Решение № 4504 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение 7519/27.08.2024 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 121/2024 година, с което съдът по жалба на П. С. Ш. е отменил Решение 2153-15-1 от 03.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане [номер]по Протокол 2140-15-886/15.11.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, постановил е изпращане на административната преписка на длъжностното лице по чл.98 ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е осъдил НОИ да заплати разноски 1100 лева. Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК и моли за неговата отмяна. Ответникът П. С. Ш. чрез адв.Божинов оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли същата да бъде отхвърлена, а решението като правилно да се остави в сила. Претендира разноски в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е отменил Решение 2153-15-1 от 03.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане [номер]по Протокол 2140-15-886/15.11.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив ,постановил е връщане на административната преписка на длъжностното лице по чл. 98 ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление на П. С. Ш. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2113-15-3126/04.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ Пловдив. За да достигне до посочения правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че лицето е подало заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2113-15-3126/04.08.2023 г. и по реда на чл. 69б ал. 2 КСО, ведно с писмени документи, удостоверяващи осигурителния му стаж. Пенсионният орган зачел осигурителен стаж от трета категория труд - 42 г. 05 м. 03 дни. С разпореждане [номер] по Протокол 2140-15-886/15.11.2023 г. на Ш. е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал. 2 КСО, поради недоказани 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд.Прието е,че Ш. има 8 години 09 месеца и 10 дни стаж от втора категория труд,положен при осигурителя ВМЗ АД. В хода на съдебното производство и за да се установят релевантните факти, главно и пълно, съдът е приел показанията на изслушаните по делото свидетели, като ги е кредитирал и ги е обсъдил заедно с останалия доказателствен материал. От приетата по делото съдебна експертиза, която е ценена с оглед разпределената между страните доказателствена тежест, съдът е достигнал до извод, че трудът на ответника по касация е положен в ВМЗ" АД,както и че през целия спорен период, а именно от 01.01.1997г. до 30.04.2001 г. и от 18.10.2012г. до 28.02.2013г., е положен във ВМЗ ЕАД , като по-конкретно лицето е полагало труд като пирометрист, бояджия, монтажник и контрольор е съответния технологично обособен участък /цех/, каквито са ковашко-пресов цех, завод за боеприпаси и комплектации, бояджийски цех, цех за пресова, механична и галванична обработка, цех за ковашко пресови работи и механична обработка и цех за термообработка. От събраните писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че Ш. при изпълнение на задълженията си за всяка една от длъжностите, вкл. и контрольор е била подложена на вредното въздействие на работната среда, в това число изпарения и аерозоли на летливи химични смеси и компоненти, резултат от подготовката и нанасянето /шприцването/ на съответните бояджийски покрития и прахови частици от механична повърхностна обработка.Освен посочените доказателствени средства, първоинстанционният съд е приел,че представените към заявлението за отпускане на ЛПОСВ документи по чл.2 НПОС, издадени от ВМЗ ЕАД /заповеди, допълнителни споразумения и т.н./, не са оспорени в хода на административното производство,нито в рамките на съдебното производство,поради което и въпросът дали следва да бъде признат за втора категория труд, положеният от Ш. в периода от 01.01.1997г. до 30.04.2001 г. и от 18.10.2012г. до 28.02.2013г. при осигурителят ВМЗ ЕАД следва да бъде разрешен позитивно за нея самата и да й се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69 б ал.2 КСО. За категоризиране на труда през този период като положен след 2000 г. е приел, че са приложими правилата на НКТП /обн. ДВ, бр. 123/23.10.1998 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. и доп. / и Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП /обн. ДВ, бр. 94/17.11.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд в хода на проведеното съдебно производство е събрал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните доводи за неговата законосъобразност. Неоснователни са възраженията на касатора, че категоризирането на положения от Ш. труд не може да се доказва със свидетелски показания. По делото са били ангажирани писмени доказателства за спорния осигурителен период, поради което е налице изключението по чл. 104, ал. 10, предл. второ КСО.Макар и непрецизни мотивите на първоинстанционния съд следва да се допълнят,като се приеме,че в периода от 01.01.1997г до 31.12.1999г действащият нормативен акт е бил ПКТП /отм/ ,поради което и правилно е приложена разпоредбата на чл.67 ал.1 вр. ал.2 от този нормативен акт спрямо положения от Ш. осигурителен стаж в рамките на тези три години. Въз основа на ангажираните писмени доказателства, заключението на съдебно-техническата експертиза, както и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е приел, че през процесния период, с оглед заеманата длъжност - пирометрист, бояджия, монтажник и контрольор е съответния технологично обособен участък /цех/, каквито са ковашко-пресов цех, завод за боеприпаси и комплектации, бояджийски цех, цех за пресова, механична и галванична обработка, цех за ковашко пресови работи и механична обработка и цех за термообработка,както и контрольор във "ВМЗ" АД, характера и естеството на работата на посочените длъжности ,както и условията при което е полаган труда- вредното въздействие на работната среда, в това число изпарения и аерозоли на летливи химични смеси и компоненти, резултат от подготовката и нанасянето /шприцването/ на съответните бояджийски покрития и прахови частици от механична повърхностна обработка,обосновано води на извода,че, извършваният от Ш. труд не се явява трета,а втора категория труд.От друга страна за периода след 01.01.2000г правилно първоинстанционният съд е приел,че са приложими правилата на НКТП /обн. ДВ, бр. 123/23.10.1998 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. и доп. / и Инструкция 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП /обн. ДВ, бр. 94/17.11.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./.Видно от УП-3/03.05.2022г на ВМЗ АД, в периода 01.4.1991-13.03.2005 Ш. е полагала труд като монтажник,бояджия стругар и монтажник във взривно производство ,като е посочено,че трудът й е квалифициран по чл.2 т.11 ПКТП,,като за спорния период от 01.01.2000г до 30.04.2001 в удостоверението е посочен отново 2 категория труд по чл.2 т.4 ПКТП като в периода 18.10.2012-31.03.2013г в посоченото удостоверение е налице отбелязване отново,че положеният труд е от втора категория труд на длъжността контрольор. Същите са данните и от регистъра на осигурените лица,поддържан от служители на касатора.При липсата на оспорване на тези официални по характера си документи,които обвързват съда по реда на чл.179 ГПК вр.