Решение № 5647 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2017 г.

Решение № 5647 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - В., срещу решение № 1577 от 28.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1659/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен мълчалив отказ на началника на СГКК - В. по заявление вх. № 05-3571/15.03.2017 г. от И. С. К., действащ като ЕТ "Се ла ви- И. К." и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените в мотивите указания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ЕТ "Се ла ви- И. К.", чрез адв. Ж. като процесуален представител, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на И. С. К., действащ като ЕТ "Се ла ви-И. К." срещу мълчаливия отказ на началника на СГКК - В. да се произнесе по заявление вх. № 05-3571/15.03.2017 г., с което е направено искане за вписването му като собственик в кадастралния регистър на 1019,93 кв. м. идеални части от поземлен имот, целият с площ от 30,610 дка с идентификатор 10135.2536.191 и 119,07 кв. м. идеални части от ПИ с идентификатор 10135.2536.210, целият с площ от 1,681 дка, въз основа на приложени към него нотариални актове. Впоследствие по искането на едноличния търговец е постановен изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 20-28965/31.05.2017 г., с което началникът на СГКК- В. относно заявление вх. № 05-3571/18.03.2017 г. го уведомява, че няма основание заявените услуги по подаденото заявление да бъдат изпълнени. Според административния орган не са представени нови факти и обстоятелства, доказващи необходимост от ново произнасяне, а само се заявява вписване с идеални части в ПИ с идентификатор № 10135.2536.1031, който съгласно одобрената КК представлява изключителна държавна собственост. Допълнително изрично е посочил, че в писмото е допусната техническа грешка в датата на подаденото искане като вместо 15.03.2017 г. е отразена дата 18.03.2017 г. Съдът е приел, че предмет на производството пред него е мълчаливия отказ на началника на СГКК - В. да се произнесе по заявление вх. № 05-3571/15.03.2017 г. Приел е също така, че доводите на органа по отношение наличието на техническа грешка в представеното писмо от 31.05.2017 г. са ирелевантни за спора, след като поправката не е отстранена по предвидения в чл. 62, ал. 2 АПК, поради което не следва да се обсъжда като евентуален изричен отказ по заявлението от 15.03.2017 г. Изложил е съображения, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до незаконосъбразност на оспорения мълчалив отказ поради липсата на мотиви дали искането на заявителя е основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на административния акт, респ. необходимостта от представяне или не на други документи. По тези съображения е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление от 15.03.2017 г. Решението е неправилно. Настоящият състав приема, че след изтичането на срока по чл. 57, ал. 1 АПК началникът на СГКК - В. се е произнесъл с изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 20-28965/31.05.2017 г. Когато в хода на производството срещу мълчалив отказ административният орган постанови изричен такъв, счита се за обжалван в същото производство изричният отказ и съдът дължи произнасяне по него. В случая изричен отказ е постановен преди постъпване на жалбата в съда. Допуснатата в писмото техническа грешка единствено в датата на заявлението не обуславя друг извод. Видно от неговото съдържание административният орган се е произнесъл по подаденото от едноличния търговец искане от 15.03.2017 г. Твърдения за подадено друго заявление с дата 18.03.2017 г. не са наведени и няма доказателства в тази насока. При това положение и по аргумент от чл. 58, ал. 3 АПК предмет на разглеждане по делото е постановеният изричен отказ. Като е приел, че в случая е формиран мълчалив отказ и се е произнесъл по него, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага отмяна на обжалваното решение като неправилно. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на изричния отказ, обективиран в писмо № 20-28965/31.05.2017 г. на началника на СГКК - В.. По исканията за разноски за водене на делото в касационното производство дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,