Решение № 2434 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 947/2015 г.

Решение № 2434 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 947/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 9, ал. 8, вр. ал. 5, т. 3 Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Образувано е по касационна жалба на Иво Николаев Колев срещу решение № 6719/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5809/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което се отхвръля жалбата му против издадената от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите заповед № ЗЦУ-666/15.05.2014 г., с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "старши инспектор по приходите" в Сектор "Ревизии и проверки", Отдел "Контрол", при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", на основание чл. 9, ал. 8, вр. ал. 5, т. 3 от Закона за НАП, поради несъвместимост. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се уважи първоначалната жалба и отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира присъждане на съдебно - деловодни разноски. Ответникът - изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ответника Иво Николаев Колев против издадената от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите заповед № ЗЦУ-666/15.05.2014 г., с която е прекратено служебното му правоотношение на длъжността старши инспектор по приходите" в Сектор "Ревизии проверки", Отдел "Контрол", при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", на основание чл. 9, ал. 8, вр. ал. 5, т. 3 от Закона за НАП, поради несъвместимост. След извършена от инспектората на Министерство на финансите планова проверка, резултатите от която са обобщени в доклад, изх. № 93-18-53/12.07.2013 г. е констатирано (справка от Българския футболен съюз, сметки за изплатени суми, служебна бележка), че същият упражнява дейност като футболен съдия (асистент - съдия) и през периода от 01.12.2012 г., до 31.05.2013 г. има назначения от съдийската комисия при БФС, както следва: за 24 мача в "А" футболна група; за 3 мача в "Б" група; 2 мача за купата на България и 4 мача между юношески отбори. С писмо от 08.10.2013 г. до изпълнителния директор на НАП касаторът потвърждава, че е правоспособен футболен асистент - съдия в "А" Професионална футболна група и ФИФА, за което получава хонорари, декларирани от него с подавани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, но сочи, че на 18.03.2013 г. подава пред президента на БФС заявление с искане да не получава съдийски хонорари "за ръководени футболни срещи" и дейността му да бъде изцяло безвъзмездна. Във връзка с цитирания доклад, срещу държавния служител е проведено дисциплинарно производство и в протокол от проведено заседание на дисциплинарния съвет на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-439/01.04.2014 г. е прието, че по отношение на Иво Николаев Колев към него момент е налице несъвместимост със заеманата длъжност по чл. 9, ал. 5, т. 3 от ЗНАП, поради което се налага прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 9, ал. 8 от ЗНАП, с оглед на което е безпредметно да се търси дисциплинарна отговрност на лицето. С обжалваната заповед № ЗЦУ-666/15.05.2014 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е прекратено служебното правоотношение на касатора поради несъвместимост, по смисъла на ал. 5, т. 3, чл. 9 ЗНАП. В първоинстанционното произодство като доказателства са приобщени освен заключението на счетоводната експертиза и: Правилник за футболното съдийство, приет от Изпълкома на БФС на 31.07.2012 г. и валиден до 30.06.2013 г.; Конвенция на съдиите; Финансов правилник на БФС за сезон 2012/2013 г. и такъв за сезон 2013/2014 г.; удостоверение, изх. № 1819/30.09.2013 г., подписано със запетая за президент на Българска професионална футболна лига, за това, че през 2013 г. Иво Колев не е получавал възнаграждения като футболен съдия; договор от 10.01.2013 г. за "безвъзмездно и системно" даряване от Иво Колев на Фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис и царица Йоана" - Дворец "Врана", на "всички хонорари, получавани в резултат на упражнена дейност сумата като футболен съдия". За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и при наличието на фактическото основание на приложимия материален закон по смисъла на чл. 9, ал. 8, във вр. с ал. 5, т. 3 от ЗНАП като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Така постановеното решение е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - извършване на друга платена дейност от касатора - асистент футболен съдия, водеща до несъвместимост и обуславяща правното основание на чл. 9, ал. 8 ЗНАП за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Несъвместимостта е вид ограничение за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и избягване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Тя може да съществува от самото начало на заемане на службата, или да се породи впоследствие. Едно от проявленията й се съдържа в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗНАП. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът правилно приема, че нормата на чл. 9, ал. 8 от ЗНАП се явява специална по отношение чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Законосъобразен е извода, че разпоредбата на, чл. 9, ал. 8 ЗНАП въвежда самостоятелно материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител - орган по приходите, по отношение на когото е установена несъвместимост по ал. 5. Първоинстанционният съд е преценил и се е позовал на обективно съществуващите фактически обстоятелства, субсумирани в приложимата правна норма, към момента на издаване на административния акт. По категоричен начин по делото е установено, че касаторът в качеството си на футболен асистент - съдия осъществява друга платена дейност през периода от 01.01.2012 г. до 15.12.2012 г. и получава възнаграждение, в общ размер на 12 235 лева Безспорно по делото е, че Иво Колев е правоспособен футболен асистент - съдия в "А" Професионална футболна група и ФИФА. Акта на вписване в регистъра по чл. 22, ал. 8 от Правилника за футболното съдийство, приет от БФС, съгласно чл. 34, ал. 1, т. 1 от същия, обвързва съдията със задължението да ръководи състезанията, за които е получил назначение от съдийската комисия при БФС. Платеният характер на дейността на футболния съдия, произтича от правилата на БФС, които я регламентират. Съгласно чл. 31, т. 1 от Правилника, футболните съдии получават такса за ръководените от тях футболни срещи. Съгласно раздел VI "Такси на съдии и делегати" от Финансовия правилник сезон 2013/2014 г. на БФС, ръководещ съдия от "А" ФГ получава 1000 лева за участието му в среща. Съгласно забележка 5 и 5.1. към същия раздел - хонорарите на съдиите от "А" ФГ са за сметка на футболния отбор "домакин" и се изплащат чрез Българската професионална футболна лига (БПФЛ). Веднъж преведен по сметка на БПФЛ хонорарът за съдийството, вече е платен от отбора "домакин" и следва да бъде изплатен на съдията, ръководил срещата. Действията на касатора, предприети с цел да се "откаже" от дължимото му възнаграждение, като го дари в полза на Фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоана" - Дворец Врана, за което е представил като доказателство договор за дарение от 10.01.2013 г., се явяват доказателство, че хонорарът е приет и получен, тъй като разпореждането с него чрез дарствения му акт не би могло да бъде осъществено, в случай на неприемане. С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че и към момента на постановяване на процесната заповед е налице установената несъвместимост, явяваща се правопрепятстващ юридически факт за съществуването на служебното правоотношение по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗНАП. Предвид горното, настоящият състав намира, че при постановяването на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на съществени процесуални норми, всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и относимост. Решаващият съд въз основа на верен и точен анализ на установените факти по делото е достигнал до правно обоснования извод за наличието на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 вр. ал. 5, т. 3 от ЗНАП, чието кумулативно присъствие е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното като отхвърля оспорването, първоинстанционният съд постановява съответно на материалния закон решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова следва да му бъде присъдено и заплатено от касатора в размер на 340 лева, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 8, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение