Решение № 14407 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2010 г.

Решение № 14407 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за опазването на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Деян Красимиров Стойков, процесуален представител на "Мулти Хад" ООД гр. Бургас против решение № 9 от 03.02.2010 г. на Административен съд гр. Сливен по адм. дело № 316/2009 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството, представлявано от управителя Димитър Христов Сотиров срещу Решение № 4 от 04.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ в частта му, с която на основание чл. 35, т. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ са отменени т. 9 от решение № 1/24.01.2008 г. за имот № 069042 в землището на с. Бяла, Сливенска област и т. 1 от Решение № 6/12.10.2006 г. за имот № 074025 в същото землище. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и постановяване на решение по същество, с което бъде отменено решението, постановено от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за област Сливен, алтернативно, на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На първо място, се поддържат доводи за необоснованост на мотивите частта, с която се приема, че дружество "Уинд енерджи" ЕООД гр. Сливен има качество на заинтересовано лице за да сигнализира Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ. Събраните по делото доказателства не установяват собственост на това дружество върху имоти, съседни на процесните, нито други обстоятелства водещи до такъв правен извод. Такива заинтересовани лица не са и областният управител и кмета на общината, тъй като имотите са частна собственост и никакви държавни, общински или обществени интереси не се защитават в предложенията им до Комисията за вземане на решение. Поддържа се също, че Комисията не може да се самосезира и да вземе решение за имот № 074025, който в трите предложения не е посочен. Поддържа се необоснованост на решението на съда относно приложението на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ от административния орган, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за започналото производство, и ако това е било извършено е щял да представи доказателства, че присъединяването на обектите към електроразпределителната мрежа ще бъде възможно да се осъществи след изграждането на нов подходящ оразмерен електропровод, тъй като на настоящия е изчерпан капацитета, което е задължение и за сметка на държавата съгласно чл. 64 от Закона за устройство на територията. Ето защо строителството в едногодишния срок не е могло да започне не по вина на дружеството, а поради бездействие и технически пречки извън възможностите на жалбоподателя, поради което поведението му не е основание за постановяване на обжалваното решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Поддържа се необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и относно преценката налице ли е в случая хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ. Поддържат се доводи и за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да бъде назначена съдебно техническа експертиза в задачата на която е искано установяване на факти от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Доводите са развити подробно в жалбата и представената писмена защита. Ответната страна, Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи към Областна Дирекция "Земеделие" - Сливен не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Кметът на Община Сливен, Областният управител на област с административен център гр. Сливен и "Уинд енерджи" ЕООД гр. Сливен не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Решение № 4 от 04.09.2009 г. в частта му по т. 6 и т. 12 на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи е издадено от компетентния административен орган, в законоустановената писмена форма, при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е посочил защо приема за несъществено процесуално нарушение, неизпълнението на административния орган да изпълни задължението си по чл. 37, ал. 2 от същия закон /ЗОЗЗ/, като е цитирал нормата на чл. 35, ал. 1, т. 4, според която - решението за промяна на предназначението на земята се отменя или изменя, когато изграждането на обекта не е започнало в едногодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята. Законосъобразно съдът е приел, че решението на Комисията в оспорените му точки /т. 6 и т. 12/, с които се променя предназначението на земеделската земя е издадено при наличието на всички материалноправни предпоставки за издаването му. Обжалваното решение не страда от заявените с касационната жалба пороци. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № 4 от 04.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ в частта му по т. 6 и т. 12, с която се отменя на основание чл. 35, т. 4 във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ предходни нейни решения № 1/24.01.2008 г., т. 9 и № 6/12.10.2006 г., т. 1 с които е било променено предназначението на земеделската земя в имоти № 069042 и № 074025. за изграждането на "Вятърен генератор". Възраженията са били за незаконосъобразност на решението със съображенията за нарушения, идентични с тези, поддържани в касационната жалба. Съдът е разгледал жалбата по същество като е установил от доказателствата по делото, че промяната в предназначението на земеделската земя за процесните имоти не е било последвано от изграждане на обектите според отреждането, което ако не е извършено в едногодишен срок е основание по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ за отмяна на решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на земята. Този факт съдът е приел за установен от констативните протоколи на комисията, а и същият не е бил спорен, като се поддържа от жалбоподателя наличието на причини извън волята му препятстващи изграждането на обектите. Установено е също така, че процедурата е започнала по инициатива от лицата по чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ. Установено е, че има допуснато нарушение от органа на изискването по чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ с изпращането на писма до предишните собственици на имотите и до дружество "Мулти хад" ЕООД и което не е получило съобщението, но тава нарушение е прието за несъществено, тъй като възраженията си собственикът може да предяви и в съдебното производство. Прието е за неоснователно твърдението му, че в случая е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗОЗЗ в която едногодишният срок е неприложим. При установените факти е изведен правен извод за неоснователност на жалбата, тъй като при редовно започнало административното производство и при спазване на административно производствените правила обжалваното решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е издадено от компетентен орган при наличие на материалните предпоставки за това. При тези съображения е постановено решението с което жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Приложимите норми към процесното административно производство се съдържат в Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за приложението му. С тях се уреждат редът и условията при които може да се извърши промяна в предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Такава промяна е извършена по отношение на процесните имоти в настоящето административно производство с решения на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за имоти № 069042 и № 074025 в землището на с. Бяла, Сливенска област за изграждането на обект "Вятърен генератор" в тях. Тези решения, съответно № 1/24.01.2008 г. т. 1 и № 6/12.10.2006 г., т. 9 са били отменени с обжалваното решение № 4/04.09.2009 г. на същата комисия. Основанията за това са предвидени в чл. 35 от ЗОЗЗ като в случая е обосновано такова по т. 4 - когато изграждането на обекта не е започнало в едногодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята. Съдът е констатирал наличието на това основание, като е приел, че е без значение на какво се дължи забавянето и не кредитирал възраженията, че това се дължи на причини в други лица, което не позволява изграждането на обекта. Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция, тъй като целта на закона е да се стимулира изграждането на такива обекти и при добросъвестно поведение тези последици на отмяна на решението да не настъпят, ако се забавянето се дължи на причини, които не могат да бъдат отстранени. В случая съдът не е установил, а от доказателствата по делото не става ясно дали изграждането е започнало, на какъв етап се намира и причините за забавянето ако има такива. Правилно обаче е прието, че инициативата за образуване на производството в лицето на "Уинд енерджи" ЕООД като заинтересована страна, на областния управител и кмета на общината до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е надлежно упражнена, като предложението на областния управител се отнася и за двата процесни имота поради което са неоснователни и доводите за произнасяне извън предмета от Комисията. В чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ се предвижда, че когато предложението за отмяна или изменяне на решението не е направено от собственика на земята, задължително се взема и неговото писмено становище. По аргумент същата разпоредба следва извод, че се допуска Комисията да бъде сезирана от всички изброени лица по ал. 1, каквито са лицата, направили предложение за отмяна на решенията за промяна на предназначението на земеделската земя. Задължението на административния орган, какъвто е Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ по чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ е императивно е не може да бъде дерогирано както от оргата, така и от съда. Смисълът на това задължение е да се изложат писмени възражения именно за причините поради които не е започнало изграждането на обекта, преценката за основателност на които следва да се извърши първо от административния орган. Изводите на съда, че неспазването му е несъществено нарушение са неоснователни. По делото се установява, че органът не е изпълнил задълженията си да уведоми жалбоподателя като собственик на имотите. Изпратените съобщения на предишните собственици и на дружество ЕООД вместо на ООД нямат правно значение на изпълнена процедура по уведомяване, поради което нарушението има не само формален характер както неправилно е приел съдът, а е съществено нарушение на административно производствените правила и съставлява порок, посочен в чл. 146 от АПК като основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. При изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, Върховният административен съд намира, че следва да се реши спора по същество като се отмени изцяло обжалваното решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие" гр. Сливен от 04.09.2009 г. При този изход на делото на касатора се дължат разноските направени пред двете инстанции, искане за присъждането на които е направено своевременно. Такива се доказват, че са направени в размер на 1446.50 лева за двете инстанции в който размер Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен следва да бъде осъдена да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение