Решение № 169 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5039/2018 г.

Решение № 169 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5039/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Маркони МДС" ЕООД, гр. Пловдив, подадена чрез адвокат А. Станчева, против решение № 21 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 207/2017 г. от Административен съд-Стара Загора. С него съдът е оставил без разглеждане жалбата на касатора в настоящото производство против заповедта на кмета на община Павел баня, с която е обявено класирането на участниците в публичния търг с явно наддаване за продажбата на имот-частна общинска собственост в частта, в която касаторът е обявен за спечелил търга. Със същото решение е отхвърлил жалбата на "Маркони МДС" ЕООД за прогласяване за нищожна същата заповед на кмета в частта, в която са определени дължимите от определения за купувач суми и е отхвърлена жалбата на дружеството против същата заповед на кмета в частта, в която са определени дължимите от купувача суми. Най-накрая с решението "Маркони МДС" ЕООД е осъдено да заплати на общината направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел, че "Маркони МДС" ЕООД не е имало правен интерес от обжалването на заповедта, която е била нищожна поради неизписването на името и длъжността на лицето, което я е издало. Твърди освен това, че комисията, която е провела търга е била в незаконен състав, поради промяната на члена й с юридическо образование, който не е бил включен и в резервните членове. Касаторът твърди, че участниците в търга не били класирани на съответните три места и не били индивидуализирани като юридически лица. Както и в първоначалната жалба, а така също и в касационната поддържа, че незаконосъобразно върху размера на местния данък е бил начислен и ДДС, както и незаконосъобразно в заповедта на кмета е било определено внасянето на 72 лв. с включен ДДС в полза на общината-разходи за изготвената оценка на имота. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени решението на административния съд и обяви обжалваната заповед на кмета за нищожна, алтернативно-за незаконосъобразна. Ответната страна по касация-кметът на община Павел баня, чрез адвокат В. Стоянова оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, а съдебното решение за правилно и законосъобразно. По изложените съображения моли, касационната жалба да не се уважава. Прави искане за присъждане на разноските по представения списък. Заинтересованите страни - "Мениджмънт бизнес машин" ООД и "ХБ холидей" ООД – редовно призовани не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага мотиви, съдържащи възражения, които противопоставя на твърденията в касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд-Стара Загора е бил сезиран с жалба, подадена от "Маркони МДС" ЕООД против заповед № 73 от 6.04.2017 г., издадена от кмета на община Павел баня, с която е обявил класирането на участниците в проведения публичен търг с явно наддаване за продажбата на имот-частна общинска собственост, с площ от 1014 кв. м, подробно индивидуализиран. Обявил е класирания но първо място участник, който е обявил за купувач на имота на стойност 404 540 лв. без ДДС. Със същата заповед кметът е определил сумите, които трябва да се внесат по съответните сметки, а имено: цената на имота, без ДДС и с ДДС; режийните разноски без ДДС и ДДС върху тях; данъкът по чл. 46 ЗМДТ без ДДС и ДДС върху нея и сумата за разхода за оценка на имота и ДДС върху нея. В жалбата си дружеството-жалбоподател е твърдяло, че заповедта е била нищожна, поради това, че е подписана със запетайка, без да е посочено лицето, което я е подписало и длъжността, която заема, както и че незаконосъобразно е определено внасянето на ДДС върху данъкът от 2% върху данъкът по чл. 47 ЗМДТ и сумата от 72 лв. с ДДС, представляваща стойността на оценката върху имота. Съдът е приел, че жалбата с твърденията за нищожност на заповедта на кмета в частта й, в която "Маркони МДС" ЕООД е определено за продавач е недопустима, поради липсата на правен интерес, поради което е оставил без разглеждане жалбата в тази й част. Изложил е съображения, че правният интерес е процесуална предпоставка за допустимост на жалба, а соченият за такъв от жалбоподателя е свързан с друг търг и последиците от него, което не обуславя правния интерес от обжалването на заповедта в производството. На следващо място съдът е отхвърлил искането на дружеството-жалбоподател за обявяване за нищожна заповедта на кмета в частта й, в която са определени сумите за внасяне от купувача, като се е позовал на установените факти по спора, а именно: издадена заповед № РД-335 от 10.11.2015 г. от кмета на община Павел баня, с която на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 39, ал. 2 ЗМСМА е определил Й. Енева – заместник-кмет на общината да изпълнява функциите му, определени в чл. 44, ал. 1 ЗМСМА при отсъствието му, поради ползването на полагащия се плетен годишен отпуск. Съдът е посочил, че издадената заповед за заместване макар и подписана от заместник-кмета, определен със заповед, се счита че е издадена от кмета. Посочил е формалния пропуск в заповедта да се посочи името и длъжността на лицето, което я е подписало, включително и заповедта за заместване, но е приел, че този пропуск е несъществен, поради което е отхвърлил жалбата в тази й част. Относно законосъобразността на определените за внасяне суми от купувача съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 47 ЗМДТ, чл. 26, ал. 2 и ал. 3, т. 1, чл. 45, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 1 ЗДДС и чл. 46, ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС с посочените решения на Общинския съвет-Павел баня в § 3 от допълнителните й разпоредби. Приел, че така определените суми са законосъобразни, а заповедта в тази й част е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата и в тази й част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването за наличието на правен интерес от обжалването на заповедта с твърдения за нищожността й. "Маркони МДС" ЕООД е участвало в проведения търг с явно наддаване за покупката на имота-частна общинска собственост. Съдът е извършил контрол върху решението на общинския съвет, заповедта на кмета на общината, с която е обявен търга, документацията за участие, утвърдена със заповедта на кмета, протокола на тръжната комисия, участниците в търга и наддавателните предложения. "Маркони МДС" ЕООД което е предложило най-висока тръжна цена е било обявено за участник, спечелило търга и съответно обявено за купувач. Правилни са изводите на съда, че жалбата е процесуално средство за защита на материални права, правен интерес или против създаване на задължения. Чрез съдебното решение подателят на жалбата цели премахване на неблагоприятните последици от обжалвания административен акт, а такива неблагоприятни последици не са посочени. Интересът от оспорването трябва да е личен и пряк. Съществуването на друг спор, за който се е твърдяло при първоначалното разглеждане на жалбата, а така също и в касационната жалба, не може да послужи като аргумент за правен интерес от подаването на жалбата против настоящата заповед. Наличието на правен интерес от оспорване на административния акт е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. При липсата на тази предпоставка жалбата е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че заповедта на кмета е нищожна, защото не е изписано името на лицето, длъжността му, както и заповедта, с която е определено за заместник. Дори и да се приеме, че липсата на тези реквизити е формално нарушение, то е несъществено, защото в хода на съдебното следствие са събрани неоспорени доказателства за заместването, поради което правилно съдът е приел, че заповедта е подписана от кмета, в условията на заместване, като се е позовал и на ТР № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд. Не може да се сподели и оплакването за незаконния състав на комисията, провела търга. Вярно, че адвокат К. Горунска, която е определена за член на комисията и включена в поименния й състав, е била заменена с друг юрист –адвокат В. Стойчева, видно от заповед № РД-15-66 от 3.04.2017 г. на кмета на общината. В чл. 74, ал. 3 НРПУРОИ е въведено изискването за състав на комисията, като в нея е посочено, че задължително трябва да има юрист. Поименният състав на тръжната комисия не се оповестява публично, както самата заповед според чл. 75. Следователно промяната на един от членовете на състава на тръжната комисия е законосъобразно, защото в състава й е включен друг юрист, участието на който е задължително и то един ден преди провеждането на търга. Следователно търгът е започнал и е завършил при един и същи членски състав. Но дори и да се приеме за нарушение невключването на резервния член в състав на комисията, то това нарушение не е съществено, защото проведената тръжна процедура е съответна на реда, предвиден в НРПУРОИ, а при провеждането й, дружеството-жалбоподател е обявено за участник, който е спечелил търга. Не са въведени оплаквания относно реда, по който е извършено явното наддаване между тримата участници, поради което релевираният довод за нищожност на състава на комисията е неоснователен. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, поддържано и в първоначалната, че участниците не били достатъчно индивидуализирани. От данните по делото се установява, че заповед № РД-15-73 от 6.04.2017 г. е допълнена със заповед № РД-15-85 от 25.04.2017 г., в която и тримата участника са класирани според низходящия ред на предложената цена за имота. Участниците са изписани с фирмените им наименования и ЕИК, който е публично достъпен от Търговския регистър. Класирането на третия участник на трето място не е задължително, какъвто довод се навежда в касационната жалба, защото според чл. 93, ал. 3 НРПУРОИ, ако класираният на първо място участник не внесе цената, кметът на общината може да обяви за спечелил търга класираният на второ място участник. Ако и той откаже да плати посочената от него цена, кметът прекратява търга, от което следва, че класираният на трето място участник не може да бъде определен за спечелил търга. Освен изложеното безспорно е, че "Маркони МДС" ЕООД се е разпознало в заповедта на кмета, след като я е обжалвало. Следователно в заповедта на кмета това дружество е било достатъчно индивидуализирано. Не следва да се забравя, че дружеството - жалбоподател няма процесуалното право да защитава чужди процесуални права, ако счита, че по отношение на другите участници в търга, заповедта не е съдържала достатъчно белези за индивидуализиране. Неоснователно е и оплакването за начисляването на ДДС върху размера на данъка, определен по реда на чл. 47 ЗМДТ. Правилно съдът според чл. 35, ал. 2 от Наредбата за местните данъци и такси на община Павел баня е определил данъка върху данъчната основа – 404 540 х2%=8090. 80 лв. Стойността на данъка е елемент от увеличението на данъчната основа и върху нея се дължи ДДС, по аргумент от чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС, според която със стойността на данъците се увеличава данъчната основа по чл. 26, ал. 2. От което следва, че върху данъка по чл. 47 ЗМДТ се дължи 20 % ДДС, както правилно е определено данъчното задължение със заповедта на кмета. Неоснователно е и оплакването, че неправилно е определено заплащането на 72 лв., представляващи разходи на общината за оценката на имота, извършена от лицензирания оценител. Според чл. 46, ал. 3 НРПУРОИ, разходите на общината за изготвяне на пазарната оценка, се възстановяват по сметка на общината от физическото или юридическото лице, с което се сключва разпоредителната сделка. Разходите за оценката са в размер на 60 лв. и 20% са начислените ДДС. Заплащането на този разход е посочено още в заповедта, с която е обявено провеждането на търга, поради което жалбата и в тази й част е неоснователна. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Ответната страна по касация е направила искане за присъждане на разноските. Искането й следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 4 АПК, тъй като е направено своевременно и е доказано. "Маркони МДС" ЕООД ще следва да заплати на община Павел баня разноски в размер на 800 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение