Решение № 129 от 7.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 153/2015 г.

Решение № 129 от 7.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 153/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана лично от подсъдимия Г. М. В. срещу решение № 257 от 12.12.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по внохд № 281/2014 г. В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с това, че подсъдимият е следвало да бъде осъден по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК, а не за умишлено причиняване на съставомерните последици в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата при управление на превозно средство - чл. 342, ал. 3 от НК. Основанието явна несправедливост на наложеното наказание е посочено декларативно, без да са изложени конкретни съображения. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният защитник на подсъдимия В. -адв. А. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, тъй като счита наложеното наказание за явно несправедливо. Повереникът на частните обвинители Р. П., Т. П., М. П., Р. П., Д. П., П. М. и М. Л. - адв. Б. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че същата e неоснователна, поради липса на обжалване на първоинстанционната присъда от страна на подсъдимия. Акцентира на това, че наказанието не следва да бъде намалявано, тъй като то и без това е занижено. Прави искане за оставяне в сила на решението на апелативния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че материалния закон е приложен правилно; че след като подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, това признание не може да бъде оттегляно пред ВКС; че при индивидуализацията на наказанието апелативният съд правилно е преценил, че не е налице хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК, като определеното от него наказание в размер на десет години лишаване от свобода е справедливо. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. В последната си дума подсъдимият Г. М. В. се признава за виновен, но заявява, че не е извършил престъплението умишлено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание, установи следното: Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА. Въззивното производство по внохд № 281/2014 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново е било образувано по жалба, депозирана от повереника на частните обвинители срещу присъда № 57 от 18.09.2014 г., постановена по нохд № 755/2014 г. на Плевенски окръжен съд, с която подсъдимия Г. М. В. е бил признат за виновен в това, че на 22.03.2014 г., около 18.30 часа, в [населено място], обл. /област/., [улица], при управление на МПС - л. а. "марка" с рег. [рег. номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП и умишлено причинил смъртта на М. П. П., поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. "в", пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 55 от НК го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил на десет години, при първоначален строг режим, в затвор. Зачетено е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 31.03.2014 г. С присъдата съдът се произнесъл и по веществените доказателства, а също така е възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски. Подсъдимият и неговият защитник не са упражнили правото си на въззивна жалба срещу присъдата на Плевенски окръжен съд. Същевременно жалбата на частните обвинители, по която делото е било пренесено в по-горната инстанция, не е била уважена, като с решението си от 12.12.2014 г. по внохд № 281/2014 г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Българското наказателно процесуално право не познава принципа на "прескачащото обжалване". Правото на подсъдимия, респективно на неговия защитник на касационна жалба възниква когато са нарушени техни права и законни интереси. За разлика от прокурора, който може да подава протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия- чл. 349, ал. 2 от НПК, то за останалите страни /в т.ч. подсъдим и защитник/, правото на жалба е налице само при нарушение на техни права и законни интереси - чл. 349, ал. 3 от НПК. Затова, когато първоинстанционната присъда не е била обжалвана от подсъдимия и/или защитника му и същата в резултат на въззивната проверка по жалба на частното обвинение или протест на прокурора е останала непроменена, не може да се приеме, че е възникнало право на жалба за подсъдимото лице, респективно за неговия процесуален представител, тъй като с въззивното решение не са били накърнени техни права и законни интереси. В конкретния случай подсъдимият Г. В. и неговият защитник не са обжалвали присъдата на Плевенски окръжен съд. Нещо повече в пледоарията защитникът, а в последната дума подсъдимият са изразили съгласие с първоинстанционната присъда и са отправили искане тя да бъде потвърдена. Оплакванията, релевирани в жалбата на частните обвинители не са били уважени от въззивната инстанция, като присъдата е била потвърдена изцяло. При това положение правния статус на подсъдимия В. е останал непроменен, доколкото резултата от осъществения въззивен контрол не е свързан с влошаване положението му, и след като същият е бил съгласен с постановената срещу него първоинстанционна присъда, то той не е имал право на касационно обжалване, понеже неговите права и законни интереси не са били нарушени. В заключение - необжалването на присъдата от подсъдимия и защитата му, която присъда е била потвърдена с въззивното решение, препятства правото на подсъдимия и защитника му на касационно обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 4, т. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение