Решение № 4678 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2017 г.

Решение № 4678 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10834/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С., срещу решение № 765/10.02.2017 г., постановено по адм. дело № 8032/2016 г. на Административен съд – С. – град (АССг). Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно-необосновано, иска отмяна му и предоставяне на исканата информация в цялост. Ответникът по касационна жалба – Председателят на Софийски районен съд, чрез упълномощен процесуален представител в представено писмено становище, счита жалбата за необоснована и иска оставяне в сила на поставения от АССг първоинстанционен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Първоинстанционният съд приема, че органа по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в случая Председателя на Софийски районен съд (СРС) е сезиран с искане за предоставяне на достъп до служебна обществена информация. По отношение на зададените въпроси по т. т. 1 - 5 от заявлението на Стоилов АССг приема, че макар и формулирано непрецизно се иска информация относно предприети дисциплинарни мерки спрямо съдии от СРС и Председателя на Наказателното отделение на същия съд, като исканата информация е предоставена в обем достатъчен да се формира мнение относно интересуващия лицето обществен въпрос. П. е също, че исканата информация относно брутното трудово възнаграждение на лицата, както и здравословното им състояние представлява лична информация, а отделно от това по отношение исканата по т. 6 информация АССг приема, че в случая е правилно е отказано предоставянето й, доколкото органът по чл. 3 ЗДОИ не разполага с нея. Решението е правилно. Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че изводът на АССг, че оспореният от Стоилов административен акт е издаден от компетентен орган – Председателят на СРС, който е ръководител на съда (арг. чл. 77, ал. 1 от Закона за съдебната власт), в предвидената от закона форма – писмено решение, при спазване на предвидените административнопроизводствени е правилен. Спорът е относно обема на предоставената информация, като настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че същата по отношение на поставените в заявлението въпроси по т. т. 1 - 5 е предоставена в обем, съхраняван от органа и даващ възможност на жалбодателя да си състави мнение за работата на задължения субект, в случая СРС и при спазване на принципа по чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗДОИ. Обстоятелството, че предоставената информация не оправдава субективните очаквания на заявителя не води до обратен извод. Обосновано и в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗДОИ във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ е прието, че исканата информация относно конкретния размер на брутното трудово възнаграждение на конкретните лица представлява лични данни, чрез които същите могат да бъдат идентифицирани пряко или непряко чрез един или повече специфични признаци, при което същите не могат да бъдат предоставяни по реда на ЗДОИ – арг. чл. 2, ал. 5 ЗДОИ. По отношение на исканата информация по т. 6 от заявлението правилно в обжалваното решение е прието, че законосъобразно органът е отказал предоставянето й, тъй като не създава и съхранява такава информация. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение