Решение № 1492 от 10.2.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител срещу решение 4559 от 12.05.2022г., постановено по адм. дело 6729/2021г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, в която е отменена заповед РД-01-312/10.05.2021г. на министъра на здравеопазването /МЗ/, с която на осн. чл. 69, ал. 7 от Закона за храните /ЗХ/ е призната изворна вода с търговско наименование Балдаран, в частта, с която като наименование на извора е посочено: подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води- Пещера Доспат и като наименование на място на експлоатация е посочено: Девин, като преписката в тази част е върната на административния орган за издаване на нов акт съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение в частта, в която е отменена заповедта на МЗ относно посоченото наименование на извора подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води- Пещера Доспат е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, а в частта, в която е отменена заповедта на МЗ относно посочено наименование на място на експлоатация Девин е неправилно поради необоснованост. Навежда доводи, че цитираната в съдебното решение Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (Директива 2009/54/ЕО) няма директно действие, а има правнообвързващо действие след въвеждането й в националното законодателство с конкретен нормативен акт от съответните законодателни органи, което е сторено с Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели (приета с ПМС 178/2004г.) /Наредбата/. С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 80/777/ЕИО на Съвета от 15 юли 1980г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води, а Директива 2009/54/ЕО е преработена форма, консолидираща актуализациите след публикуването на Директива 80/777/ЕИО. Твърди, че към настоящия момент директно приложение има Наредбата, но само в контекста и при съобразяване на изискванията на новия ЗХ, в който е дадена възможност в заповедта за признаване на изворна вода алтернативно да се посочи подземното водно тяло или изворът като две еднакво законосъобразни алтернативи. Според касатора съдът неправилно приравнява означаването на идентификационния код и наименованието на подземното водно тяло с наименованието на извора, и погрешно от материалноправна страна съдът прави извод, че подземно водно тяло не може да се използва като алтернатива на извор, като не е взел предвид, че от страна на жалбоподателя не са посочени данни за извор по смисъла на Директива 2009/54/ЕО. Твърди, че Директива 2009/54/ЕО не съдържа легално определение на понятията извор и вода от един и същ извор, поради което следва да се прилага решението на СЕС от 24.06.2015г. по преюдициално запитване по дело С-207/14, съгласно което понятието извор не може да се отъждестви с точките на излизане на водата на повърхността, т.е. с водовземното съоръжение, а каптажът (каптираният естествен извор) не представлява нито подземно водно тяло, нито извор по смисъла на ЗХ. По отношение обжалваната част от решението, в която е отменена заповедта на МЗ относно посочено наименование на място на експлоатация Девин, касатора твърди, че е налице противоречие в приетото от съда, че мястото на експлоатация на извора обхваща пълния производствен процес- от водовземането до бутилирането( в смисъл, че като място на експлоатация е достатъчно да се посочи мястото на водовземането), и заключението на съда, че АО е нарушил разпоредбата на чл. 68, ал. 3, т. 2 ЗХ, тъй като остава неяснота защо посочването като място на експлоатация на мястото на бутилиране, което също е част от производствения процес, е оценено като нарушение на цитираните разпоредби на ЗХ. Според касатора съдът не е отчел, че жалбоподателя на практика не е посочил място на експлоатация в декларацията си при служебното признаване на изворна вода Балдаран. Като място на експлоатация е посочено водовземното съоръжение, а именно Каптиран извор Балдаран, при което е неясно как съдът е взел решение да приеме за място на експлоатация местност Балдарана, с. Фотиново. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се остави в сила заповед РД-01-312/10.05.2021г. на министъра на здравеопазването. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна Балдаран спрингАД, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Участвалият в касационното производство представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Със заповед РД-01-312/10.05.2021г. на министъра на здравеопазването /МЗ/, на осн. чл. 69, ал. 7 от ЗХ е призната изворна вода: с търговско наименование Балдаран, която е добита от: подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води- ПещераДоспат, каптиран извор Балдаран; с място на експлоатация: Девин, в обект за бутилиране на изворна вода, който е вписан в регистъра по чл.24, ал.2 от ЗХ, находящ се на адрес: ул.Родопи 34, гр.Девин, община Девин, област Смолян, бутилирана от Балдаран спрингАД. По отношение допустимостта на жалбата на дружеството съдът е приел, че същата е процесуално допустима като подадена на 03.06.2021г. в законоустановения 14-дневен срок, при съобщаването й с обратна разписка на 20.05.2021г., и независимо че е издадена служебно заповедта може да засегне права и правни интереси на жалбоподателя. По същество тричленният състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като в частта, с която е признато изворна вода с търговско наименование Балдаран за добита от подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води- Пещера Доспат, вместо от извор Балдаран, тази заповед е издадена в нарушение на материалния закон (чл. 69, ал. 7 във вр. с чл. 69, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68, ал. 2 и ал. 3 ЗХ). Съдът е счел, че видът съоръжение каптираният естествен извор е различно от понятието извор, но в обжалваната заповед не е посочен изворът. Според тричленния състав, и изворът и водовземното съоръжение имат едно и също име- Балдаран, като в конкретния случай извор Балдаран е водата на част от подземното водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води- Пещера Доспат, която излиза на повърхността в местността Балдарана. Съдът е приел, че в настоящия случай водата от подземното водно тяло няма еднакъв състав и характеристики на всички точки на достигане на повърхността, поради което подземното водно тяло не може да се използва като алтернатива на извор, а след като подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води- Пещера Доспат не е извор по см. на Директива 2009/54/ЕО и след като текстът каптиран естествен извор Балдаран се отнася до съоръжението, чрез което се реализира водовземането, следва че обжалваната заповед не съдържа наименованието на извора по см. на Директива 2009/54/ЕО, което е в нарушение на чл. 68, ал. 3, вр. чл. 68, ал. 2 от ЗХ. Достигнал е до извод, че с оглед разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗХ заповедта за признаване изворна вода следва да съдържа наименованието на извора по см. на Директива 2009/54/ЕО, и тъй като подземното водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води- Пещера Доспат не е извор по см. на Директива 2009/54/ЕО то в атакуваната заповед трябва да се посочи наименованието на извора Балдаран, а не наименованието на подземното водно тяло. По отношение частта от оспорената заповед, касаеща мястото на експлоатация, съдът е приел, че в списъка по чл. 1 от Директива 2009/54/ЕО, към който препраща разпоредбата на чл. 68, ал. 3 ЗХ, също се използва терминът място на експлоатация, но то е по-широко понятие от мястото на бутилиране и обхваща пълния производствен процес- от водовземането до бутилирането. Изложил е съображения, че след като в настоящия случай изворът и самото водовземно съоръжение се намира в местността Балдарана, с. Фотиново, община Батак, а бутилирането се извършва в Девин, то място на експлоатация обхваща и местност Балдарана, където се извършва водовземането (началото на производствения процес), което следва да се обективира в заповедта за признаване на изворна вода Балдаран. Приел е, че като не е обективирал в атакувания акт мястото на водовземане (местност Балдарана), а само мястото на бутилиране, което е различно от мястото на водовземане, АО е нарушил разпоредбата на чл.68, ал.3, т.2 ЗХ, която изисква да се посочи място на експлоатация. Според съда налице е и несъответствие с целта на закона т.5 от преамбюла към Директива 2009/54/ЕС и чл.2 от ЗХ, поради неточното посочване на името на извора и мястото на неговата експлоатация. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същото за недопустимо по следните съображения: В конкретния казус производството пред административния орган се е развило по реда на §6 ПЗР на ЗХ вр. чл. 69, ал. 1, ал. 4 и ал. 7 ЗХ- служебно признаване и вписване в списъка по чл.68, ал.1 ЗХ на изворна вода, предлагана на пазара към датата на обнародване на закона. Съгласно чл.69, ал.1 ЗХ признаване на натурална минерална или изворна вода, добивана и бутилирана на територията на Република България, и включване в съответния списък по чл. 68, ал. 1 се извършва със заповед на министъра на здравеопазването или на оправомощен от него заместник-министър въз основа на заявление от бизнес оператор, подадено заедно със заявлението за регистрация на обект за бутилиране по реда на чл. 26, ал. 1. Според §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за храните, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването служебно признава и вписва в съответния списък по чл. 68, ал. 1 всички натурални минерални и изворни води, предлагани на пазара към датата на обнародване на закона. Предлагането на пазара за определен продукт се установява чрез проверки от компетентните органи за регистрация на бизнес операторите. Търговските наименования, използвани за натурални минерални и изворни води преди датата на обнародване на закона, може да бъдат използвани от бизнес операторите и след тази дата, при условие че етикетите съдържат информация за мястото на експлоатация и наименованието на находището, съответно - на подземното водно тяло. Независимо от служебния характер на признаването на всички натурални минерални и изворни води предлагани на пазара към датата на обнародване на закона, същото се извършва по реда на чл.69, ал.1-ал.9 ЗХ, с тази особеност, че предлагането на пазара за определен продукт се установява чрез проверки от компетентните органи за регистрация на бизнес операторите. В конкретния казус в хода на това производство (по същество представляващо служебна пререгистрация на обектите за производство на бутилирани изворни води) е събрана информация от регионалната здравна инспекция /РЗИ/, на чиято територия се намира съответния бизнес оператор, бутилиращ изворна вода- в случая Балдаран спрингАД, за изясняване актуалността на информацията, вписана в издаденото удостоверение за регистрация по ЗХ ( отм. ДВ. бр.52 от 9 юни 2020г.), както и информация под формата на декларация от съответния бизнес оператор. Приключването на производството с краен акт е уредено в ал.7 на чл.69 ЗХ, според която в срок до 20 работни дни от предоставяне на документите по ал. 4 или от отстраняване на нередовностите или несъответствията органът по ал. 6 издава заповед по ал. 1 или постановява мотивиран отказ. Видно е, че законодателя е предвидил компетентния административен орган да издаде позитивен акт- заповед за признаване на натурална минерална или изворна вода, добивана и бутилирана на територията на Република България, или акт с негативен за заявителя характер, постановявайки мотивиран отказ. Съгласно чл.69, ал.8 ЗХ, отказът по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на отказа не спира неговото изпълнение. В случая в проведената процедура АО е събрал данни по отношение на процесната изворна вода, предлагана на пазара към датата на обнародване на закона, въз основа на които е издал заповед с правно основание чл. 69, ал. 7 ЗХ, която е със съдържание съответно на изискванията на чл. 68, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1 ЗХ, като в заповедта е посочен идентификационен код и наименование на подземното водно тяло. При тези факти предвид изричната законодателна уредба по отношение обжалването на завършващия процедурата акт в чл.69, ал.8 ЗХ, оспорване на позитивния за заявителя акт- заповед за признаване на натурална минерална или изворна вода, добивана и бутилирана на територията на Република България, е изключено. Евентуално несъответствие на съдържанието на акта по чл.69, ал.1 ЗХ за признаване на натурална изворна вода, добивана и бутилирана на територията на Република България с действителната воля на административния орган предвид данните събрани в хода на производството, или наличие на непълнота в акта, може да се коригира по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване- чл.62 АПК, като актът, постановен в това производство подлежи на обжалване по реда на АПК( чл.62, ал.1, ал.2 и ал.3 АПК). Следователно тричленният състав на ВАС се е произнесъл по недопустима жалба. Решението в обжалваната част следва да се обезсили на основание чл.221, ал.3 АПК и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди общо сумата от 170 лева разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и платена държавна такса в размер на 70 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав,