Решение № 7232 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2016 г.

Решение № 7232 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9232/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две жалби на Сдружение с нестопанска цел с общественополезна дейност [ЮЛ] със седалище [населено място], подадени чрез председателя на Управителния съвет А. А. -съответно касационна жалба против решение № 145/08.07.2016 г. по адм. дело № 81/2015 г. на Административен съд К., с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба срещу решение № 1008, взето по протокол № 37/26.02.2015 на Общински съвет К., и частна против Определение № 385/11.07.2016 г. по същото адм. дело - за допълване на решението в частта за разноски-като оспорващият е осъден да заплати 130 лева за възнаграждение на вещо лице. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в частната - че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в тях съображения касаторът моли ВАС да отмени решението и определението на административния съд и вместо тях да постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. В открито съдебно заседание пред ВАС касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната и частната жалби - Общински съвет - К., чрез юрк. Паунова и в отговор на касационната жалба, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд, при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, обосновано и мотивирано е приел, че Решение № 1008 по протокол № 37 от заседанието на общински съвет К. от 26.02.2015 г. е взето от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административно-производствени правила. Намира, че правилно е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство, до който извод правилно е стигнал, че в съответствие с разпоредбите на ЗОС - продажба на имоти и вещи, частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, като в прерогативите на Общинският съвет като принципал на собствеността на територията на конкретната община е да вземе решение за разпореждане с общинско имущество - частна собственост чрез търг или конкурс, а последващите организационни и изпълнителни действия се извършват от кмета на общината. Преценява и за правилно приетото от съда, че при гласуване на решението са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА, като на заседанието са присъствали 28 от всичките 37 общински съветници, а решението е взето с 27 гласа, при поименно гласуване на общинските съветници. Предлага ВАС да потвърди обжалваното решение. Жалбите са подадени от надлежна страна, касационната жалба -в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, частната- в срока по чл. 230 от АПК, и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Касационната жалба - по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба на [ЮЛ] със седалище [населено място] против решение № 1008 по протокол № 37 от заседание на Общински съвет К., проведено на 26.02.2015 г., с което по т. 1 Общинският съвет дава съгласие за продажба чрез публичен търг с тайно наддаване и утвърждава пазарната оценка и начална тръжна цена на недвижим имот, частна общинска собственост, : Имот № [номер] с площ от 4 342 кв. м, начин на трайно ползване - за почивен дом, находящ се в землището на [населено място], [община], ведно с находящата се в имота сграда със застроена площ от 601 кв. м, на два етажа, монолитна, състояща се от партер със застроена площ от 601 кв. м с фоайета, банкетна зала, кухня и тоалетна; първи етаж със застроена площ от 747 кв. м със спални помещения и тоалетна; мазе със складови помещения и гаражни клетки; трафопост със застроена площ от 40 кв. м - монолитен, с данъчна оценка 49 745, 80 лева и пазарна 181 200 лева, без ДДС, като за имота е съставен акт за частна общинска собственост. По т. 2 от решението Общинският съвет задължава кмета на община К. да извърши продажба на недвижимия имот чрез публичен търг с тайно наддаване, при спазване изискванията на глава VІІІ от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Решението е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, т. 12 и, ал. 2, чл. 27, ал. 4 и 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 8, ал. 9, чл. 35, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и чл. 5, ал. 1, т. 8, т. 12 и, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Съобразно задължителното за него Определение № 7372 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 6636/2015 г. на ВАС я приел за допустима и я разгледал по същество. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че решението е прието в присъствието на 28 общински съветници, при поименно гласуване, с 27 гласа "за" и един "против", след проведени обсъждания, като предложението за него е направено с докладна записка рег. № 61-00-56/17.02.2015 г. на кмета на община К., сочеща проявен инвеститорски интерес към недвижимия имот и изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител с цел продажба по реда на ЗОС, с приложени към докладната записка акт за частна общинска собственост, скица на недвижимия имот, доклад за пазарна и данъчна оценки на имота. От правна страна съдът приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, съответно чл. 35, ал. 1 от ЗОС и при спазване на установената от закона писмена форма. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното решение, в която връзка съобразил, че при гласуване на решението са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2 и, ал. 4 от ЗМСМА съответно за кворум и мнозинство /повече от половината от общия брой на съветниците - присъствали са 28 от общо 37, от които за приемане на решението са гласували 27 от 28 присъстващи / и за спазена разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗМСМА, изискваща при вземане на решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 да се гласува поименно и то да се отрази в протокола от заседанието. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза обосновал извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 41, ал. 2 от ЗОС, според който разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки, с оглед установеното от основното и допълнителното заключения, че определената пазарна оценка на имота /181 200 лева/, която е и начална тръжна цена, не е по-ниска от данъчната му оценка, посочена в удостоверение за данъчна - 49 745, 80 лева. В тази връзка съобразил и че определената от Общинския съвет пазарна оценка е изготвена въз основа на експертно становище на правоспособен оценител. По възражението, че процесният обект не бил конкретизиран, нито прилежащият терен-обособен съдът установил, че приетата като доказателство по делото пазарна оценка изрично включва всички части на описания в оспореното решение имот, както и площите на тези части, при наличие на пълно съвпадение на етажност и застроена площ, вкл. разгъната, между имота по изготвената оценка и описания в решението на Общински съвет К. имот. С отговора по допълнителна задача на вещото лице, даден след оглед на имота, съдът установил, че в пазарната оценка по административната преписка и оспореното решение няма "пропуснати" части или етажи от сградата, нито "пропуснати"застроена площ или площи от прилежащия терен. По тези съображения отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Нарушение на материалния закон не е допуснато от съда. Съгласно приложимата за случая материалноправна разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗОС, разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, не по-ниски от данъчните им оценки. С оглед определената въз основа на експертно становище на правоспособен оценител пазарна оценка на имота-181 200 лв., която е и начална тръжна цена, тя очевидно не е по-ниска от данъчната му оценка-49 745, 80, както неправилно твърди касаторът. Горното обосновава извод, че е изпълнено и другото условие по чл. 41, ал. 2 от ЗОС- началните цени при провеждане на търгове или конкурси за разпореждане с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, да не са по-ниски от цените, определени от общинския съвет. Възражението, че инвеститорският интерес към процесния обект бил "ефимерен" се опровергава от официален и неоспорен по делото документ. Това, че съдът пропуснал да установи, че "процесният обект не бил конкретизиран, нито прилежащият терен-обособен" се опровергава от изводите, базирани на пазарната оценка -изрично включваща всички части на описания в оспореното решение имот, както и площите на тези части, при пълно съвпадение на етажност и застроена площ между имота по тази оценка и описания в процесното решение на ОбС- К. имот. Този извод се налага и с оглед приетото като неоспорено заключение на вещото лице-основно и допълнително, изрично посочващо, че в оспореното пред съда решение няма "пропуснати" части или етажи от сградата, нито "пропуснати" застроена площ или площи от прилежащия терен. Твърдението, че "процесният обект е публична собственост, въпреки че има акт за преобразуването му в частна" е напълно несъстоятелно, предвид приложения по делото на л. 38 акт за частна общинска собственост. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите за неправилно приета, при това «натрапена от съда» експертиз не държат сметка, че тя не е оспорена по надлежния ред от представителя на жалбоподателя, а и не съответстват на чл. 202 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая съдът е изградил правните си изводи съобразно заключенията на вещото лице, които правилно е кредитирал-като добросъвестно и професионално изготвени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Мотивите на съда досежно процесното решение са обосновани и законосъобразни. Правилни са изведените в тази връзка изводи на съда. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС- К. е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба против определението, постановено по същото дело, с което е допълнено постановеното съдебно решение в частта за разноските: Съдът, в производство по чл. 77 от ГПК и чл. 144 от АПК, по молба на вещото лице за допълване на издаденото решение в частта за разноските- тъй като пропуснал да присъди и останалия за плащане размер на 130 лева, постановил оспореното пред ВАС определение, с което осъдил сдружението да ги заплати. Определението е съобразено с изход на процеса и с разпоредбата на чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, че ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. По тези съображения и то следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение