Решение № 4799 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2013 г.

Решение № 4799 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6710 от 7.12.2012 г., постановено по адм. д. № 9992/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, 43 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Примавид" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Румен Василев Димитров, срещу ревизионен акт № 2101201861/4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, в която не му е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 298 368,36 лв. по 17 бр. фактури, издадени от "Геа груп" - ЕООД за доставка на слънчоглед за данъчен период 1.09.2010 г. - 30.11.2010 г., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" -гр. София сумата 6 217 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението е подадена касационна жалба от "Примавид" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Румен Василев Димитров. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е нищожно и неправилно поради допуснато нарушение на материални и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен. Ката алтернативно в съдебно заседание се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Примавид"-ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Румен Василев Димитров, срещу ревизионен акт № 2101201861/4.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1767 от 23.07.2012 г. на директора на Д "ОУИ" -гр. София, в частта, в която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 298 368,36 лв. по 17 бр. фактури, издадени от "Геа груп" - ЕООД за доставка на слънчоглед за данъчен период 1.09.2010 г. - 30.11.2010 г. Съдът е описал подробно извършените процесуални действия по време на ревизията, установената фактическа обстановка, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки, отбелязано е, че въпреки дадените изрични указания на жалбоподателя за ангажиране на доказателства за реалност на извършените доставки, от негова страна доказателства не са представени. Посочено е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК и съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Направеното възражение за допуснато нарушение на чл. 115, ал. 2 от ДОПК е квалифицирано като неоснователно, тъй като жалбоподателят е могъл да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Съдът е изложил и изводите си по извършената от него проверка за съответствие на оспорения ревизионен акт с материалния закон. След тълкуване на разпоредбите относно правото на данъчен кредит и възпроизвеждане и подробно анализиране на констатациите на ревизионния акт, административният съд е приел, че за упражняването на право на данъчен кредит не е достатъчно единствено притежанието на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, а трябва да са налице и реално осъществени облагаеми доставки, като в чл. 68, ал. 1, т. 1 от същия закон е регламентирано изискване, съгласно което правото на данъчен кредит е неразделно свързано с получаването на стоки или услуги по облагаема доставка. Решаващият съд е направил извод, че в процесния случай не са събрани доказателства относно фактическото изпълнение на процесните доставки, а след като не са налице облагаеми доставки, то не възниква и задължение за начисляване на данък от доставчика, съответни не възниква право на данъчен кредит за получателя, в който смисъл е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Маркирано е, че ревизираното дружество действително е извършило износ на слънчоглед за Република Македония, но няма доказателства, ме изнесеният слънчоглед е този, за който са издадени фактури от доставчика "Геа груп" - ООД. Посочено е още, че след като доставчикът няма придобита собственост върху слънчоглед в посочените количества, то няма как да извърши продажба на същите. Като косвено доказателство в тази насока е отбелязано обстоятелството, че според документите на износа цялото количество е натоварено в гр. Враца, където няма складови бази нито на доставчика, нито на неговите поддоставчици. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при аналогична фактическа обстановка с друг ревизионен акт му е било признато право на данъчен кредит по доставки на "Геа груп" - ООД, като е посочил, че става въпрос за различни сделки, с различни доставчици и прочие. На база на гореизложеното е направен краен извод за неоснователност на жалбата, както и че при този изход на делото на основание чл. 161, ал. 1, пр. 2 и 3 от ДОПК на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 217 лв., определено съгласно чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като на отделни редове са наведени доводи за противоречие на решение с материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за необоснованост. Направените оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа на приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, след което е обсъдил същите с оглед направените оплаквания от страна на жалбоподателя. Направените изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт са логически обосновани на фактите и доказателствата по делото и при правилно тълкуване на материалния закон и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Правилно от страна на първоинстанционният съд е прието, че спорът между страните се свежда до това налице са реални доставки, поради което от една страна на дадено тълкуване на материалните разпоредби на ЗДДС, поставящи наличие на реалност на доставките като условие за възникване на право на данъчен кредит, а от друго е проверено дали при установените обстоятелства по време на ревизията е направен верен извод за липса на реални доставки. Твърдяното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в това, че той не е дал конкретни указания какви доказателства следва да бъдат ангажирани от жалбоподателя, е неоснователно. От данните по делото е видно, че с разпореждане от 24.10.2012 г. /л. 133 от първоинстанционното дело/ административният съд е указал на основание чл. 163, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, че жалбоподателят носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително реалността на доставките по процесните фактури и наличието на законовите предпоставки за признаване на право на данъчен кредит, като това разпореждане е връчено на жалбоподателя, но независимо от него, последният е заявил в съдебно заседание, че няма да ангажира доказателства. С издаване на разпореждането съдът е изпълнил своето законово изискване да укаже на страната, че носи доказателствена тежест за определени факти и обстоятелства. За съда не съществува задължение да укаже какви трябва да бъдат тези доказателства /по вид, количество и прочие/, тъй като това би нарушило изискването за безпристрастност на съда. Направените многобройни оплаквания за необсъждане на конкретни доказателства /в по-голямата си част насочени не срещу първоинстанционното решение, а срещу констатациите на органа по приходите/ също са неоснователни. Административният съд е приел, че между страните няма спор относно обстоятелствата, че ревизираното лице е извършило износ на слънчоглед за Република Македония, че доставчикът "Геа груп" - ООД е издател на процесните фактури, че същият е регистриран като търговец на зърно, че има издадени сертификати, че плащането е извършено по банков път и прочие, като спорният факт се свежда до това имал ли е доставчикът количествата зърно, предвид констатациите по време на ревизията по отношение на сочените от него предходни доставчици "Лео комерс 2009" - ЕООД, ЕТ "Величко Тоцев - Тоцев 48" и земеделският производител Весислава Пламенова Ангелова. Административният съд е обсъдил всички тези констатации и правилно е приел, че те са логически обосновани и не са опровергани с допустими доказателства от данъчно-задълженото лице. За доставчика "Лео комерс 2009" - ЕООД е установено, че за същият данъчен период има съставен влязъл в сила ревизионен акт, с който е прието, че дружеството не е извършвало реални продажби. Доказателства за опровергаване на тези обстоятелства не са ангажирани, в това число и с представените пред настоящата съдебна инстанция. Доставчикът Весислава Пламенова Ангелова не е открита по време на ревизията на деклариран данъчен адрес, установено е, че регистрирана като земеделски производител, но не е подавала годишни данъчни декларации за посочените периоди. Доказателства, че лицето е произвело сочените количества слънчоглед, не са ангажирани. По отношение на доставчика ЕТ "Величко Тоцев - Тоцев 48" са събрани доказателства /протоколи, фактури, касови бележки, сертификати/, за продадено зърно към "Геа груп" - ООД, но по време на ревизията лицето е дало обяснения, че не е издател на тези фактури, че няма търговски взаимоотношения с "Геа груп", че не е в състояние да произведе такова количество слънчоглед, че не е изкупувал слънчоглед от производители, че няма сключен договор за съхранение на зърно с "Валмос" - ЕООД. С оглед на това ревизиращият орган е направил констатации, че не са извършени реални доставки на слънчоглед от ЕТ "Величко Тоцев - Тоцев 48" към "Геа груп" - ООД, като те са възприети от административния съд, тъй като не са оборени от жалбоподателя. В тази насока - чий е подписът по наличните документи, в състояние ли е търговецът да произведе посочените количества, къде е съхранявано зърното и прочие, от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, в това число и искане за разпит на лицето като свидетел при условията на 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Предвид забраната на чл. 220 от АПК сочените с касационната жалба писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, а и те са били налични по време на ревизията. Направените оплаквания за противоречие на решението с дадено тълкуване на материалния закон в посочените в касационната жалба решения на Съда на Европейския съюз са неоснователни, доколкото те са постановени при друга фактическа обстановка, при която не е било спорно реалността на извършените доставки. Направените оплаквания за съществени процесуални нарушения, свързани с приложението на чл. 115, ал. 2 от ДОПК, също са неоснователни. Административният съд е разгледал направеното оплакване и правилно е приел същото за несъстоятелно. Жалбоподателят така или иначе не сочи кои точно са тези доказателства, които ревизиращият орган е могъл да провери в неговия офис. Отделно от това, той е имал възможността да представи същите както при административното, така и при съдебното обжалване на ревизионния акт, което не е сторено от негова страна. Изложените оплаквания, свързани с института на данъчната измама, не следва да бъдат обсъждани, тъй като правото на данъчен кредит не е отказано поради извършена данъчна измама, а поради липса на реални доставки. Направеното в съдебно заседание оплакване относно присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователно, тъй като възнаграждението е определено при условията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК до размера на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в мотивната част на решението погрешно е посочен чл. 7, ал. 1, т. 4, а не чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 8, което е действителното правно основание. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като стигнал до краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и е отхвърлил жалбата на "Примавид" - ЕООД като неоснователна, Административен съд - София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 6217,37 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,