Решение № 1518 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2013 г.

Решение № 1518 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, подадена чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кирилова срещу решение № 534/05.03.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3668 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменено Решение № 9300-773-10/04.09.2012 г. към ЕАД № 11BG002002H0058545/19.07.2011 на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, с което е поправен тарифният код на ЕАД № 11BG002002H0058545/19072011, като е определен код по ТАРИК 3925901000, и е начислено мито в размер на 6,5%. Определен е остатък за доплащане в размер от общо 985.07 лв., от които мито 820.89 лв. и ДДС 164.18 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представено е писмено становище от юк. Кирилова, в което се поддържа касационната жалба. При условията на евентуалност претендира прекомерност на разноските, присъдени на "Рока България" АД на първа инстанция. Ответникът по касационната жалба - "Рока България" АД, я е оспорил чрез адв. Добрев в писмена защита и моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: С решението си Административен съд - гр. Варна е отменил Решение № 9300-773-10/04.09.2012 г. към ЕАД № 11BG002002H0058545/19.07.2011 на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, с което е поправен тарифният код на ЕАД № 11BG002002H0058545/19072011, като е определен код по ТАРИК 3925901000, и е начислено мито в размер на 6,5%. Определен е остатък за доплащане в размер от общо 985.07 лв., от които мито 820.89 лв. и ДДС 164.18 лева. За да го отмени, първоинстанционният съд е приел, че разпоредителната част на оспореното решение не съответства на изложените фактически основания и събраните доказателства, относими към ЕАД, с допусната грешка при изписването. Грешката не е била коригирана по реда на чл. 62 от АПК. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и обосновано. Първоинстанционният съд е постановил решението си и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е направил изводите които се споделят от касационната инстанция, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване на относимите материалноправни разпоредби. В случая Административен съд - гр. Варна правилно е приел, че при издаване на акта е допуснатото съществено нарушение на закона, водещо до необосноваността му - липса на съответствие между мотиви и разпоредителна част, породена от допуснатата фактическа грешка при изписването на единния административен документ, (ЕАД), който е следвало да бъде поправен. Правилно е прието от административния съд, че предмет на проверка за законосъобразност е Решение № 9300-773-10/04.09.2012 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна което, с оглед мотивите към акта и доказателствата, приложени от административния орган, би трябвало да е към ЕАД № 11BG002002H0068253/23082011, и с което е следвало да бъде поправен тарифният код на последното ЕАД. Определен е код по ТАРИК 3925901000, вместо посочения от жалбоподателя код по ТАРИК 8481801990, както и да е начислено мито в размер на 6,5%. С оспорения акт обаче е поправен друг ЕАД № 11BG002002H0058545/19072011, въпреки че той е предмет на друго решение № 9300-773-8/04.09.2012 г., чиято законосъобразност е оспорена в производството по адм. д. № 3687/2012 г. пред Административен съд Варна. Безспорно е допусната грешка при изписването на разпоредителната част на Решение № 9300-773-10/04.09.2012 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, която обаче не е коригирана по реда на чл. 62 от АПК в хода на административното производство. При това положение, страните и съда са обвързани от преценка на разпоредителната част, която съобразно текста на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК определя правата и задълженията, начина и срока на изпълнението. В конкретния случай, мотивите на оспорения акт не кореспондират с неговата разпоредителна част. Независимо, че от мотивите би могла да бъде извлечена действителната воля на ответника, именно разпоредителната част е тази, която подлежи на изпълнение. Правилно е прието, че това безспорно представлява съществено нарушение на закона, водещо до незаконосъобразност на акта. Решение № 9300-773-10/04.09.2012 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, е следвало да бъде поправено по реда на чл. 62 от АПК. Актът, с който се поправя фактическата грешка, принципно е неразделна част от оспорения акт. В конкретния случай това не е сторено, в разпоредителната част на Решение № 9300-773-10/04.09.2012 г. на началника на МП "Варна Запад" при митница Варна, е формирана воля, несъответстваща с изложените фактически основания и събраните доказателства. Горното представлява основание, обуславящо незаконосъобразността на акта. Неоснователно е твърдението на касатора, че са завишени разноските в размер на 750 лева, от които 50 лв. държавна такса, 100 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице и 600 лв. - адвокатски хонорар. Съдът приема, че договореното и платено възнаграждение не е прекомерно и че са приложени доказателства, установяващи заплащане на адвокатското възнаграждение с фактура № 0000000752/27.12.2012. За касационното производство съдът присъжда на "Рока България" АД разноски в размер на 120 лв. (адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък с разноски). Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,