Решение № 2044 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14050/2012 г.

Решение № 2044 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14050/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Враца чрез неговия пълномощник срещу решение № 12/10.10.2012 г. по адм. д. № 297/2012 г. на Административен съд Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Емил Огнянов Маринов и Николай Асенов Борисов чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Емил Огнянов Маринов и Николай Асенов Борисов срещу заповед № 547/15.05.2012 г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план /план за регулация и застрояване/ за обособяване на нов УПИ V!-264, кв. 16, централна градска част с цел осигуряване на достъп до жилищна сграда с идентификатор 12259.1019.265.2 по кадастралната карта на гр. Враца. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за липса на мотиви. Според съда административният акт трябва да съдържа правните и фактическите основания, т.е. да бъде мотивиран. В случая такива липсват, като никъде не се съдържат доказателства за явна фактическа грешка на плана, имаща значение за неговите предвиждания. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно: Действително законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. В случая съдът е констатирал, че заповедта съдържа само правните основания за изменението на плана, но не и фактически мотиви. Фактическите основания могат да се съдържат и в документи, различни от този на административния акт. В случая такива се съдържат по преписката: Видно от протокол № 12/10.05.2012 г. на Експертния съвет по устройство на територията при община Враца и от обяснителната записка, се променя границата между УПИ VI и VII в кв. 168, ЦГЧ. Тази промяна е поради наличието на явна фактическа грешка, тъй като достъпа до сграда в УПИ VII с кадастрален номер 1019.265.2 се осъществява през п. и. 264. Пак според обяснителната записка достъпът не може да се осъществява през чужд имот, което налага обособяването на алея за достъп до УПИ VII и сградата, чийто вход се намина на границата с УПИ VI-264. Тези детайлно изложени фактически съображения са фактическите основания на акта, тоест направените от административния орган фактически констатации. Дали тези фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и дали те се обхващат от хипотезиса на правната норма на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, за да настъпи предвидената в диспозицията последица за промяната на плана, следва да отговори първоинстанционният съд. В случая решаващият съд не е изследвал законосъобразността на акта с оглед материалноправните предпоставки на посочената като правно основание норма на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Посочването, че не е налице фактическа грешка, без анализ на факти и доказателства, не е достатъчно да се прецени материалната законосъобразност на административния акт, още повече такава е посочена в преписката. Без такъв анализ настоящата инстанция не може да прецени правилно ли е приложен материалният закон от съда с оглед приетата от него унищожаемост на акта. Това налага решението да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение