоинстанционния съд, по което е постановено обжалваното с настоящата касационна жалба решение, е било образувано по жалба на "Родопски дом" ООД, вх. № 70-00-18987/13.11.2012 г. на ТД на НАП - Пловдив, вх. № 24043/13.12.2012 г. на Административен съд - Пловдив за прогласяване нищожността на същите ревизионни актове, а именно: РА № 800526/12.08.2009 г. и РА за поправка № 903491/10.12.2009 г., издадени от ТД на НАП - Пазарджик. За да отхвърли жалбата за нищожност като неоснователна, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че обжалваните актове са издадени от органи, надлежно овластени по реда на чл. 112, ал. 2 от ДОПК със заповедите за възлагане на ревизия, в изискваната от закона - чл. 120, ал. 1 ДОПК, форма. При проверка, касаеща валидността на двата акта, съдът не е констатирал наличие на съществен порок или такова нарушение на съдопроизводствените правила, което да попречи акта да породи своите публичноправни последици. Твърдяното неспазване на сроковете за издаване на РД и РА съдът е приел като неотносимо към законосъобразността на акта, още по-малко към неговата валидност, тъй като сроковете по чл. 117, ал. 1 и ал. 3 и чл. 119, ал. 1 и 2 от ДОПК са инструктивни, а не преклузивни, за да се приеме, че неспазването им води до невалидност на издадените ревизионни актове, които се оспорват за нищожност. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че РА не отговаря на императивните изисквания на чл. 117 ДОПК - не са посочени обстоятелствата от значение за извършване на ревизията, не са изложени мотиви, от които да стане ясно как ревизиращият субект е достигнал до формираните от него крайни фактически и правни изводи. Счита за неправилни изводите на съда, че сроковете за издаване на РД и РА са инструктивни, а не преклузивни, и че тяхното драстично нарушаване, каквото се твърди от оспорващия, не води до нищожност на двата РА. Твърди, че и двата РА са издадени при грубо нарушение на процесуалноправните разпоредби, като по този начин не са спазени принципите на законност и не са следвани целите на закона, което от своя страна прави ИАА невалидни и негодни да породят каквито и да било правни последици. Видно от данните по делото, оспореният като нищожен РА и РА за поправката му са влезли в законна сила, по което не се спори, тъй като жалбата на "Родопски дом" ООД за незаконосъобразност на актовете е била оставена без разглеждане, като просрочена и образуваното по нея съдебно производство е прекратено с определение № 5915/15.11.2011 г. по адм. д. № 336/2010 г. на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с определение № 683/13.01.2012 г. по адм. д. № 16401/11 г. на Върховния административен съд. Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е жалба за нищожност на ревизионен акт № 800526/12.08.2009 г. и на ревизионен акт за поправка № 903491/10.12.2009 г., издадени от ТД на НАП - Пазарджик. В законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени, както в правната теорията, така и в съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика, в преобладаващата си част възприема част от изложените доктринални критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, че не могат да породят правни последици. В случая, първоинстанционният съд е обосновал изводи за липса на основания за прогласяване нищожността на двата РА, с мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и 2 АПК, а тези по т. 3-4 от същия текст, обосновават незаконосъобразност на ИАА. Относими доводи за нищожност, каквито биха били липса на компетентност на органа или неспазване на определената по закон форма, не са поддържани и не са установени по делото. При осъществяване на съдебен контрол, първоинстанционният съд е приел, че оспорените РА са постановени от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Твърденията за нарушения на чл. 117 ДОПК, във връзка с неспазване на сроковете за издаване на РД и на РА, са неотносими към нищожност на издадените РА, тъй като тези срокове са инструктивни, а не преклузивни, и не обосновават незаконосъобразност, още по-малко - нищожност на издадените ревизионни актове. Предвид изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка, административният съд е направил верни изводи, че не са налице условия за прогласяване нищожността на обжалваните ревизионни актове и решението като правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,