Решение № 12699 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, чрез юрисконсулт Славова, срещу Решение 3293 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 2333/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта му, с която са уважени предявените срещу нея искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди и е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Х. Г. Г., чрез адвокат Колева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на Х. Г. Г. против Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменена с влязло в сила съдебно решение заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца. Имуществените вреди основава на заплатено в хода на дисциплинарното производство възнаграждение за правна помощ и представителство, а неимуществените на преживян стрес, огорчение, неудобство, смущение и страх. С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди и частично този за неимуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени от него вреди, които са в пряка причинна връзка от отмененият акт, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди. Решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон и е необосновано. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Установено е по делото, че е налице отменена с влязло в сила съдебно решение заповед за налагане на дисциплинарно наказание на началника на Затвора Бургас, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доказана е и реално причинена имуществена вреда, изразяваща се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в дисциплинарното производство, при осъществена правна защита на ищеца от адвокат с надлежна представителна власт при изрично предвидената в чл. 205 от Закона за министерство на вътрешните работи възможност. В хода на това производство е представено доказателство за заплащане на договореното за извършеното процесуално представителство адвокатско възнаграждение. Доказан е направен разход, който представлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения от съда акт на администрацията. В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи за неправилност на решението в тази му обжалвана част. Правилно е прието в обжалваното решение, при анализ на събраните по делото свидетелски показания, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по отношение на предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменената заповед. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при съобразяване с доказани по делото факти и обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Състоянието на ищеца е установено от показанията на допуснатите и разпитани по делото свидетели, които установяват надлежно обективното състояние, посочено в исковата молба, което обективно състояние обуславя основателност и доказаност на претенцията в приетия от съда размер. Решението правилно се основава на установената степен на въздействие върху психическото състояние на ищеца в конкретен период от време. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящия случай. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането за отмяна на решението в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по съществото си е такова по чл. 248 ГПК и подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото при този резултат от спора е неоснователно. Основателно е искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Съгласно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 17.10.2024 г. договореното възнаграждение е заплатено в брой при подписването му. По отношение на искането за присъждане на разноски, представляващи пътни разходи съдът намира, че такива не се дължат предвид нормата на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращата норма на чл. 144 АПК. Под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др.) Разноските включват разходи, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита, каквито исканите не са. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение