Решение № 3756 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15153/2013 г.

Решение № 3756 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15153/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила МОЛБА от Стойка Лазарова Петрова, гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 86, за отмяна на Решение № 4740/02.04.2012 г. на ВАС, Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 4082/2011 г., Решение № 2223/09.05.2011 г. на АССГ, II отделение, 28 състав, постановено по адм. дело № 5882/2010 г. и Заповед № РД-09-232/22.07.2010 г. на Кмета на Район "Витоша" - СО, поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да й бъдат известни. Позовава се на Разрешение за строеж № 84/20.08.2012 г. издадено от Главния архитект на СО, за изграждане на "Национална тренировъчна база на БФС" ("НТБ на БФС") в УПИ I "за национален спортен комплекс", кв. 269, м. "Артерия Трайко Китанчев" по плана на гр. София и одобрените инвестиционни проекти за изграждане на обекта и твърди, че описаните новооткрити обстоятелства и писмени доказателства са от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като напълно опровергават относимите и решаващи аргументи от съда, че "... процесният имот попада в парковата зона на обект - "Резиденция Бояна" и следователно цялата площ на имота е заета от осъществено мероприятие и липсва незастроена част". Прилага още и комбинирана схема от ИПР на УПИ "за Министерски съвет", кв. 269а, местността "Артерия Трайко Китанчев" по плана на град София и ПЗ на новосъздадения УПИ I "за национален спортен комплекс", одобрени със Заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на Главния архитект на СО, и Помощния план по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ, изработен от "ГИС-София" ЕООД. Моли съдебните решения да бъдат отменени. Допълнително е постъпила Молба - защита. Ответникът - Кмета на Район "Витоша" при Столична община, не заявява становище по молбата за отмяна. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. С оглед допълнително представения пощенски плик с клеймо 20.08.13 г. (в който на практика са били приложени няколко молби за отмяна и за подател е посочена само Цветанка Стайкова Клисурска, като по молбите са образувани различни административни дела по описа на Върховния административен съд), процесната МОЛБА за отмяна от Стойка Лазарова Петрова се явява депозирана в срока по чл. 240 от АПК, и тъй като е от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, спрямо която съдебните актове са неблагоприятни, е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 4740 от 02.04.2012 г. по адм. дело № 8505/2011 г. (погрешно посочено в молбата за отмяна адм. дело № 4082/2011 г.), в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2223/09.05.2011 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 29-ти състав по адм. дело № 6053/2010 г. При тези данни абсолютно погрешно в молбата за отмяна се посочва, че решението на АССГ е постановено от 28 състав по адм. дело № 5882/2010 г. С вярното решение на Административен съд София - град (АССГ), в производство по реда на чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) е отхвърлена жалбата на Стойка Лазарова Петрова против заповед № РД-09-232/22.07.2010 г. на кмета на район "Витоша" на Столична община и жалбоподателката е осъдена да заплати на Столична община сумата от 150 лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението на Върховния административен съд е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК и е окончателно, поради което на датата на постановяването му влиза в сила решението на Административен съд София - град. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК АПК (Глава четиринадесета) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителката претендира отмяна на основание чл. 239, точка 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Към молбата за отмяна са приложени: Разрешение за строеж № 84/20.08.2012 г. издадено от Главния архитект на СО, за изграждане на "Национална тренировъчна база на БФС" ("НТБ на БФС") в УПИ I "за национален спортен комплекс", кв. 269, м. "Артерия Трайко Китанчев" по плана на гр. София и Комбинирана схема от ИПР на УПИ "за Министерски съвет", кв. 269а, местността "Артерия Трайко Китанчев" по плана на град София и ПЗ на новосъздадения УПИ I "за национален спортен комплекс", одобрени със Заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на Главния архитект на СО, и Помощния план по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ, изработен от "ГИС-София" ЕООД. Разрешението за строеж е документ, който е издаден след влизане в сила на съдебното решение, поради което е новосъздаден, а не новооткрит. Отразеното в него обстоятелство не е новооткрито, а е новонастъпило. Затова не представлява доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Всяко съдебно решение се основава на действителни факти, които са съществували към момента на разглеждане на делото и е недопустимо то да се отменя поради настъпили впоследствие нови факти. Що се касае до приложената от молителката Стойка Лазарова Петрова Комбинирана схема от ИПР на УПИ "за Министерски съвет", кв. 269а, местността "Артерия Трайко Китанчев" по плана на град София и ПЗ на новосъздадения УПИ I "за национален спортен комплекс", то самата тя признава, че са одобрени със Заповед № РД-09-50-728/25.05.2011 г. на Главния архитект на СО, което означава, че такъв документ е съществувал по време на висящия процес по обжалване на заповед № РД-09-232 от 22.07.2010 г. на Кмета на Район "Витоша" - Столична община и при полагане на необходимата грижа за водене на делото, молителката или нейните трима пълномощници са могли да се снабдят с него своевременно и да го представят в касационното производство, в което съгласно чл. 219, ал. 1 АПК са допустими писмени доказателства. Този пропуск не може да бъде саниран в извънредното производство по отмяната и съответно той не може да се използва и да служи за опровергаване на обстоятелството, че процесният имот бивш пл. № 40065 - част от УПИ II, кв. 269А, м. "Бояна" попада в Правителствен обект "Резиденция Бояна" и е застроен. Отделно от това, безпорен е факта, че имота като част от комплекс "Бояна" е определен за стратегически обект от значение за националната сигурност, което е пречка за възстановяването му дори и да не е застроен. С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК и подадената молба за отмяна на влязло в сила решение ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - Първа колегия,