Решение № 3509 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15382/2012 г.

Решение № 3509 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15382/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София област против решение № 873/14.11.2012 г., постановено по адм. дело № 525/2012 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено решение № РД-07-31/15.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София област и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Димитър Любенов Вуков от гр. Самоков, чрез пълномощника адв. Емилия Атанасова, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - София област е отменено решение № РД-07-31/15.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област и потвърденото с него разпореждане № 0-22-000-00-00460700/8.12.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - София област и преписката е изпратена на РУСО за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане неправилно е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на Димитър Любенов Вуков по болничен лист № А20110550960. Според съда, от събраните по делото доказателства се установява, че Димитър Вуков е имал сключен трудов договор с "ЕМДИ-Е" ООД гр. Самоков към датата на настъпване на осигурителния риск по издадения болничен лист, който е представен за изплащане от работодателя, трудовият договор е регистриран в НАП и са внасяни дължимите осигурителни вноски от работодателя. Приел е, че жалбоподателят е осигуряван по трудово правоотношение, имал е качеството на осигурено лице, както и повече от 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за риска общо заболяване и майчинство, поради което е отговарял на изискванията по чл. 40, ал. 1 КСО. Посочил е, че по този болничен лист административният орган неправилно се е позовал на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, тъй като тя не намира приложение при осигуряването по трудово правоотношение. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е решение № РД-07-31/15.05.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е потвърдено разпореждане № 0-22-000-00-00460700/8.12.2012 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО - София област, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство по болничен лист № А20110550960, предявен за изплащане от работодателя на осигуреното лице по трудово правоотношение - "ЕМДИ-Е" ООД. Според мотивите в разпореждането и решението на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено, Димитър Вуков няма право на обезщетение за временна неработоспособност, тъй като декларацията по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ е подадена след 7-дневния срок, посочен в същата разпоредба, който е преклузивен и затова лицето следва да се счита за осигурено само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. От фактическа страна е безспорно, че Димитър Любенов Вуков е имал сключен трудов договор, който не е бил прекратен към датата на настъпване на осигурителния риск по болничен лист № А20110550960, който е предявен от работодателя за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и този договор е регистриран в НАП. Безспорно е също, че от работодателя са внасяни дължимите осигурителни вноски, както и че към датата на настъпване на осигурителния риск по този болничен лист, Димитър Вуков е бил осигуряван по трудово правоотношение повече от 6 месеца. Не се спори, че Димитър Любенов Вуков е подал на 11.09.2007 г. декларация за начало на дейност и осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството му на съсобственик и управител на "Ди Джи Ес - Лес" ООД, в която е посочил, че започва дейност и че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. По делото страните са спорили дали заявената в тази декларация дата на започване на дейността и на съответния вид осигуряване е 3.09.2007 г. или 5.09.2007 г., което според административния орган е съществено, за да се прецени дали декларацията е подадена в рамките на 7-дневен срок по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ. Настоящият съдебен състав приема, че в декларацията е заявена дата на започване на дейността и съответно дата, от която лицето се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица 5.09.2007 г., а не 3.09.2007 г., както поддържа административният орган. От представеното по делото заверено за вярност фотокопие на тази декларация /като част от административната преписка/ е видно, че в графата "дата на започване на дейността" е вписана датата 5.09.2007 г., като цифрата "5" е удебелена, в същата декларация е маркирана графата за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Само фактът на удебеляването на посочената цифра не може да обуслови поддържания от административния орган извод, че е налице поправка на датата и то направена след подаването на декларацията, не може също да се приеме за доказано, че поправената дата е била 3.09.2007 г. Наред с това, в конкретния случай обстоятелството дали за дата на започване на дейността и за начало на осигуряването за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, е посочена датата 5.09.2007 г. или 3.09.2007 г., е без значение за правото на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО по предявения за изплащане на обезщетение от работодателя по трудовото правоотношение болничен лист, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, начина на заплащането и от източника на финансиране. Според определението, дадено в § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая Димитър Вуков е работил по трудово правоотношение с "ЕМДИ-Е" ООД и е бил осигуряван на това основание, включително за риска общо заболяване и майчинство за повече от 6 месеца преди датата на настъпване на осигурителния риск по болничен лист № А20110550960. Предвид това за него са изпълнени всички изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по този болничен лист. За изплащането на обезщетението за временна неработоспособност във връзка с осигуряването по трудовото правоотношение е без значение обстоятелството дали са изпълнени условията за изплащане на обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО на същото лице за осигуряването му на друго основание - като самоосигуряващо се лице. В чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/ е предвидено, че паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2НИИПОПДОО не налагат различни изводи, тъй като тези разпоредби се прилагат при определяне и изчисляване на размера на дължимите обезщетения на отделните основания /или договори/. Предвид това, неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за това, че изпълнението на изискванията по НООСЛБГРЧМЛ и в частност - подаването на декларацията по чл. 1, ал. 3 в 7-дневен срок, има значение за изплащане на паричното обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО за осигуряването по трудовото правоотношение. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е отменил оспорените административни актове и е върнал делото за ново произнасяне от административния орган в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установява, че Димитър Вуков е направил разноски в размер на 150 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор от 08.02.2013 г. за правна защита и съдействие по настоящото дело, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,