Решение № 3377 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 889/2016 г.

Решение № 3377 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 889/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на секретаря на О. Я. против решение № 139 от 17.12.2015 г., постановено по адм. д. № 179/2015 г. по описа на Административен съд гр. Я.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът - И. Д. К., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя решение № РД/02-00309/10.03.2015 г. на секретаря на О. Я., с което е отказан достъп до обществена информация по заявление от 19.11.2014 г. на И. Д. К. и връща преписката на административния орган за произнасяне с оглед указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. Като фактически основания за постановяване на акта е посочено, че поисканата информация не е конкретизирана по начин, който да позволи да се прецени дали същата е обществена и тази нередовност на заявлението не е отстранена с представеното уточнение. Като правно основание за отказа е посочен чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДОИ вр. чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, регламентиращ хипотезите на ограничаване на достъпа до служебна обществена информация, като в мотивите на административния акт не са изложени фактически основания, обосноваващи приложението на цитираната норма за отказ за достъп до обществена информация. Следователно задълженият субект от една страна приема, че не е налице яснота относно характера на исканата информация и същата не е обществена, а от друга, че поисканата информация е служебна обществена информация. Налице е противоречие във фактическите и правните основания за издаване на оспорения административен акт, което обосновава неговата незаконосъобразност. В решението на секретаря на община Я. липсват изложени фактически основания за наличие на някоя от хипотезите на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, което препятства съда да извърши проверка за материалната законосъобразност на административния акт, както и нарушава правото на защита на жалбоподателя, което обосновава и съществено нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на административния акт първоинстанционния съд постановява съдебно решение в съответствие с материалния закон и направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане следва да се осъди О. Я. да заплати на И. Д. К. сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като се има предвид, че минималното дължимо такова е в размер на 500 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,