Решение № 98 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 477/2020 г.

Решение № 98 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 477/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на А. К. С., [населено място], подадена чрез адвокат Н. Ч., за отмяна на влязлото в сила решение № 3818 от 12.06.2018 г. по гр. дело № 6552/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №II-60-96152 от 19.04.2017 г. по гр. дело № 2962/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на молителя срещу "Столичен автотранспорт" ЕАД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Молителят твърди, че влязлото в сила въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Освен това е открил ново писмено доказателство, с което не е разполагал по време на процеса - КТД на Федерация на транспортните работници към КТ «Подкрепа», сключен за две години с начална дата 29.05.2014 г., в който е предвидена закрила по КТ. Липсва произнасяне на съда за законността на всяко едно от наложените му дисциплинарни наказания, въпреки че в преклузивния едномесечен срок са предявени искове за тяхната незаконност. По този начин е бил лишен от възможност да бъде представляван пред българския съд по така наложените му наказания. По тези съображения се твърди, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК. Ответникът "Столичен автотранспорт" ЕАД, град София. оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят представя писмено доказателство: КТД от 29.05.2014 г. Твърди, че приложеният документ е от съществено значение за изхода на делото с оглед предвидената в него закрила, с която се е ползвал молителя, а не е взета предвид от съда. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая представеното писмено доказателство не е такова, с което молителят да не е имал възможност да се снабди още при гледане на делото, отмяна на постановеното решение по което се иска, ако е положил дължимата грижа. Производството по отмяната не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти или доказателства. В молбата не се съдържат никакви твърдения, които да обусловят извода, че страната не е могла да го представи своевременно по делото. Молителят сочи, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, защото по гр. дело № 6552/2017 г. на Софийския градски съд не са разгледани и други обективно предявени искове за незаконност на наложени дисциплинарни наказания, които ако биха били уважени, то би следвало да се приеме за основателен и искът за незаконното уволнение. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В случая обаче влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение. Ако действително решението е било непълно, т. е. не е обхващало целия според предмет поради липса на формирана воля по част от съединените искове, е съществувала възможността по чл. 250 ГПК да се иска допълване на решението. Молителят смята, че е налице основанието за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото не е бил представляван по част от съединените искове, по които липсва формирана воля на съда. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая това основание не е налице, защото молителят е бил надлежно представляван по делото, а дали решението е непълно, не може да се обсъжда в настоящото производство. Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.