Решение № 4513 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12839/2018 г.

Решение № 4513 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12839/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция по приходите (НАП) гр. Варна, чрез юрисконсулт И. Апостолова, срещу решение № 1712 от 17.09.2018 г., постановено по адм. д. № 1941 по описа за 2018 г. на Административен съд (АС) – гр. Варна. С оспорваното решение по жалба на "ЙАФ България" ЕООД, ЕИК 131497028, със седалище и адрес на управление: с. Мусачева, ул. "София" № 11, общ. Елин Пелин, обл. София, представлявано от А. Кирилова – управител и Г. Машова – прокурист, е отменена заповед № 88-ОП/03.07.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – "запечатване на търговски обект – шоурум, находящ се в гр. Варна, ул. "Уста Колю Фичето" № ЗЗ, стопанисван от "ЙАФ България" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни". Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че изводът на съда за липса на извършено административно нарушение е необоснован, тъй като от доказателствата по делото нарушението се установява по несъмнен начин. Навежда оплакване, че квитанцията представлява годно доказателствено средство за извършена покупко-продажба, след като не е оспорена от дружеството. Алтернативно, ако не бъдат приети за основателни изложените оплаквания, твърди, че получаването на сумата от 40 лева представлява приход за търговеца, който следва да бъде отчетен през фискално устройство (ФУ), тъй като връщането на артикулите е бъдещо несигурно събитие. Позовава се на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като счита, че в този случай търговецът е следвало да издаде фискален касов бон (ФКБ), а при връщане на стоката – да извърши "сторно" операция съгласно изискванията на посочения текст. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. В писмени бележки по делото касаторът заявява, че поддържа изложените в касационната жалба твърдения, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЙАФ България" ЕООД, в писмен отговор по делото изразява становище за правилност на оспорваното решение. Счита за обосновани и подкрепени от доказателствата по делото изводите на съда за недоказаност на цитираното в заповедта нарушение. Посочва, че в Протокол от извършена проверка сер АА № 0232464 от 27.06.2018 г. органът е констатирал, че "към момента на проверката е наблюдавано издаване плащане от клиент на обекта, като е издаден фискален касов бон". В открито съдебно заседание по делото ответникът, представляван от юрисконсулт М. Паскалева, моли обжалваното решение да бъде потвърдено, по съображения, изложени в писмения отговор. Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 27.06.2018 г. в 11: 15 часа при извършена проверка съвместно с Държавна агенция по горите на магазин, находящ се в гр. Варна, ул. "Уста Колю Фичето" № ЗЗ, стопанисван от "ЙАФ България" ЕООД, е установено, че при продажба на артикули с номера 13520/0004; 13520/0023; 135200017 и 13520/0022 на стойност от 40, 00 лева не е издаден ФКБ от въведения в обекта един брой ЕКАФП. Според приходните органи стоката е предадена, плащането е прието в брой, видно от представена квитанция, издадена на Д. Христов от Р. Христова на длъжност търговски сътрудник в дружеството. Резултатите от проверката били удостоверени с Протокол от извършена проверка серия АА № 0232464 от 27.06.2018 г. При тези обстоятелства органът е констатирал, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред, което изпълва състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), поради което на основание 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС със Заповед № 88-ОП/03.07.2018 г. са наложили ПАМ – "запечатване на търговски обект – шоурум, находящ се в гр. Варна, ул. "Уста Колю Фичето" № ЗЗ, стопанисван от "ЙАФ България" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни". При определяне на срока на мярката органът е изложил мотиви, че е взел предвид тежестта и последиците от на нарушението; местоположението на обекта, определящо значителен поток от хора; разнообразието на предлаганите стоки; размера на неотчетената продажба; необходимостта да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършването на нови нарушения. Посочената заповед е обжалвана пред АС – гр. Варна, който с решение, предмет на проверка в настоящото производство, е отменил заповедта с мотива, че нарушението, за което е приложена обжалваната принудителна мярка, не е установено по безспорен начин. В подкрепа на крайния си извод, съдията-докладчик е счел, че представената по делото квитанция към ПКО не съдържа необходимите реквизити, за да се приеме, че е счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закон за счетоводството (ЗСч), поради което не е годно доказателствено средство за извършено плащане на сума в размер на 40, 00 лева в полза на дружеството. В мотивите си съдът е кредитирал показанията на допуснатите до разпит по делото свидетели - Р. Христова (търговски асистент) и Д. Христов (управител на дружеството), като е посочил, че с тях се потвърждава факта на предоставяне на материалите ПДЧ като мостра. Поради липса на доказателства за осъществена продажба решаващия състав е приел, че административният орган не се е справил с доказателствената си тежест, което налага отмяна на издадения от него административен акт. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че органът не е доказал по несъмнен начин извършването на цитираното в заповедта нарушение, за да се приеме, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав споделя мотивите в обжалваното решение, че представената квитанция към ПКО, която не съдържа номер и дата на издаване, липсват също така и идентифициращи данни за предприятието, получило плащането – наименование/ЕИК, поради което същата не може да се определи като доказателствено средство, удостоверяващо извършването на покупко-продажба. Обстоятелството, че предаването на ПДЧ материали не е извършено като покупко-продажба, а с цел мостра, поради което сумата от 40, 00 лева не представлява покупко-продажна цена, а гаранция или аванс за връщането им, се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът е приел за непротиворечиви в тази част. Липсата на извършено нарушение се потвърждава и от начина, по който е извършена проверката. Обективираните в протокола за извършена проверка обстоятелства показват, че дружеството е издавало ФКБ по време на продажбите за периода на проверката. При изброяване на касовата наличност са представени 40, 00 лева ведно с квитанцията, което навежда на извода, че тази сума не представлява средства в касата за извършена продажба, което се потвърждава и от установената от органите по приходите касова разлика, която е по-малка от тази сума. Твърдението, че дружеството е следвало да издаде ФКБ, а при връщане на мострите да приложи "сторно" операция съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е неоснователно, тъй като предаването на мострите не представлява покупко-продажба, в който случай би бил приложим този ред. Съобразно изложената фактическа обстановка и след преценка на доказателствения материал по делото поотделно и в неговата съвкупност, настоящият съдебен състав счита, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи по несъмнен начин извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка. Достигайки до този извод, първоинстанционният съд е постановил мотивирано решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а доколкото ответникът не е поискал присъждането на разноски, съдът счита, че не следва да се произнася и да присъжда такива. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение